Реформаторски блог

Университетски преподаватели от НБУ и СУ “Св. Климент Охридски” се събраха в края на миналата седмица и призоваха новосформирания Реформаторски блок и хората от протеста някак си да се обединят. Сватовници станаха един вид. Очевидно е, че Реформаторският блок, в който са събрани пет опозиционни сили, най-приляга на уличния протест срещу правителството на БСП и ДПС.

Проф. Михаил Неделчев - един от легендарните седесари, обясни това плахо сватосване по следния начин: “Желанието ни е цялата тази енергия, която се разгръща по площадите, да получи израз чрез представителство в бъдещите форми на управление”. Според него и останалите 14 интелектуалци философията на уличния протест се свързва именно с Реформаторския блок.
Разбира се, едно сватосване без сватовници не става и затова интелектуалците предложиха да се създаде Граждански съвет, в който да могат да членуват и да търсят единодействие както представители на Реформаторския блок, така и граждани.

На пръв поглед - една не лоша идея и благороден опит да се ускорят живителните процеси вдясно от центъра. Благородно е, защото това, което виждаме в момента, е един набор от модерни партии, които някак си имат недостиг на реални привърженици. От другата страна имаме огромна армия от модерни българи, които пък си нямат представителство и лидери. Двата субекта се държат досущ като в стария виц за англичаните корабокрушенци: Мъж и жена, единствени оцелели след корабокрушение, се спасили на самотен остров. Само че сексът между тях и съответно продължаването на човешкия род били невъзможни, защото нямало кой да ги представи един на друг. Английска му работа.

По същия начин, в нашата българска демократична приказка, Реформаторският блок и протестиращите трудно биха се обединили в една обща енергия, защото няма кой да ги представи един на друг.

От името на Реформаторския блок лидерът на ДСБ Радан Кънев отговори на интелектуалците, че “да, с протестиращите може да има семейство”, но после плахо добави, че “ задачата е не да се печели доверие за нас (Блока), а да се върне доверието на критичен брой българи в демокрацията.”

Защо не се получава това обединение на политици и граждани вдясно?

Първата естествена причина е, че тези неща не стават по изкуствен път. Също като в любовта, трябва да има химия. Политическите лидери трябва смело да ухажват публиката си и по мъжки да предложат път и защита. Публиката от своя страна трябва да повярва и да приеме подадената ръка. Няма как да стане по друг начин. Докато т.нар. дясно се куми, старата червена номенклатура за пореден път овладява страната.

Този път го прави безцеремонно и със замах.

За мен обаче по-голямата причина за яловостта на дясното е друга. Не толкова плахостта, колкото идентичността. Основното разделение в България не е дясно и ляво, а проевропейско и проруско. Не е нужно да се убеждаваме, че днешните управляващи са по-скоро рубладжии, отколкото европейци. Тяхната публика вярва в Дядо Иван и в братушките. Т.нар. дясно искрено иска в България веднъж завинаги да победят западноевропейските (не американските) ценности.

И в двата полюса виждаме и социалисти, и капиталисти.

Ако се вгледаме в практическата политика на двата основни центъра, ще забележим, че ако има някакъв реален капитализъм, то той е в притежание на БСП и ДПС. Големите икономически субекти в енергетиката, търговията и българските банки са предимно в ръцете на хора от бившата комунистическа номенклатура и техните наследници.

От другата страна виждаме протеста на улицата, който се приема повече за десен, но всъщност издига лозунги и искания, по-близки до философията на Парижката комуна в по-анархичния  вариант. Виждаме барикади, виждаме актьори, облечени (или разсъблечени) като в картина на Делакроа. И ето ви симбиозата от революционери и консерватори в брак между протест и Реформаторски блок.

На пръв поглед това изглежда като една невъзможна връзка, но към момента няма друга опция на хоризонта. Сливането между форма и съдържание е повече от необходима. Оста ДПС - БСП е прекалено силна. А ако единият полюс е прекалено силен, се случват аномалии, в случая обществени. Монополът във властта, виждали сме, води до самодоволство и форма на
нагло управление

Може настина да звучи като мантра, но мястото на тези, които от улицата искат реформи, е в парламента.

Колкото по-бързо енергията от улицата се превъплъти в политика, толкова по-бързо ще видим една балансирана България. Това е естественото развитие на нещата. Бягството от тази отговорност само предопределя запазването на статуквото, което царува през последните години.
И което няма как да е добро за България.

Актуализацията на бюджета продължава тенденцията за трупане на безкрайни бюджетни дефицити и увеличаване на държавен дълг.

Актуализацията на бюджета може да се нарече финансиране на отказа от реформи. Това заяви в предаването "Преди всички" по БНР икономистът от "България на гражданите" Бисер Манолов - един от участниците в алтернативния дебат по бюджета, който ще се състои пред Народното събрание.

"Преди няколко месеца премиерът Орешарски описа бюджета за 2013-та като скучен. В момента аз бих използвал тези негови думи – актуализацията на бюджета е скучна и това под някаква форма управляващите се опитват да го представят като провеждане на социална политика и разплащане към бизнеса."

Актуализацията на бюджета е силно притеснителна, тъй като тя продължава тенденцията, която беше наложена от управляващите от ГЕРБ за трупане на безкрайни бюджетни дефицити и увеличаване на държавен дълг, коментира Манолов. Според него може да се намери друг механизъм за преодоляване на разминаването между планирано в бюджета и реално състояние на държавните финанси. Манолов обаче е категоричен, че няма желание за реформи, а има силно нереформирани сектори, които трупат дефицити.

Икономистът добави, че актуализацията на бюджета ще доведе след няколко месеца и до по-високи корпоративни лихви. Той добави мнението си, че има реална опасност от влизането на страната в рецесия.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Бисер Манолов: Има реална опасност от влизането на страната в рецесия

Радан Кънев: Добър ден. На днешното заседание на НР на ДСБ основна тема отново беше предложението за актуализация на бюджета, което през тази седмица влиза на второ четене в пленарна зала. Нашата позиция не е променена, както и нашето искане към президента при приемане да наложи вето. Обсъдихме обаче нещо друго, което смятаме за много важно и то е, че на първо четене в пленарна зала дебат не се състоя и нито един от сериозните наши аргументи, че този бюджет залага огромна кражба от джоба на българския данъкоплатец не беше обсъдено. Парламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ се плъзна по повърхността на дебата и не навлезе в неговите най-чувствителни точки. По тази причина с допълнителна уговорка, която направихме с партньорите ни от РБ, ние в сряда в деня на второ четене ще организираме открит дебат на актуализацията на бюджета пред сградата на парламента, на който ще поканим естествено всички медии и журналисти и ще поканим всеки, който е готов да защити бюджета срещу нашите аргументи, да излезе за 20 минути от пленарна зала и да се включи в дебата срещу нашите политици и експерти. Обсъдихме и т. нар нов, пореден план „Орешарски” за българската икономика, за който няколко думи повече ще каже г-н Борис Станимиров, член на НР на ДСБ.

Борис Станимиров: Здравейте. Коментирайки форума на БСП, който се проведе на връх „Бузлуджа” ние се убедихме, че там не беше казано нищо сериозно като управленска програма, никаква заявка за реформи. По същество това беше едно предизборно събрание. Едно изваждане на стари и мухлясали предизборни тези на социалистическата партия, което ни убеждава, че БСП също вече гледа на политическата ситуация като предизборна. Курсът очевидно е към нови избори. За нас след тезата за възстановяване на проекта „Белене”, следващия ход е оставка на правителството и насрочване на нови избори. Това е едно действие, което целеше нахъсване на червения електорат и нищо повече, безотговорно отношение към политическата ситуация в страната и ние ще го посрещнем по подобаващ начин.

Радан Кънев: На разположение сме за въпроси.

Въпрос: Очаквате ли някой да излезе от пленарна зала за дебат?

Радан Кънев: За момента не сме чули нито един смислен отговор на нашите аргументи, а се боя, че няма да посмеят. Все пак разчитаме на сблъсък, ако има други защитници на актуализацията на бюджета да заповядат и те, които са извън средите на депутатите на БСП и ДПС, разбира се.

Въпрос: Какво става с Реформаторския блок?

Радан Кънев: Реформаторския блок преди началото на сезона на отпуските ще обяви състава на своя съвет, в който както сме ви обещали ще се включат освен представители на политическите партии и представители на гражданското общество на протестиращите на неправителствения сектор, но това ще бъде по-късна новина тази седмица, а не днес.

Въпрос: Обичайният въпрос за СДС?

Радан Кънев: Ще има отговор и на този въпрос.

Въпрос: Тази седмица ли?

Радан Кънев: Надявам се тази седмица. Все пак не мога да говоря от името на пет партии, но ние ще имаме срещи с г-н Лукарски, може би още днес.

Въпрос: Вие отдавна казвате, че трябва да очакваме оставка на правителството, но то продължава да се прави, че не вижда протестите, дори след онази драматична нощ на 23 юли. Какво да очакваме?

Радан Кънев: Затова прегледахме този семпъл текст, който е изпратен на медиите от името на премиера Орешарски. Не виждаме в него нищо повече от съкратена версия на предизборна програма. Това не е програма за управление, те не се подготвят да управляват.

Борис Станимиров: Може би дебата, който организираме, трябва да даде отговор и на този важен въпрос. Едно правителство, което няма куража да излезе и да дебатира, защото се страхува от протестиращите. Едно управляващо мнозинство, което е мислимо само, когато е обградено от няколко хиляди полицаи, които 24 часа да го пазят няма никаква легитимност и доверие да взема такива тежки и отговорни решения като 1 млрд. дълг.

Въпрос: Но го прави.

Борис Станимиров: Все по-трудно ще го прави.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България РБ кани на открит дебат за бюджета

"В момента вървят преговорите с Европейската комисия и за съжаление ние не виждаме в обществото дебат на тема, какво по-точно да се финансира, кои са приоритетите за финансиране в България и къде точно да отидат тези 32 млрд. лева за да дадат максимален ефект за повишаване на жизнения стандарт в България и за подобряване на инфраструктурата. Има ли инфраструктура има инвестиции, има и нови работни места, има и заплати. От там има данъци, социални осигуровки и възможности за социална политика".

