Реформаторски блог

http://www.trud.bg

Проф. ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ 

Изразяването на политически позиции върху Паметника на Съветската армия се превърна в тенденция. Ако държавата е нормална, отдавна трябваше да създаде национална комисия за монументални изкуства, която да определя значимостта на всеки монумент.

Колкото и да е странно, в България разполагаме с изключително количество паметници. Огромната част от тях са направени по време на комунизма и социализма. За съжаление много от паметниците са съмнителни относно тяхната историческа адекватност. Затова трябва да се направи преценка от историци и специалисти. В такава комисия най-малко участие трябва да имат скулптори и художници.

Подобна комисия трябва да взема решение, когато се прави и за в бъдеще какъвто и да било паметник или монумент. Бедата е, че паметници от онзи исторически период имаме достатъчно. А през годините след 1989 г. - много малко. Част от тях наистина са

комични, мизерни, 

монументални 

пластики

Правени са обикновено без конкурс, без да се съобразят с каквато и да е градска среда и при липса на всякаква естетика. Бедата е, че тези поръчки са изпълнени по схемата - кмет поръчва на братовчед. В резултат се получават чудеса, които нямат каквато и да било символика и каквото и да било значение за средата и историята.

Паметникът на Съветската армия наистина остава най-примамливото място за всякаква изява. Явно, че там дразнителят е най-силен. Естествено в този паметник има неща, които от гледна точка на историята са твърде спорни. Дори текст, в който трябва да се съмняваме. Отпред на паметника се твърди, че това е дело на наши освободители. Нека да преценим това действително ли е било освобождение, или по-скоро е окупация. Какво се случва след 1944 г. в България? Нека да разкажем за този внос на една система, която носи азиатски феодален характер и е безкрайно неприемлива за по-мъдрата част от обществото. Другото нещо е, че тази фигура с шмайзер, която превишава височината дори на храма "Св. Александър Невски", е някак непоносима. 

Има и още нещо. Наистина руските войски, след като обявяват война и окупират България, не претърпяват каквито и да било военни жертви. Те преминават през страната абсолютно без проблем. Единствените жертви, които дават, са в цивилни инциденти. Ето защо този паметник не може да се сравнява с подобни паметници във Виена и в Берлин, които са паметници на загинали войници.

Не знам дали някой си спомня, но всъщност в България навлиза Трети украински фронт. Това е свързано с войските на Съветския съюз, които окупират вражеска и прогерманска България. Оттам и паметникът се превърна днес в изключително удобен за ползване символ. Символичното преправяне или премахване на исторически неприемливи монументи е вековна и световна практика за протест от унизените. Ние не сме изобретатели или рядък вид вандали.

Ще ви споделя едно мое, струва ми се, достатъчно достойно и приемливо предложение. Композицията от върха на паметника заедно с пилона трябва да бъде свалена. Тя е грозна и унизяваща националното самочувствие. Текстът в основата трябва да бъде изцяло променен и паметникът да бъде посветен на падналите във Втората световна война. Все пак

и ние,

българите, 

сме дали 

жертви

във втората фаза на войната. Подобен вариант не би обидил никого. Необходимо е в близост да бъде създаден монумент, дори и не с подобна внушителност, посветен на жертвите на комунизма. Само така можем да имаме национален консенсус. Така е в Европа, така е в Германия, така може да бъде и в България.

Виждаме, че официалната власт в България бяга от каквито и да било свои позиции. А и бедата е че, в момента е трудно да се говори за съществуваща официална власт. Намираме се в държавен хаос. Управлява ни едно нежелано и много странно правителство, което е плод на подмолна коалиция. Как това правителство да изрази своето официално възмущение или възторг от подобно проявление? 

И не само с този паметник, с много други паметници се вършат безобразия. Много работи от монументалната пластика изчезнаха през годините. Те бяха

нарязани и

изхвърлени

и никой не обърна внимание на това. Вестник "Труд" взе единствено нормална позиция по отношение на паметника на Александър Втори, който беше ремонтиран без каквото и да било разрешение и намеса на реставратори и без изготвен проект, което е извън закона. Впоследствие оригиналната антична патина на този паметник беше унищожена и беше пребоядисан. Защо никой не се възмущава? Къде бяха дежурните русофили тогава?

Единственото разумно, което трябва да се направи, е да се създаде Национална комисия за монументални изкуства. Това е органът, който може да управлява тези процеси и да взема решения. Всеки кмет и главен архитект изпитват ужас от подобно решение и не биха го взели на каквато и да е цена. Правителството също не е способно на подобно решение. Така една гореща топка се прехвърля от ръка на ръка, една практична слепота витае над неудобната ни история и памет.