Това каза членът на Националния съвет на Движение България на гражданите Найден Зеленогорски на пресконференция в Плевен.

"Нашето общо впечатление е, че и правителството, което си отиде и настоящото правителство не водят достатъчно активна политика на дебат с обществото, с експертната общност и с политическите сили, относно това, накъде да бъдат насочени европейските средства.

Според Зеленогорски, това е сериозен проблем и има опасност България да пропусне доста средства, а тази опасност съществува и за Плевен и Плевенска област.
Найден Зеленогорски обърна внимание на появилата се напоследък дискусия, относно идеята да бъдат намалени центровете за растеж.

"Центровете за растеж в България в момента са определени от правителството на ГЕРБ на около 62. Те бяха увеличени от 32 на 62, но Европейската комисия не подкрепя подобен подход и поради неадекватната намеса на предишното и настоящото правителство има опасност тези центрове за растеж, които ще се финансират по ОП"Региони в растеж" - бившата "Регионално развитие, по която в Плевен влязоха доста пари да бъдат сведени от 62 до 6.

Зеленогорски обясни, че целта е, тези центрове като локомотиви да издърпат икономиката на цялата страна след себе си и за съжаление идеята, която получава най-добра подкрепа в Европейския съюз е Центровете за растеж да останат само шест като сред тях, според Зеленогорски не влиза Плевен, а Център за растеж в Северозападна България, който евентуално ще се финансира е Видин.
"Това е една много сериозна опасност и за съжаление аз не чух нищо да каже нито г-н кмета, нито плевенските депутати, нито хора родени в Плевен, а сега са членове на правителството".

Найден Зеленогорски обяви, че от България на гражданите "удрят камбаната" да започне един дебат, в който да се намесят и кметът на Плевен и областният управител и народните представители, за да може Плевен да бъде включен в центровете за растеж.

"В противен случай, ние ще бъдем ощетени с огромни суми - програмата "Растеж на региони" е една от най-стабилните програми и с най-стабилно финансиране и това би било една изключително голяма опасност за Плевенска община", каза Зеленогорски и добави, че говорейки за загуби има предвид суми от порядъка на 50 - 100 милиона за следващиа програмен период - нещо, което би било изключително съществено".

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Найден Зеленогорски: Удряме камбаната за дебат

В момента, в който се каже единен политически субект, всички, включително и членовете на политическите партии, си представят как губят позиции в местната си структура и как изведнъж предават всичко, зад което са стоели в последните години. Това в никакъв случай не е нашата цел. Ние първо искаме да се случи публичен дебат за десницата, за да е ясно кой на какви позиции е и с какви аргументи застава зад определена идея. Позицията на Синьо единство е ясна – в посока единен политически субект.

Това заяви в петък председателят на ПП Синьо единство Христо Панчугов в предаването „Рефлектор” в ефира на радио Бинар. На въпрос на водещата какви ще бъдат стъпките на Синьо единство, ако останалите партньори в Реформаторския блок продължат да дават отпор на идеята партиите в блока да се превърнат в едно общо тяло и все пак изберат формата коалиция, Панчугов отговори, че е необходима „коренна промяна в начина, по който десницата в България търси доверието на своите избиратели и то минава отвъд партийната гордост. Ние искаме да чуем и другите аргументи – по възможност публично. За нас дебатът за десницата е неотменна част от дебата за Реформаторския блок, който е естествено надграждане на разговора за правилата”.

На въпрос има ли СДС място в Реформаторския блок, Христо Панчугов отговори, че е необходимо разграничение на двете общности, които, според него, съставляват СДС: „Едната е партийният апарат, който се оказа, че може да бъде манипулиран, може да обслужва чужди интереси и на него може да се влияе. Другата част са хората, които гласуват за СДС, на които им е неудобно от тази подмяна на ценности, случила се в рамките на няколко месеца. Ние никога не сме имали проблеми да си комуникираме с тази общност, няма да имаме и занапред. В основите на въпроса е дали може да се случи тази промяна в СДС и дали новият председател ще говори от името на общността, която си спомня ценностите и иска да продължи да ги отстоява, въпреки партийния апарат. Битката за обединение на десницата е голямата цел и в този разговор СДС категорично има своето място като общност. Това, което трябва да се прави в момента, е да се обединяват не партийни структури, не партийни лидери, а общности”.

По отношение на продължаващите вече месец и половина протести в страната и най-вече в София, Панчугов коментира, че всъщност една от най-големите изненади за управляващите у нас се оказа способността на българските граждани, без да бъдат организирани и без да се налага да протестират за цени, или по битови проблеми, да излязат на чисто граждански протест по повод на едно конкретно назначение и това да се трансформира в голяма гражданска енергия, насочена срещу задкулисието в българската политика и политическата схема.

Според лидера на Синьо единство, стереотипизирането – поставянето под общ знаменател - на всички политици в България, е сред най-големите проблеми в българската политика: „Сега е моментът да покажем, че търсим нов начин за правене на политика, особено в рамките на българската десница и всъщност това е и една от причините да приема да бъда председател на една от политическите партии в България”, пояснява той и допълва, че в последните години в България – се утвърждава идеята, че всички политици участват в задкулисна договорка: „Тези протести доказват, че е достигнат критичният минимум и че подобен тип теза не може да бъде налагана. Сред гражданското общество има осъзнаване, че политиката е нещо различно. Че тя, на първо място, е разговор за представителство и разговор за пътя, който нашата държава трябва да поеме”, каза още Христо Панчугов.

Като политолог председателят на Синьо единство допълни, че изходът от всяка кризисна ситуация в една демократична система са изборите: „Да не харчим пари, за да правим точно това, което е в основите на демокрацията, не може да бъде посочено като аргумент. От едни нови избори полза ще имат категорично българските граждани, защото ще се спре със спекулацията „30 хиляди на площада срещу един милион, които са гласували за БСП”. Ако БСП са толкова убедени, че този милион ще ги подкрепи отново, какво тогава ги спира да потърсят тази подкрепа, а ние, лошите протестиращи, които не разбираме гениалната мисъл, която стои зад това правителство, да не бъдем обвинявани, че му пречим да работи.
Въпросът не е и в това да бъде поведен протестът, а като политици да формулираме решения и включвайки наистина гражданите в този процес за това как трябва да се променят правилата в България - да им дадем причина да продължат с тази енергия, завърши Христо Панчугов.

Публикацията е от сайта на Синьо Единство Хр. Панчугов: Дебатът за десницата е неотменна част от дебата за Реформаторския блок

Университетски преподаватели от НБУ и СУ "Св. Климент Охридски" се срещнаха днес (26.07) с лидерите и представителите на партиите от Реформаторския блок. По тяхно предложение Реформаторският блок ще създаде граждански съвет, като първа стъпка към реформаторското общество.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Интелектуалци подават ръка на Реформаторския блок

Реформаторският блок се отваря за голям гражданския съвет, в който ще влизат общественици и неправителствени организации за пренаписване на обществения договор и рестарт на демокрацията. Това стана ясно днес от срещата на лидерите на петте формации в Реформаторския блок и част от университетските преподаватели, които миналия петък излязоха с открито писмо към партиите да се отворят за диалог с гражданите.

"Нашето предложение е към Реформаторския блок е да бъде учреден граждански съвет, в който да участват и да търсят единодействие и граждани. Трябва да се опитаме да създадем едно могъщо обединение, което по-късно да се превърне в основа на на едно реформаторско управление", призова в началото на срещата проф. Михаил Неделчев, почетен професор от Нов български университет.



"Правим политическа иновация", заяви лидерът на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева. Тя беше категорична, че отдавна е дошло време, в което партиите трябва да отстъпят една крачка назад, за да пуснат гражданите във формулирането на политическите решения. "Партиите изядоха почвата на политическото, нужно е тя да се рекултивира", посочи тя.

"Нашата задача не е да печелим доверие за нас, а да върнем доверието на критичен брой българи в демокрацията. Улицата дава диагнозата, но решението трябва да дойде именно от обединението на партии и граждани", заяви лидерът на Демократи за силна България Радан Кънев.

Христо Генев от Зелените изрази надежда гражданският съвет да има роля във взимането на решение за реформаторската общност, която да промени изцяло политическата система в България.

Лидерът на Национална партия "Свобода и Достойнство" Корман Исмаилов коментира, че партиите в блока и университетските преподаватели имат еднакво разбиране, че партиите в парламента са доказали своята олигархическа зависимост и трябва да си ходят. Той посочи, че Реформаторският блок търси максимално общи цели и обща стратегия за развитие на страната и ще засили усилията си за свалянето на правителството.

"Трябва да кажем ясно и категорично, че всеки един гражданин на тази държава има право да участва в този граждански съвет", пък заяви лидерът на "Синьо единство" Христо Панчугов.

"Всички сме активни участници в протестите. Желанието ни е цялата тази енергия, която се разгръща по площадите да получи израз чрез представителство в бъдещите форми на управление", коментира проф. Михаил Неделчев.

Освен него на срещата присъстваха и проф. Божидар Кунчев - литературовед, преподавател в Су , д-р Атанас Славов -конституционалист, преподавател в СУ, проф. Тодор Танев - политолог, преподавател в СУ и Димитър Бочев - писател и политически имигрант. Те изразиха радост, че граждани и политици могат да говорят на езин език и обясниха, че са се обърнали към Реформаторския блок, заради споделената ценност за демафиотизиране на държавата.




"Нищо по-малко не съм очаквала и ви благодаря, че го направихте бързо", обърна се Кунева към преподавателите. Тя изтъкна, че българският народ има празник на будителите и че е хубаво, че техния списък непрекъснато се обновява. "Не може да търсиш уюта на интелектуалното и той да ви е достатъчен. Надявам се, вашият кръг да се разширява", пожела тя на преподавателите.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Реформаторският блок се отваря за голям граждански съвет

Правителството на Орешарски падна, но още не е разбрало

Снощи правителството падна. Не, не бъркате. През нощта на 23 срещу 24 юли 2013 г. правителството на Пламен Орешарски падна. Преди това се обзаложих с един приятел, че това ще се случи и сега съм длъжен да защитя „прогнозата“ си.

Всъщност историята прилича на онзи стар виц, при който самурай казва, че може да отреже главата на свой приятел с един замах. Замахва... и нищо. Приятелят му се смее и вика: „Не успя.“ А нашият човек отвръща: „Така ли? Я кимни!“

Сабленият удар на софийската улица беше нанесен снощи. Независимо как ще я наричаме – дали гражданско общество, дали интернет-лумпени, дали красивите, умните и богатите от жълтите плочки – софийската улица е била, е и ще продължава да бъде активен участник в българската политика. Тя, а не аритметичният сбор на тази и онази партия слагат и свалят правителствата на България. Тя, а не парламентарните или президентски избори обръщат ефективно хода на историята. Софийската улица е българската агора, а парламентът на жълтите плочки е легитимен само тогава, когато улицата си почива.

А като говорим за почивка – замислете се. Сега сме в края на юли. Температурите са високи, беломорският бриз подухва примамливо и носи със себе си ухание на море, пясък и добре изстудено узо. Всъщност София не е в София. Тя е на Ситония, Касандра и Тасос, в Созопол, Варвара и Синеморец. София в момента е на море, точно така, както социалистите очакваха да се случи през последните 40 дена.

И все пак, в София ротационно се въртят неколцина, само няколко хиляди души, които за десет часа поставиха столетницата на колене и накараха депутатите и министрите й да се въртят като плъхове в капан около жълтата сграда на жълтите павета. Оказа се, че в най- неподходящия момент, в момента, който Орешарски, Станишев и сие отдавна чакаха, улицата доминира над тях, смее им се и ги унижава.

Какво, при това положение предстои оттук нататък и защо твърдя, че самурайският меч вече е свършил своята работа и остава само червените да кимнат? Предстои анализ. Днес, утре или в другиден, социалистическите влъхви ще се съберат на Позитано 20 за да умуват какво се е случило. И ще стигнат до неизбежното заключение, че е по-добре да си ходят. Защото вече, това за тях наистина е по-малкото зло.

Нека само си представим, че в упорството си да стоят в министерските кресла, тези хора оцелеят до есента. Когато хората се приберат от морето, скандалите се подновят с всички сили, синдикатите се включат волю-неволю в протестите. Нека си представим, че към кроткия естетски флашмоб се присъединят стачкуващи учители, миньори, лекари, таксиметрови шофьори и пр. И че неусетно от 10 – 20 хиляди, протестиращите набъбнат на 50 или 60.

А сега, нека си представим началото на януари. Минала е Коледа, хората са изхарчили за подаръци и пуйки целите си заплати и изведнъж им идват сметките за тока. Намален, както обеща правителството с цели 5%. Усещате ли, как изведнъж, сред подиграваната днес компания на умните, красивите и богатите, с псувни и ругатни се появят и хората, които едва свързват двата края... Протестът отново набъбва. И вече никой не иска да чуе, че не трябва да троши прозорци, да пали коли и да бие депутати...

Дори вие да не го усещате, в БСП го усещат с кожата си. Защото са леви и имат инстинкти за „вековната злоба на роба, този гибелен гняв величав“. Вашият мамещ беломорски бриз, за старите комунистически влъхви е леденият дъх на приближаващото цунами.

Точно затова кабинетът вече падна. Главата беше отделена от тялото и остава само да бъде търкулната. Случи се снощи, на 23 срещу 24 юли 2013 г. Който бил – бил.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Сабленият удар на софийската улица

През изминалите 41 дни за мен най-страшното е, че управляващите отказват всякакъв диалог с протестиращите. Държат се все едно нищо не се е случило.

Това каза в сутрешния блок на Нова телевизия евродепутатът от Синята коалиция и член на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО Надежда Нейнски.

Нахалството и наглостта на властта са стигнали невероятни граници, че хората разбраха окончателно, че не искат да ги чуят. Продължават да се назначават заместник - министри, да актуализират бюджета - все едно нищо не се е случило. Политическата криза неминуемо води и до икономическа, до затъване на страната, а кабинетът не предприема мерки срещу това, добави евродепутатът.

Управляващите дойдоха на власт с обещание да стабилизират страната и да спрат мафиотизацията. А само след седмица започнаха да вършат такива безобразия, че потвърдиха веруюто на песимиста, че винаги може да е по-зле. Хората излязоха на улицата заради подмяната на легитимните институции. В момента такива са само президентът и може би главният прокурор, посочи Нейнски.

Тя заяви, че хората на улицата имат ясна представа срещу какво се борят. Протестите са срещу цялата политическа система, а липсата на легитимност на институциите и на партиите води до търсенето на други решения.

Най-важното решение, което трябва да бъде взето в момента, е промяна в Изборния кодекс от страна на управляващите, което за тях би било политическо самоубийство, отбеляза още Нейнски.

По думите й, Реформаторският блок, в който влиза и Синьо единство, работи върху изготвянето на конкретни механизми, за да може промяната на политическата система в България да се случи.

Синьо единство продължава да предлага публичен дебат по основните проблеми и да излезем с една обща програма.Трябва да можеш да се изправиш очи в очи с хората, дори с тези, които те критикуват. Защото най-страшно е, когато спрат да те критикуват, каза още Надежда Нейнски.    

Избистрянето на образа на Реформаторския блок е възможност той да заеме адекватна политическа позиция, в която хората да припознаят някаква алтернатива, допълни евродепутатът.

С годините и ние загубихме част от своята легитимност. Трябва да проверим нашето доверие и способността да извършим промяна сред самите хора, обобщи Надежда Нейнски.

Радан Кънев: Добър ден! Днешната пресконференция е с цел да представим новото национално ръководство на ДСБ. Както и резолюцията на нашето вчерашно Национално събрание. Тук присъства целят състав на ръководството с изключение на двама души – Димитър Сяров от Сливен, който беше член и досега на ръководството и Сергей Добрев, който е нов член. Двамата живеят доста далеч, така че не сме ги карали да пътуват специално. Останалите членове, вие знаете списъка по нашето решение, са пред вас. На вчерашното си събрание приехме политическа резолюция, която смятаме, че е изключително важна и ще определя нашия дневен ред оттук насетне. На първо място много категорично потвърждаваме искането си за оставка на кабинета “Орешарски” и убеждението си, че няма верен ход напред с това правителство. На второ място намерението си за създаване на силен реформаторски блок в българската политика. Като подчертаваме, тъй като днешния преглед на медиите ни остави с впечатление, че няма яснота. Един такъв блок не включва в нашата представа, не включва партия ГЕРБ. Смятам, че той търси доверието на различни избиратели, които не смятат, че ГЕРБ и алтернатива в българската политика. Така че това е нашият отговор на поканата на ГЕРБ за общ фронт срещу правителството. Не смятаме, че представляваме едни и същи хора. По отношение на непосредствената дейност, която предстои ние имаме наше предложение, което д-р Петър Москов, заместник-председател на ДСБ, ще представи.

Петър Москов: Здравейте и от мен. Решението на националното ръководство в днешното заседание е свързано с това, от днес ДСБ в лицето на новия си председател започва незабавни консултации за формиране на обществено-политическо мнение относно дневен ред за излизане от парламентарната и политическа криза, в която се намираме. Дневен ред означава ясни стъпки, които водят до това гражданите на България, 85%, от които подкрепят протестите да бъдат спокойни, че има институционално решение, че има път, че има едно, две и три, от което се стига до решение как обществото е спокойно. Институциите, парламента, парламентарно представените сили, очевидно не са в състояние да изработят такова решение. Да се държиш като все една нищо не се случва, когато десети ден улиците на България са пълни с хора, означава също, че не се занимаваш с политика, а се занимаваш с нещо друго. Ние започваме от днес политически и обществени консултации за сформиране на ясен дневен ред за излизане от обществената и политическа криза. Някакви въпроси, ако имате? Заповядайте.

Въпрос: Какви ще бъдат първите Ви действия и стъпки на Вас като председател и на новото ръководство. И какво наследство Ви остави Иван Костов?

Радан Кънев: Аз мисля, че д-р Москов току що отговори на първия Ви въпрос. Но да повторя, не може първите ни стъпки и действия да са свързани с нещо различно от това, което държи България будна десет дни, а и хората на улиците. Така че нашата задача естествена е да търсим изход от сегашната криза. Въпросът за наследството на Иван Костов ми е труден. Аз съм част от екипа на г-н Иван Костов вече четири години, така че не мога да разгранича нещата по този начин.

Въпрос: С кого са първите консултации? И какво всъщност ще изработите?

Радан Кънев: Ние затова правим консултации, защото искаме да стигнем до единно решение. Не искаме ние да задаваме предварително някакви параметри, нямаме такава претенция и хората на улицата не очакват това. Те очакват единно решение, ние ще влезнем незабавно в контакт с партията на „Зелените”, с партия „Синьо единство”, с която както казах и днес на практика разлики в програмата си нямаме, с ДБГ, с коалицията на НДСВ и партия „Свобода и достойнство”. Също така мога да кажа организация, която е неправителствена, но силно ангажирана с политиката по своя характер „Демократично действие”, в която са г-н Иван Нейков, проф. Милена Стефанова, Кирил Аврамов и пак в отговор на този въпрос има изявени личности от гражданското общество, хора, необвързани пряко с политически партии, които са много активни в протестите, както и хората, които предложиха на обществото т.нар. „Харта 13”, която като констатации за състоянието на България в момента съвпада с позицията и възгледа на ДСБ. Ние обсъдихме подробно този документ и стигнахме до извода, че той не дава и не му е функция да дава непосредствен дневен ред. Това е работа на политиците и с това се захващаме ние.

Въпрос: Случайно ли не споменахте БДФ?

Радан Кънев: По отношение на БДФ е случайно, ние сме в постоянен контакт, лично аз с г-жа Толева. Не беше случайно това, че не споменах СДС. В периода от 15 май миналата година има потвърдени от техните среди мнения, че техния политически път е пряко обвързан с ГЕРБ, и че разтурването на СК е също продукт на тази политическа линия. Те имат национална конференция на 6 и 7 юли. Ние със симпатия и безкрайно уважение ще изчакаме резултатите от тази конференция.

Въпрос: Възможно ли е тези формации, с които ще започнете преговори, да бъдат в основата на този десен блок?

Радан Кънев: Нека да не даваме ние отговорите, а да ги дадем заедно с други формации, защото това, че ние се движим в чисто организационните си стъпки напред не означава, че проявяваме нетърпение или неуважение към партньорите си.

Въпрос: Редом с политическите платформи ще изработите ли и икономически становища?

Радан Кънев: Моето лично мнение е, че икономиката и работните места продължават да са въпрос номер едно в България. И най-лошите последици от завземането на властта от мафията са бедността, безработицата и мизерията. Те вървят ръка за ръка с властта на мафията. Задължително трябва да има много силна икономическа програма. Който няма икономическа програма не се занимава с политика в България.

Въпрос: Не ми отговорихте как виждате този блок чисто структурно. С едно ръководно тяло?
Радан Кънев: Нарочно не Ви отговорих, защото това е продукт на работа на много хора, не само на ДСБ. Моето виждане е такова, нашето виждане е такова. Но ние наистина влизаме в разговори и консултации от днес нататък и искаме да чуем мнението на всички.

Въпрос: Как се отнасяте към тезата, че първо трябва да бъде променен изборния кодекс, после правителството да подава оставка.

Радан Кънев: Мнението ни е, че има възможност много бързо в рамките на парламентарната рулетка да бъдат приети определени промени в изборното законодателство. Президента има тук важна роля, защото той може да задържа мандата по една седмица от връчване до връчване и да даде предостатъчно време на парламента да си свърши работата. Но не приемаме отлагането на оставката на правителството.

Въпрос: Припознават ли се протестиращите в ДСБ?

Радан Кънев: Нямаме претенции протестиращите да се припознават в ДСБ, ние се припознаваме в тях в голяма степен. Създаването на силен реформаторски блок е желание за отговор на гражданската енергия в България. Достоен отговор, защото тя е много достойна и силна.

Въпрос: А мажоритарните кандидати...

Радан Кънев: Мажоритарните кандидати в онзи вид от 2009г.? Дайте да не влизаме в технически въпроси.

Въпрос: А бариерата трябва ли да бъде надолу?

Радан Кънев: Не. Ние да кажем такова нещо ще бъде неуместно.

Въпрос: Има ли шанс този блок да се превърне в монолитна партия, защото видяхме че в България коалициите не работят както трябва? СДС навремето бе коалиция от партии.

Радан Кънев: Ние не сме привърженици на такава политика. Не смятаме, че това е добро решение. Благодарим ви.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Още днес започваме консултации за нов реформаторски блок без ГЕРБ.

ПОЗИЦИЯ
на  Реформаторския блок

Снощи пред НС се проля кръв. Когато протестиращите се противопоставиха на кражбата на половин милиард през бюджета, правителството прибягна до сила.  Четиридесетдневното високомерие на властта прерасна в провокация и агресия   срещу гражданите, в защита на конкретни мафиотски интереси. Отговорността е лична - на всеки министър и  на всеки народен представител, подкрепящ бюджета и правителството.

Аргументите на Реформаторския блок срещу проекта за актуализация на бюджета бяха чути.  Правителството е зависимо от личните интереси на малка група хора,  Държавата е заложник на олигарси. Ние настояваме за незабавно изтегляне на бюджета на мафията и оставка на кабинета. Избори през 2014г. не са решение нито на политическата криза, нито на икономическите проблеми на българските граждани.  Ние сме част от обществената решимост за избори през есента и истинска политическа промяна.

Призоваваме всички български граждани, независимо от тяхната политическа принадлежност, да се присъединят още днес към протестите, обединени под националния трибагреник. Като извънпарламентарна опозиция, ще се противопоставим непоколебимо на всеки опит за внасяне на актуализацията на бюджета в пленарна зала. Ще  дадем отпор на политическото насилие.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Правителството да изтегли бюджета на мафията и да подаде оставка

Снощи пред НС се проля кръв. Когато протестиращите се противопоставиха на кражбата на половин милиард през бюджета, правителството прибягна до сила. Четиридесет-дневното високомерие на властта прерасна в провокация и агресия срещу протестиращите, в защита на конкретни мафиотски интереси. Отговорността е лична - на всеки министър и на всеки народен представител, подкрепящ бюджета и правителството.

Аргументите на Реформаторския блок за бюджета на мафията бяха чути от гражданите. Правителството е зависимо от личните интереси на малка група хора. Ние настояваме за незабавно изтегляне на проекта за бюджет от НС и оставка на кабинета. Избори през 2014г. не са решение нито на политическата криза, нито на икономическите проблеми на българските граждани. Ние сме част от обществената решимост за избори през есента и истинска политическа промяна.

Призоваваме всички български граждани, независимо от тяхната политическа принадлежност, да се присъединят още днес към протестите, обединени под националния трибагреник. Като извънпарламентарна опозиция, ще се противопоставим непоколебимо на всеки опит за внасяне на актуализацията на бюджета в пленарна зала. Ще дадем отпор на политическото насилие.

Публикацията е от zeleni.bg ПОЗИЦИЯ на Реформаторското обединение „Движение България на гражданите“, ДСБ, ПП „Зелените“, „Синьо единство“, Народна партия „Свобода и достойнство"

Винаги, когато взимаш последен думата в подобен род форуми, основното достойнство на изложението ти, което аудиторията може да оцени подобаващо, е то да бъде максимално кратко. Ще се опитам да се съобразя с което.

Първо, позволете ми да отбележа символиката, в която дебатът "Българската десница: ценности отвъд прехода"* се осъществява: открихме мероприятието с представител на Младежкия консервативен клуб (МКК) и ще го приключим за днес с такъв. Това ни дава основание да флиртуваме с идеята, че МКК може да бъде "началото и края", "алфата и омегата" на всяка дискусия, която касае дневния ред и кондиция на българското дясно.

Трудно е да бъдеш политически активен човек, без това да те свързва по някакъв начин с основните субекти в т.нар. "Реформаторски блок" : "Движение България на гражданите" (ДБГ) и ДСБ. За мен това е чувствителна тема, с оглед на шанса, който съм имал, да бъде поне донякъде пряк свидетел на някои от процесите, които са протичали или се осъществяват в момента в тези две партии.

Ще се опитам да "нарисувам" възможностите, които се очертават пред този политически субект, така както ще посоча и евентуалните рискове, пред които се изправя той в този си коалиционен формат.

Разбира се, с оглед на това, че "Реформаторския блок" се случва в момента и единствената документална следа, която той е оставил на този етап като сбор от пет партии, са едва три документа, не трябва да изпреварваме този консолидационен процес с преждевременни изводи или пък да ги абсолютизираме.

Възможностите пред "Реформаторския блок"

1) Олицетворяване на НОРМАЛНОСТ и АДЕКВАТНОСТ.

Не се изисква кой знае какво съсредоточаване на изследователското внимание, за да се констатира, че общностите, които стоят зад ДСБ и ДБГ олицетворяват това, което може да се адресира възможно най-близко до политическата нормалност. Какво означава обаче да бъдеш "политически нормален"?

През целия постсоциалистически преход се случиха такива процеси, ескалирали в днешния ден, които обусловиха политиката в една проста дихотимия: олигархия срещу граждани. Днес, класическата дясна-лява антиномия отстъпи място на едно друго делене: политика за олигархията и политика за гражданите.

Смея да позиционирам ДБГ и ДСБ като политическите субекти, които водят диалог преди всичко с гражданите. Като такива, ги ситуирам в полето на политическата норма и нормалност, защитаващи гражданския интерес. Естествено, асоциирайки двете партии с политическо нормалното, не искам да кажа, че единствено те го олицетворяват или едностранно го изчерпват. Но във всички случаи, те са най-близко до това, което вече адресирахме като защита на гражданския интерес, ако погледнем биографичните им "визитки".

Да защитаваш гражданските интереси е ценност само по себе си. Това обаче не е обезателни нито лява, нито дясна ценност. Това иде да покаже, че в условията на обществена среда, която се развива в посока "олигархия срещу граждани", основен приоритет на политическия субект не е неговата идеологическа наситеност в класическите рамки "ляво-дясно". Да бъдеш от страната на гражданите означава, наред с всички достойнства на тази позиция, и неминуема идеологическа редукция, за сметка на по-широката гражданска хомогенизация.

2) Симбиоза на АВТЕНТИЧНОСТА И ЛЕГИТИМНОСТТА.

Ангажирам се с позицията, че и ДСБ, и ДБГ са носители на нещо собственическо уникално в българската политика, а именно следното:

2.1) ДСБ съсредоточава в себе си автентичността на българската десница във вътрешно-политически аспект. ДСБ и ролята на техния политически елит още преди създаването на партията е отстоявало и отстоява най-адекватните позиции по отношение на проблематиките от българския преход: от потребността за декомунизацията, през защитата на икономическия либерализъм и приватизацията до опозицията на монополизма днес.

2.2) ДБГ, в лицето на Меглена Кунева, олицетворява европейската легитимност на страната във външно-политически аспект. Няма друг български политик, който да е рискувал да влезе във вътрешно-политическата битка и да е останал с реномиран имидж в европейските среди, какъвто има лидерката на ДБГ.

Поне на теория, от подобна симбиоза на вътрешно-политическа автентичност (ДСБ) и външно-политическа легитимност (ДБГ), би се получил цивилизован политически алгоритъм.

3) Промяна на публичния образ.

Съществуването в по-широк коалиционен блок би дало възможност за промяна на публичните образи на ДБГ и ДСБ.

По отношение на ДБГ, тази промяна би следвало да се осъществи в посока на преодоляване на образа на Меглена Кунева като на отвлечен от битовия дневен ред на българина евробюрократ. Ако в ЕС на добре сресания и винаги възпитан образ се гледа с добро око, то в село Неделкова Гращица това не е обезателно така.

По отношение на ДСБ, комуникацията с други партии в коалиционен формат би еманципирало партията от първичния антикомунизъм и тясното русофобство. Особено при наличието на нов лидер, в лицето на Радан Кънев. Защото българската десница не може да се изчерпва само в тези рамки, а все повече трябва да говори за нивата на данъците, облекченията пред малкия и среден бизнес и чуждестранните инвестиции.

Не ме разбирайте погрешно. Аз съм интимно свързан с русофобията и антикоминизма, така както и винаги съм защитавал възпитания и интелигентен маниер в политиката. Нито трябва да искаме от ДСБ да ревизира скрупулите си по отношение на Русия на Путин, нито трябва да претендираме Меглена Кунева да се върне назад с няколко стъпала по еволюционната стълбица, така че да намери общ език с политици като Бойко Борисов.

Но тук говорим за публичен образ. За това как двете партии изглеждат отстрани, а не какви са те всъщност. Защото нито антикомунизмът изчерпват съдържателността на ДСБ, нито европейската конгениалност политическото битие на ДБГ.

Възможните рискове пред "Реформаторския блок"

1) Липсата на авторитетен, силен лидер.

Независимо дали ни харесва или не, постсоциалистическия опит на българската десница е категоричен, че тя винаги е била конкурентоспособна на левицата, когато е била ръководена от силен лидер. Такъв, който да може да събере и мотивира хората в битка за държавата срещу политическия опонент отляво. Така както го направи Иван Костов начело на ОДС, а след това и Бойко Борисов, повел ГЕРБ.

На този фон, диалогичността и на Меглена Кунева, и на Радан Кънев символизират далеч по-различен политически манталитет и култура. Може би те антиципират политическия модел на лидерство от утрешния ден. Но ние функционираме политически винаги в "днешния ден". Отвореният въпрос обаче е дали този модел на "утрешния ден" може да бъде конкурентоспособен на левицата днес.

2) Проблемната идентичност на коалиционните партньори в "Реформаторския блок".

Въпреки изследователските ми интереси по отношение на турската политика, смея да твърдя, че не познавам достатъчно водената от Корман Исмаилов и Касим Дал ПП НПСД, с оглед на което не бих желал да говоря за нея наизуст. По-любопитното е, че явно в ДСБ и ДБГ познават по-добре този политически субект, след като в негово лице са намерили възможен коалиционен партньор.

Що се касае обаче до ПП "Зелените", мога да си позволя достатъчна категоричност. Следейки публичните им изяви от няколко години насам, както и това, което при нормалните партии би следвало да се възприема като позиции и декларации, съм готов в дискусията да защитя констатацията си, че въпросният политически субект е едно незряло, неосъзнато, юношеско левичарство, което в момента, в който навърши 18 години, ще осъзнае себе си като пораснал социализъм.

3) Психиката на 4-те процента.

Неотложна задача и императив за "Реформаторския блок" е това той да успее да убеди потенциалните си избиратели, че намира основания за своето съществуване от ценностни потреби, а не от утилитарните съображения за "прескачане" на 4-те процента парламентарен праг.

Хората вдясно доказаха и на последните избори, че не гласуват за десница, която се бори с парламентарната бариера повече, отколкото със своите политически опоненти. Всички ние носим отговорност за това, че не сме участвали още по-активно и компетентно в това да еманципираме десницата от разговора „под или над чертата".

В заключение

Сюжетът за дясното обединение е изтъркан. Той вече е гледана пиеса, която се радва на все по-малко аудитория. Опитът на Синята коалиция е категоричен в това отношение. Още повече, че във формата "Синя коалиция" участваха по-автентични актьори, отколкото предлага "Реформаторския" блок днес, с левичарските залитания и уличен ентусиазъм на един от политическите субекти в него.

Разговорът вдясно е все повече за коалиционни формати, отколкото за реални политики по ресори, а това не може да бъде движеща сила за електората.

Компромисът в политиката е основа на демокрацията в света, но в българския случай този компромис често носи негативни конотации и често играе по-скоро отрицателна роля, отколкото да води до нещо добро.

Въпреки това, смятам, че Реформаторският блок има потенциала да изпълни основната си политическа цел - да предостави парламентарно представителство на стоящите зад него общности при едни евентуални нови избори сравнително скоро. Реформаторският блок би могъл да бъде, макар и в скромни мащаби, една коалиция на широкия, непретенциозен, консенсуален неолиберализъм.

На фона на настоящия състав на парламента това е един добър вариант за българските граждани. С оглед на ценностния порядък и идеологичен корпус на Младежкия консервативен клуб, както и спрямо посочените съображения по-горе, това не е оптималният политически сюжет, в които от Сдружението виждаме страната си.

А когато говорим за амбициите си по отношение на България, от МКК си запазваме правото да бъдем максималисти.

*Мартин Табаков е зам.- председател на МКК. 
** Дискусията се проведе на 19 юли 2013 г. в СУ "Св. Климент Охридски", като участници в нея бяха реномирани преподаватели от три български университета, представители на ДСБ и ДБГ, неправителствени организации и журналисти.

Публикацията е от Webcafe Възможности и рискове пред "Реформаторския блок"

Мартин Димитров, екслидер на СДС и настоящ член на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО в интервю за Илиана Беновска, "Радио К2"

Загубихте се след края на 41 НС?

Напротив, нямам намерение да се губя никъде така, че с удоволствие ще се чуваме и с Вас. По отношение на темата искам да кажа, че едно правителство, за да направи мащабни реформи и да се справи с толкова тежки проблеми като монополите и доходите, е необходимо да има доверие. Ако няма обществена подкрепа - не може да се направят ключови реформи, а сегашното правителство не просто няма обществена подкрепа, а срещу него протестират едни от най-активните и будни българи и искат неговата оставка. Това правителство е блокирало, дали му харесва на някого или не - това е факт и връщане назад няма. След това, което беше направено с Делян Пеевски, Вие между другото сте говорили може би най-много от всички хора за него и ако някой Ви беше слушал поне Вас, малко от малко нямаше да го предложи за шеф на ДАНС, после зам. министър, областни управители с доста съмнителна репутация – почти няма ден без гаф. Всяко едно правителство започва с кредит на доверие, обществото на каквото и да е правителство – ляво, дясно, центристко в началото дава доверие – така е създаден човекът, но при това положение кредитът беше изчерпан. Ако някой оттук нататък очаква този парламент и това правителство да реши важен проблем на България - трябва да е много мирен и да не разбира от политика, или да е много зависим.

Какво се случва в дясното?

При положение, че имаме правителство, което е загубило доверието, въпросът е именно къде отива доверието, има ли опозиция, която да е припозната от обществото. Очевидно е, че никой не е припознат като такъв в България, опитът ми в политиката и това, че съм икономист, ме е научил да бъда реалист – в момента хората не са си избрали и няма истинска алтернатива, защото тези хора, които протестират, за мен са активните хора. За тях все още алтернатива няма и това е най-голямата задача за хората, които са в дясно и център в България да помислят за създаването на алтернатива. Стъпките, които вече бяха направени, са опитът за създаване на този реформаторски блок под надслова - всички, които сме срещу мафията - да се опитаме да се съберем на едно място и да работим заедно. Това не е лека задача, но все пак е някакъв първи опит и аз предлагам да се даде възможност да видим дали този опит ще доведе до голямата цел да има алтернатива.

Може ли да се състои този десен реформаторски блок от малки десни партии, без да припознаят за партньор голямата дясна партия ГЕРБ?

За мен въпросът е следният, че има малки десни партии е вярно и всички те трябва да си дадат сметка за обективната реалност. Хората няма да се върнат назад, няма да се върнат към политически проекти, от които вече са си тръгнали. Няма връщане назад, особено след прехода, хората ще продължат напред и този реформаторски блок е опит за създаване на нещо голямо, в което тези малки парченца да влязат и всяко да си намери мястото. Това е сложна тема, защото когато има повече хора, които трябва да се обединят около принципи и мерки, а някой ден и коалиция да правят, съвсем сложно става. Това е единият път, другият е създаването на изцяло нова дясна партия. Може да се окаже в един момент, че двата пътя не си противоречат и че реформаторският блок е преходен период от това, тези малки парченца да се сглобят в една нова дясна партия. Част от протестиращите, с които разговарям, без да имам претенциите, че ги представлявам, ми казват следното нещо: „Вземете се в ръце, съберете се, направете нещо, за което да може да се гласува - иначе няма смисъл от вас.” По този въпрос трябва да се работи. За мен ГЕРБ не са дясна партия. Дясната партия има за основна ценност свободата и правата на хората. ГЕРБ са центристка партия и участват като такава в ЕНП. В ЕНП членуват десни и центристки партии, но ГЕРБ не е проблемът в момента, защото дясното пространство е празно, а ГЕРБ е центристка партия, тя заема дясното пространство по единствената причина, че няма друга алтернатива. Десният човек гласува за ГЕРБ единствено, заради липсата на алтернатива. Това е водещият момент за много десни хора, след разпада на Синята коалиция, гласуват за ГЕРБ, за да не гласуват за БСП. В дясно няма сериозен субект. Това трябва да бъде направено, за да може нормалният десен избирател да има избор и да не го караме насила, поради липсата на друго, да гласува за ГЕРБ.

Укрепването и разрушаването на дясното 

Аз поех единствения правилен път на обединението, създавайки Синята коалиция. Аз съм един от създателите й и 2009 г., при най-големия пик на ГЕРБ, Синята коалиция получи 8% на първите избори и малко под 7% на вторите. Тя беше правилният път на обединението, много хора спекулираха с името на Костов и го използваха като причина да я развалят, което беше моралната подбуда за мен да си подам оставката, защото те провалиха правилния път на дясното и отнеха алтернативата на стотици хиляди хора.

Резултатът – всички десни извън законодателната власт

Аз ще призная, че се радвам, че не съм в това НС, защото е много грозна компанията, много е безпринципна и неморална, а винаги, когато съм мислел за участие в политиката и съм участвал, за мен са били водещи моралът и принципите. Има и добро да не сме в това НС и това дава време на дясното да разберат тези хора, които сгрешиха и развалиха Синята коалиция, че дали са го направили част от тях от меркантилни съображения, друга част от обикновена, човешка, дълбока глупост, трета част от това, че водят лична война с Костов – сега е моментът за осъзнаване в дясно център и всеки, колкото има сили и колкото има възможности, трябва да помогне за това да има алтернатива за хората с дясно мислене, за която да гласуват.

Вие как помагате?  

По много начини. Днес в 15.00 ме поканиха от реформаторския блок да помогна за създаване на позиция в областта на енергетиката. Свършвам интервюто с Вас и отивам да изготвям позицията. Утре имат пресконференция, вероятно ще бъда и аз там. Аз никога не съм се отказвал от дясното пространство, но винаги съм се опитвал да давам шанс и на други хора. Винаги съм бил там, на мен мястото ми е вдясно, няма къде другаде да отида и не бих отишъл.

Активната работа за създаването на ново дясно обединение 

Активно работя, като може да се окаже, че има много добра цел около създаването на този реформаторски блок, но може и времето да ни опровергае и да се окаже, че е необходимо все пак създаването на нова дясна партия на основата на Синята коалиция – дали ще бъде едното, или другото, нека хората да кажат и времето да покаже, завърши Мартин  Димитров в разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2".

Публикацията е от сайта на Синьо Единство Мартин Димитров: Активно работя за нова дясна партия

Актуализацията на бюджета и взимането на 1 млрд. лева заем нямат икономическа обосновка, ще докарат много хора до фалит, ще вкарат държавата в дългова спирала и ще облагодетелстват единствено мафията и олигархията. За това алармираха днес на пресконференция представителите на партиите в Реформаторския блок. Актуализацията на бюджета се очаква да бъде гласувана утре от Министерски съвет.

Според тях в момента фискалният резерв на страната е над 5.8 млрд. лева, което означава с 1.8 млрд. лева над минимално допустимия резерв, а в същото време правителството смята да отдели половината от заема именно за резерва. "Безпрецедентен е дълг, който да се даде във фискалния резерв, това дава индикации за задкулисни разходи", категоричен бе Димитър Бъчваров от ДСБ. По думите му заемът представлява отказ от курса на финансова дисциплина и показва, че правителството очевидно има къс хоризонт на действие, в който не изчислява последствията за страната, а се опитва да обслужи финансови интереси, различни от тези на гражданите.

"Категорично сме против актуализацията на бюджета, това е опит на правителството да купи малко време, който ще излезе солено на всички данъкоплатци и бизнеса", коментира Найден Зеленогорски, зам.-председател на "Движение България на гражданите".

Реформаторският блок призова президентът да наложи вето срещу актуализацията на бюджета, която по предварителни данни трябва да се гласува още тази седмица. Това, коментира Мартин Димитров от "Синьо единство", ще извади наяве кой е в управлението и кой е в опозиция, тъй като за преодоляване на ветото са необходими 121 гласа. "Няма да има свободни радикали като Волен Сидеров, които ту са в опозиция, ту не са", посочи той.

Заемът ще доведе до нов данък енергийна мафия, предупредиха още от Реформаторския блок. По думите на Радан Кънев, председател на ДСБ, широко рекламираното намаление на цените на тока с 5% всъщност представлява 12 % данък в полза на енергийната мафия. Кънев обясни, че изчисленията на блока сочат, че цената на електроенергията всъщност пада със 17 процента, но едва 5% се отразяват в сметките на гражданите. Останалите се формират от пренасочване на средства вътре в системата и отиват в джобовете на господата Домучиев, Ковачки и прочие за пряко финансиране на техните централи, посочи още Кънев.

От реформаторския блок посочиха като абсурдно решението зелената енегия да не се плаща през сметките, а през НЕК от прогнозируема търговия с емисии. По думите на Друми Друмев от "Движение България на гражданите" дори и при най-оптимистични прогнози търговията с емисии е в размер от 100 млн. евро, а тук става въпрос за близо половин милиард лева. Вероятно се прави опит за фалит на НЕК, допусна той.

На въпрос как гледат към подадената ръка от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за партньорство с блока, Найден Зеленогорски беше категоричен, че за да си партнираш с реформаторския блок, трябва да си реформатор. По думите му Борисов не е показал през годините на управление да е такъв. "Не може да кажеш И.Ф. е виновна, тя да си отиде, а ти да си в бял костюм. Всеки трябва да понесе своята отговорност - партия ГЕРБ има един лидер", посочи още Зеленогорски. "На този етап не мислим, че нещо се е променило, и не виждам ГЕРБ да са нещо по-различно от другата страна на монетата на задкулисието", заключи той.

"Не ни интересуват персонални хвалби и намеци, това не е политическо, за нас е важно желанието на българските граждани да променят правосъдието и да изгонят мафията - нещо, което Бойко Борисов и Цветан Цветанов не направиха за 4 години", пък каза Радан Кънев.

Публикацията е от grajdani.bg Реформаторският блок: Актуализацията на бюджета е заради мафията и е в ущърб на държавата

- Г-н Москов, ще се обедини ли дясното или в него ще има множество разпокъсани субекти - Реформаторски блок, СДС ...?

- Цялото ни общество живее в състояние на една заблуда и две лъжи. Заблудата е, че в момента ГЕРБ - БСП е противопоставяне между дясното и лявото. При управлението на ГЕРБ се увеличи администрацията и се национализираха здравните вноски, това не е дясно. БСП въведе плоския данък, това няма как да се нарече ляво. Става въпрос за карнавални маски, на които пише ГЕРБ или БСП, но те обслужват едни и същи олигархични кръгове.

Лъжите - първата е на БСП - оттам питат защо сте против нашето управление, сравнявайки го с това на ГЕРБ. Да сравняваш едно лошо нещо с друго е доказателство, че не можеш да намериш верния път. Втората лъжа е, че алтернатива няма - има и ние се надяваме това да бъде Реформаторският блок и обединението на дясното.

- Докъде стигнаха разговорите със СДС?

- Новият лидер на СДС Божидар Лукарски даде важни и смислени заявки. Той декларира, че СДС няма да бъде организация на ГЕРБ. Посоката, в която иска да води СДС, е реформаторска и на обединение. Това е добра заявка, остава да видим доколко и Националният им съвет ще я потвърди. Досега официални разговори с тях не сме имали.

- НДСВ също ще правят ново обединение, сондирали ли сте мнения с тях?

- Кой с кого е тръгнал да се обединява на мен не ми е интересно, важно е около и върху какви политики ще се обедини. В първия документ на Реформаторския блок бяха посочени стъпките за излизане от настоящата криза и първата беше оставка на сегашното правителство. Буквално на следващия ден от НДСВ излязоха с позиция, че за тях подобна стъпка не е решение. Това прави невъзможно всяко обединение.

- Как седят нещата с БЗНС?

- Блокът е отворен - той е място, където да бъде структурирана ултимативна платформа за развитието на България. В този смисъл всички, които я споделят, са добре дошли.

- Една друга платформа, която скоро беше анонсирана, е тази на Саша Безуханова, с какво отношение сте към нея?

- Реформаторският блок е заявил себе си като общественополитическа алтернатива. Г-жа Безуханова прави общност за генериране на граждански идеи и експертизи. Приветствам създаването на подобни проекти. Бихме могли да изработим едно добро сътрудничество с тях.

- Защо толкова предпазливо заявявате намеренията си за еволюция на Реформаторския блок в една предизборна ситуация?

- Между нас има различия и те не се крият. От убедеността ни да ги оставим на втори план зависи дали ще се случи алтернатива на сегашната ситуация в парламента. Стъпките вървим една по една, освен това сега няма насрочени избори и нужда да се обявяваме като някой, който ще ходи на избори. Между ДБГ и ДСБ съществува висок процент на яснота, че Реформаторският блок трябва да прерасне в политическо представителство на изборите. Формата за това е коалиция.

- Повече от месец продължават протестите, защо никой от властта не ги чува?

- Властта се опитва да създаде различен дневен ред. Когато говорим за протести, това не означава 10-20 хиляди души на улицата. Между 65 и 85 процента от пълнолетното население на България, което застава зад протеста. Ако се правиш, че не чуваш това и искаш да го счупиш, трябва да си даваш сметка срещу какво вървиш. Ако искаш да счупиш собствения си народ, това не се нарича демокрация. Иначе те чуват, но говорят по начин, който мен ме връща в годините, когато бях пионерче или комсомолче. Когато видни представители на БСП казват, че посланиците на Франция или Германия трябва да бъдат екстрадирани заради думите си, това ни връща в 70-те години. Когато казват, че дестабилизацията на България се извършва от САЩ, Шеврон и Отворено общество, по подразбиране означава, че стабилността се гарантира от Русия, Газпром и клуб "Чегевара".

- Защо ГЕРБ се скри?

- Защото няма подготовка да бъде парламентарна опозиция. Освен това в групата ГЕРБ нещата не са единни и присъствието в парламента би довело до различни процеси на роене. Затова за Борисов е важно да задържи своите представители навън. Трето - той се опитва да покаже, че е различен от БСП, но хората прозират какво седи зад фасадата - виждат, че там има едни и същи финансови интерeси.

- Да очакваме ли коалиция между БСП и ГЕРБ?

- Не, за Борисов това е невъзможно.

- Има ли бъдеще "Атака"?

- Тъжният отговор е винаги, защото високата степен на социално изключване на общности винаги ще бъдат привлечена от крясъка, от посочването на врага в лицето на различната вяра, етнос или пол, няма значение. Този вик за помощ на хората, които не могат да свържат двата края, ще намери такава партия. Затова трябва да се разкъса връзката между управлението и олигархията.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Лъжа е, че ГЕРБ и БСП са без алтернатива

Вярно е, че в това правителство се брои кой министър на кой олигархичен кръг принадлежи. Защо това мнозинство предпочете да си назначи такива олигархични представители и защо си мисли, че хората ще приемат това, за мен е непонятно.  Да сложиш г-н Пеевски като именно такъв представител да се справи с други олигарси, е шизофренично. Това каза в ефира на Радио К2 Меглена Кунева – председател на „Движение България на гражданите“.  Кунева коментира още, че реваншизмът не се полага на един зрял политик.

По думите й, хората няма да се примирят с такова уродливо управление, което не признава никакви правила. Кунева очерта три области, в които корупцията е особено силна – обществените поръчки, образованието и здравеопазването – и риторично попита на какво да се крепи обществото, щом тези фундаментални системи не функционират .

Според нея само 2 % от фирмите съсредоточават в себе си по-голямата част от обществените поръчки и съвсем малка част от бизнеса е оставена да се развива свободно.

По думите лидера на „Движение България на гражданите“ липсата на ясни правила доведе олигархията, а тези правила съзнателно се държат неясни. Вероятно има борба да излезе напред олигархията с красиво лице, каза още тя и допълни, че на площада са гражданите, които искат промяна. Те са далеч от всякакви икономически интереси и нека да имат правото да им писне, коментира още Меглена Кунева.

Тя определи като нечуван скандала с тефтерчето на бившия председател на Комисията за конфликт на интереси.  По думите й обществото се дели само на две групи - на хората, които искат да променят нещата и се ангажират лично с тази промяна, и на тези, които не им пука. Тези две групи ще решат съдбата на България, категорична бе Кунева като допълни, че обществото трябва да е настоятелно в искането си за реформи.

Единствено приличието може да разсече гордиевия възел и политиците да не да крещят, а да дават отогвори – затова са избрани, каза в заключение Меглена Кунева.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Меглена Кунева: В това правителство се брои кой министър на кой олигархичен кръг е

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

2013 година ще остане в новата история на България, като годината в която българските граждани въстанаха срещу захвата на държавата си от олигархията и отрекоха правото на досегашните партии да осъществяват посредническата си политическа функция, като годината в която гражданите поставиха извънредно остро и категорично проблема за своето много по-пряко представителство, за своето непосредствено политическо участие в общите ни дела. Общата политическа криза е най-вече криза на мафиотизирането на досегашната партийна система. И това трябва да бъде осъзнато с цялата му дълбочина и значимост. Това се отнася, както за представените в 42-то Народно събрание политически партии, така и за неуспелите да преминат 4% изборна бариера. Всички политически структури, които биха желали да продължат своето бъдещо участие в политическия живот на България, следва да преразгледат досегашната си дейност именно с оглед на този радикален разрив в историческото битие на нацията.

Необходимо е сега да се мисли, да се чертаят стратегии не как една или друга партия ще бъде представена в следващото Народно събрание след неизбежните и скорошни избори, колкото, как гражданите да се чувстват истински представени, как да бъде насърчено желанието им да участват масово и с готовност в предстоящата борба за връщане на държавата, започваща с един скорошен вот. И тук не става въпрос само за необходимите промени в Изборния кодекс (напр. въвеждане на преференциално гласуване или мажоритарен елемент в изборите, машинно гласуване, повече възможности за незвисими кандидати, намаляване на изборната бариера и др.). Същинският проблем е наистина пределно гражданско активните сега, заливащите цяла България и площадите и булевардите на София, протести, да родят увереността на всеки гражданин, че точно той лично може да избира, да определя бъдещето си, да осигури за себе си контрола над депутатите и представителите на другите власти, които ще определим с гласа си през следващия парламентарен цикъл.

Как може да се осигури стабилността на това усещане, на тази съпричастност към политиката?
В големите кризисни ситуации на много европейски държави решението на тази дилема е било почти винаги еднотипно: създаване на масови политически движения – не така строго йерархически построени, каквито са нормалните политически партии, включване на дотогавашните опозиционни партии в това движение, без това непременно да означава разпускане на структурите им. Тоест, изходът се търси чрез създаването на хетерогенно мега образувание – движение, където взаимодействат строго политически организираните граждани (партийците) със силно политизираните, поради екстремността на историческия момент, участниците в движението. Всъщност всичко това днес се случва съвсем естествено на Площада – тук редом са членове на непредставените в 42-то Народно събрание партии, но и грамадно множество от загубили доверието си в партиите по-възрастни хора и най-вече младежи от новите поколения, така и не припознали политическа формация, най-често дори негласували. Трябва да се намерят наистина нестандартни форми на политическа работа и участие, за да се осигури и занапред тази заедност, това единство, тази съвместност – до истинското преодоляване на кризата. Решението е наистина в единодействието на опозиционни партии, на нови партии и на могъщо гражданско движение.

Европейските примери за преодоляване на подобни кризи не са малко – от неколкократно пресъздаваните голистки мега образувания (т. нар. Сбор за републиката) до различните ипостаси на полската „Солидарност”. Примери имаме и от най-новата история на Чехия, Литва, Латвия, Естония, Украйна. Но ние имаме и своя голям пример от зората на новата ни демокрация, от великия син Орлов мост на 1990. Първият Съюз на демократичните сили наистина бе съюз на възстановени и новосъздадени политически партии и друг тип клубни формации, но и могъщо движение на симпатизиращи и участващи граждани, които не желаеха да получат някаква по-определена политическа идентичност чрез членуване в някоя от 15-те организации.
Какво трябва да се направи сега?
Софийският едномесечен протест, събиращите се на Площада и правещите своите прекрасни шествия из столицата ни, трябва да се определят като движение и то може да се нарече например „Независимост” (или „Площада”). Към него естествено трябва да бъдат привлечени и общностите на протестиращите от всички градове на България. Това не трябва да остане само красиво софийско явление, а трябва да се превърне наистина в мощно и единно национално движение. От друга страна, политическите формации, търсещи своето бъдещо единодействие, чрез наричаният досега Реформаторски блок, трябва да намерят сили да преодолеят естествения си партиен егоизъм и партийна надменност, да тушират досегашното си самочувствие на доказани лидери на демократичната общност и да влязат в равноправни взаимоотношения с нововъзникналото голямо движение. Добре знаем, че това ще бъде един труден и преизпълнен с конфликти процес. Но само така демократичната общност на България ще постигне основната си цел: да изтласка в периферията, доказалите своята олигархическа зависимост и корумпираност партии, да получи мнозинствено представителство в парламента и в централната и местната изпълнителна власт.

Обръщаме се и към новоизбраните ръководители на партиите от Реформаторския блок: Уважаеми господа, осъществете скоро бъдещото си единодействие с движението на гражданите от Площада, в дух на равноправие и диалогичност!

Нека всички заедно осигурим за новите поколения на България достойно гражданско и политическо участие в общите ни дела!

ДОЛУ МАФИЯТА!
ОСТАВКА!

17 юли 2013

Проф. Михаил Неделчев – литературовед, почетен професор на НБУ
Д-р Атанас Славов – конституционалист, преподавател в СУ
Проф. Калин Янакиев – философ, преподавател в СУ
Доц. д-р Васил Гарнизов – антрополог, преподавател в НБУ
Проф. Тодор Танев, д.п.н. – политолог, преподавател в СУ
Доц. Красен Станчев – икономист, преподавател в СУ
Доц. Албена Танева – социолог, преподавател в СУ
Доц. д-р Емилия Дворянова – писател преподавател в НБУ
Мария Огойска – богослов, преподавател в НБУ
Доц. д-р Ева Волицер – артист, преподавател
Доц. д-р Георги Арнаудов – композитор, преподавател
Проф. Георги Фотев – социолог, почетен професор на НБУ
Проф. Божидар Кунчев – литературовед, СУ
Доц. д-р Морис Фадел – литературовед, НБУ
Димитър Бочев – писател, политически емигрант

„В този реформаторски блок няма партия, която да не смята, че предсрочни избори в най-скоро време са единственият начин да се излезе от политическата криза, да се спаси достойнството на страната, включително и на управляващите“. Това заяви днес в сутрешния блок на БНТ лидерът на „Движение България на гражданите“ Меглена Кунева.

„Още щом започнаха протестите, след грешката с назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС, правителството трябваше да направи това, което се прави във всички европейски държави – да си подаде оставката“, заяви още Кунева. Вместо това те продължават да грешат - с неприемливите назначения, като това за областен управител на София област, или с признанията на Станишев, че олигархични кръгове управляват страната, допълни още лидерът на „Движение България на гражданите“. „Политиката не е нещо извънземно, то трябва да се подчинява на същите правила на приличие, както останалите професии“, каза още тя.

По думите й неподаването на оставка и непоемането на политическа отговорност сега дават картбланш на следващите управляващи да правят още по-отвратителни неща, а това е недопустимо.

„Задачата на реформаторския блок е да оздрави почвата в България“, коментира Кунева въпросите какви са целите на обединението. Тя посочи, че това което ще отличава реформаторския блок, е така наречената политическа иновация – включването на гражданските организации, неправителствения сектор и активните граждани в процеса.




„Ние имаме 12 точки, около които сме се обединили. Изборното законодателство е първата точка, защото от вота зависят всички избори оттам нататък  – на шеф на ДАНС, на областни управители и т.н.“, коментира Кунева. Вчера реформаторският блок обяви предложенията си за промени в Изборния кодекс, които ще гарантират честни предсрочни избори. Тя беше категорична, че в атмосферата на недоверие в българската политика е много оптимистично, че петте партии намират общ език и градят доверие.

Според нея няма риск в това, че не всички симпатизанти на партиите в блока харесват всичките  партии в блока. Тя даде пример със Зелените, които не са десни, но всички в реформаторския блок смятат, че Иракли трябва да се запази и че морето не трябва да се презастроява.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Меглена Кунева: В реформаторския блок няма партия, която да не смята, че избори сега са единственият изход от кризата

- Г-н Кънев, в сайта на "Труд" има анкета - ще успее ли новото дясно обединение, т.нар. реформаторски блок. Около 21% казват по-скоро да, но повече от половината хора са скептични или отговарят направо с "не". На какво разчитате?

- Не съм видял анкетата, но спептицизмът на хората е оправдан. Човек ползва житейския си опит и наистина историята от последните 12 г. не обнадеждава. Заради личния си опит и като избирател, и като политик, не мога да гарантирам, че ще успеем. Но съм абсолютно сигурен, че залогът да успеем е много голям.

Преди повече от 2 г. във Варна ме питаха дали десницата там ще успее да се обедини, след като личните отношения са особено вгорчени исторически. В крайна сметка не успяхме. Въпреки залога. Получихме резултат в рамките на твърдото си ядро, защото дългият период на разцепление при този залог показа на хората, че това не е изборът, на който могат да разчитат.
За да си силен и отговорен, трябва да можеш да постигнеш обединение в тази политическа ситуация и тази енергия.

- Реформаторският блок може да се случи, защото няма никакъв друг избор формациите в него да ги има - така ли звучи казаното, или не?

- Не, не. Въпреки че има и такава логика и тя понякога може да бъде достатъчна мотивация. Но не може само с нея да се получи нещо наистина сериозно. След изборите на 12 май в България има нови обществени отношения и нова енергия. Тя идва от две посоки - от събудената средна класа и от събудените поколения, раждани между 60-те и началото на 80-те години на ХХ век.

Това е много голямо поколение - последният български бейби бум. Тези две енергии, в голяма степен преплетени за много голяма промяна, поставят българската политика на нови релси и ако някой иска да е отговорен, да представлява средната класа и това поколение, не може да пилее тази енергия. Иначе няма място в политиката. Обратно - ако сме на нивото на тези хора, вече не говорим за оцеляване, а за обществена сила, която може да промени страната.

- Как решавате въпроса с лидерството във формат от 5 партии, който сигурно ще се разширява? Вярвате ли, че политическият ви опит има шанс без лидерство - често този въпрос се заобикаля?

- Аз не го заобикалям, напротив, говоря искрено, защото отговорът е много прост. Българската десница няма лидер в момента и няма как да има след 12 г. политически загуби. Политическото лидерство се ражда от успеха. Ние в момента не сме годни да излъчим силен лидер - той ще дойде след успехите. И сигурно ще е човек, когото още не познаваме.

Но хората на улицата, цялата тази събудена енергия също няма свои лидери. Те влизат в политиката буквално днес с много голямо желание за промяна. Протестът е без лидери, така ще бъде и в реформаторския блок. Ще е формация - функция на социалната си база.

- Каква е социалната база - дори не наричате този блок "десен"?

- Голямата кауза, която обединява хората в момента, не е в лявото и дясното, а промяна на основни неща в държавата и освобождаването от мафията. Реформата в правосъдието не е лява или дясна, корупцията също, обръчите от фирми, комбинацията от власт, пари и медии - това не са "леви" и "десни" въпроси. Сигурен съм, че около 80% от протестиращите са с десни убеждения. Каузата им обаче е по-голяма от това.

- Искате предсрочни избори, както и парламентарната опозиция от ГЕРБ, която не ходи на работа. Как реформаторският блок би се явил? Изобщо готови ли сте?

- Никой в момента не е готов за избори, но те са важни за хората. Защото независимо от исканията, за които говорим в момента, големият проблем е в икономиката. Блокирал парламент и блокирало правителство не могат да предприемат дори и малки важни стъпки, да не говорим за сериозни решения за излизане от икономическата криза.

Колкото повече стоят този парламент и кабинет, толкова повече ще затъваме освен в политическа криза и в икономическа безизходица. Затова е много важно да има избори, нов парламент с ясно мнозинство и ново правителство, което да може да изведе страната от кризата.

Наша отговорност е да се подготвим за вот. Това не е проблем на хората. А дали реформаторският блок ще се яви на избори като коалиция е рано да говорим, преди да знаем кога са изборите. Големият въпрос дали имаме желание да се явим на избори заедно е в очите на хората.

Аз съм на протестите почти всеки ден и всички, с които говоря, питат това. Повечето споделят скептицизма. Преди две седмици питаха: "Ще се обединявате ли?", а сега: "Ще успеете ли да се разберете?" Отговорът ми е твърдо "да". Длъжни сме да се разберем и да превърнем реформаторския блок в предизборен, когато дойде времето.

- А как отговаряте на това, че предсрочни избори обслужват най-вече ГЕРБ, оттам - статуквото?

- Това просто не е вярно. Не е потвърдено нито от социологически данни, нито от настроенията на протестиращите, нито от резултатите от първия тур на кметския вот във Варна.

- Но е потвърдено от втория тур във Варна - ГЕРБ пак имат кмет.

- Но на парламентарни избори няма втори тур. На първия тур за кмет на Варна гласовете извън БСП се разделиха на две - половината за ГЕРБ, останалите - за кандидат на десницата, която дори не беше обединена. Тя вклюваше ДСБ, БДФ, "Синьо единство", НДСВ, но не и СДС, които бяха с кандидата на ГЕРБ Иван Портних, а партията на Меглена Кунева и "Зелените" подкрепяха доц. Христо Бозов.

Простият извод е, че ако на първия тур на кметския вот във Варна имаше реформаторски блок, ГЕРБ нямаше да е на балотаж, а блокът щеше да има кмет.

Така че не виждам как ГЕРБ печелят от бързи избори и от протестите, щом при разделена десница едва удържаха във Варна.

- Защо тогава и те настояват за избори?

- Въобще не съм сигурен, че говорят искрено. Оставката на кабинета напоследък поизлезе от речника на лидерите на ГЕРБ, той говори за диалог последно.

- Борисов каза, че реформаторският блок е проект на Иван Костов и на Цветан Василев.

- Да, поведението на Борисов по тази тема е доста интересно. И то потвърждава, че Борисов е страхлив човек. Той се страхува от отговорно и твърдо поведение срещу себе си. Ние нарекохме тези думи лъжа и заявихме, че ще се защитим в съда и 2 часа по-късно в интервю той каза, че не е имал предвид реформаторския блок. Аз приемам, че това е извинението, което поискахме.

- Още по-рано Борисов говореше за обединение на дясното, че ви е търсил за разговор, говори за ЕНП, където сте заедно.

- Непоследователността е един от проблемите на Борисов. Той обаче не е фатален. Наистина големият проблем на Борисов и Цветанов е, че бяха трайна част от коалицията срещу българското правосъдие. В нея са минавали голяма част от политиците от НДСВ, макар и не всички, които през 2003 г. гласуваха промени в Закона за съдебната власт.

След това - тройната коалиция, отново без отделни фигури от НДСВ, които се бунтуваха. Накрая ГЕРБ, БСП и ДПС си гласуваха заедно и се обединяваха около запазване на статуквото в съдебната система, заради което ги смятаме за част от олигархията. А след като ГЕРБ в тази борба не са ни съюзници, малко ме интересува позицията на ЕНП.

- Къде е мястото на СДС с новия лидер Божидар Лукарски и заявката му за дистанция от ГЕРБ? Макар че хората, които бяха против "Синята коалиция" останаха начело.

- Публичната заявка на г-н Лукарски е много силна, аз съм човек, който обича публичното в политиката. В задкулисието може да има власт, но не и политика. Ценя тази заявка. И предпочитам да коментирам нея, а не чужди партийни ръководства. Именно второто винаги е било един от големите проблеми вдясно.

- Преди изборите - без разговори с ГЕРБ, добре. Но да допуснем, че има предсрочен вот, реформаторският блок е в следващия парламент заедно с останалите сегашни участници. Тогава кой ще е партньорът? ГЕРБ?

- Първо, да кажа,че ако не се плашим от обединението и го направим сериозно, смело и уверено, то ще увлече много хора, които досега са странели от българската политика. Като покаже, че не е една проста математическа коалиция, реформаторският блок ще получи висок резултат. Целта е първа политическа сила при относителна равнопоставеност във влиянието с БСП и ГЕРБ. Тук отварям скоба, че БСП има шансове за такава позиция единствено ако предизвика избори скоро.

От подобна позиция реформаторският блок ще управлява на база своите цели - промяна в правосъдието и икономика на тази основа. Десницата в едно изречение е богатство, основано на законността.

- Наистина ли смятате, че хората ще припознаят реформаторския блок? Яхвате ли протеста, каквито намеци се чуха от БСП?

- Съвсем не - ние участваме като граждани и мисля, че това се оценява. А дали ще ни повярват - това зависи само от нашата смелост. След избори и изборни загуби вдясно винаги се събужда чувството за отговорност към избирателите, оценката, че мафията печели все повече терен благодарение на нашето разделение, и започват стъпки на обединение.

Когато тези стъпки са страхливи, започва натискът първо на партийните апарати, които винаги защитават статуквото, после на най-верните привърженици от ядрата, които търсят идентичността на всяка от партиите. Този натиск е честен и автентичен, но не и продуктивен. След това идва натискът от недоброжелателите отвън с всяване на раздори, с припомняне на противоречията.

Комбинацията от тези три неща кара страхът да се прокрадне у нас. А както е казала древната мъдрост - страхът убива разума. Благодарение на този страх обединението не се случва, на следващи избори резултатът е още по-лош и започваме отначало от още по-ниска база. Този път в ДСБ сме решени да не се поддадем на страха.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Десният лидер ще се появи с успеха