Реформаторски блог

„Липсата на доверие в политиците е най-видимата част, върхът на айсберга на една огромна криза на доверието в българското общество, много по-стара от всички други кризи, които изживяваме – по-стара от икономическата, демографската, политическата криза. Тя датира още от времето на т.нар. зрял социализъм. И този социализъм, и днешна България са общества, в които голяма част от хората нямат доверие дори на лекаря и на адвоката си, а какво остава за съдружника, за съдията, за полицая, за учителя, а пък да не говорим изобщо за политика.” Това казва в интервю за „ГЛАСОВЕ” лидерът на ДСБ Радан Кънев. Според него „тази дълбока криза на доверието в България е може би основната причина хората да живеят зле и да се чувстват нещастни”.

- На 12-ата национална конференция на ДСБ вие определихте своите политически опоненти – БСП, ДПС и „България без цензура”. А къде е „Атака”?

- Аз искрено се надявам, че „Атака” се е превърнала в политически противник на избирателите си, а не на други партии след коалицията си с ДПС. „Атака”не присъства повече в политическото уравнение в България. А иначе, естествено, по отношение на демократичните принципи, и на европейската принадлежност, и на отношенията си с Русия, и на икономическата си програма „Атака” е била възможно най-далече от „Демократи за силна България” и от „Реформаторския блок”.

- Решихте, че ГЕРБ и АБВ са вашите политически конкуренти. Изглежда малко странно партията на Георги Първанов да ви е конкуренция. Смятате ли, че имате общи симпатизанти?

- АБВ търсят съвсем съзнателно начини да се идентифицират като центристка партия. Това е нещо, което ние трябва да разобличим, да покажем какво са за България десните и центристките ценности, за да е ясно, че никакво крило на БСП не може да претендира за центристки вот и центристки ценности. Не веднъж съм казвал, че на колкото и крила да се раздели БСП, нито едно от тях не може да подобрява живота на хората в България и да реформира българската политика.

- Вие често акцентирате върху доверието като едно от най-важните условия за връщане на нормалността в България. Какво е доверието в политиката и политиците?

- Аз говоря много за доверието в България, защото смятам, че липсата на доверие в политиците е просто най-видимата част, върхът на айсберга на една огромна криза на доверието в българското общество, много по-стара от всички други кризи, които изживяваме – по-стара от икономическата, демографската, политическата криза. Тя датира още от времето на т.нар. зрял социализъм. И този социализъм, и днешна България са общества, в които голяма част от хората нямат доверие дори на лекаря и на адвоката си, а какво остава за съдружника, за съдията, за полицая, за учителя, а пък да не говорим изобщо за политика. Доверието към политиците в целия свят не е високо, защото това са хората, към които имаме най-високи изисквания. Тази дълбока криза на доверието в България е може би основната причина хората да живеят зле и да се чувстват нещастни. Няма как да си щастлив, ако нямаш доверие на съседа си, на лекаря си, на учителя на децата си. Това е мъчение, не е живот.

- Като обикаляте из страната, как ви изглежда „другата България”?

- Аз не деля страната на „София” и „провинцията”, въпреки че разликата в доходите и възможността да се намери някаква работа е много видима. Проблемите обаче са едни и същи, а в големите градове дори са по-големи. В София хора с прилични, даже с добри доходи, се сблъскват с проблема за образованието на децата си, с местата в детските градини. В големите градове нещата се решават по един, да си го кажем направо, често корупционен начин –  за достъп до по-добро училище, по-добра болница. Всичко това са проблеми, които от Каварна до София не са много различни. И всичките те са свързани с липсата на законност и правила в обществото.

- Не е ли бедността като цяло в обществото една от причините за всички проблеми. Става дума за една бедност, която се мултиплицира и подхранва всички проблеми на българина?

- За нас като хора с десни убеждения, и за мен лично, бедността е следствие от беззаконието. Там, където няма равенство пред закона, там, където няма справедливост, там, където няма доверие между хората, няма как да работи бизнесът, няма как да се създават работни места, няма как да има добри отношения между работник и работодател. Няма друга европейска държава, в която да не се плащат вече изработени заплати - и в държавния, и в частния сектор. Видяхме го единствено в Босна, където заради неизплатени заплати и съкращения избухнаха протести. Това са всъщност държави, управлявани от беззаконието и корупцията.

- Понеже говорим за законност и справедливост, няма как да не споменем съдебната власт, която би трябвало да генерира тази законност и справедливост. Вече толкова години обаче наблюдаваме нейната съпротива срещу всеки опит за някаква реформа. Вие извадихте в програмата си този проблем пред скоба, но как смятате да се справите с него в една от най-консервативните системи, каквато е съдебната?

- В нашия пакет от мерки в ДСБ ние дадохме много силни предложения за правосъдна реформа. А в Реформаторския блок разширихме тези мерки за реформа в МВР и сигурността, които са фокусирани главно върху три неща: едното е много открити и много ясни процедури за всяко важно назначение и участие на съдиите в този процес - на обикновените съдии, а не на техни представители, не на делегатските събрания. Като практикуващ юрист аз съм дълбоко убеден, че голямата част от съдиите в България са честни хора, които се намират под непоносим натиск, от който зависи тяхното кариерно израстване. Те са принудени непрекъснато да изслушват вишестоящи хора, които спокойно можем да наречем част от мафията, която управлява страната. Това са едни кръгове на областни и национални нива, очевидно фокусирани във Висшия съдебен съвет. Втората мярка е коренно различен начин за избиране на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор, защото на тези нива – ВСС и високите нива на прокуратурата, са истинските гнойни язви на българската съдебна система, а оттам на цялото общество. Защото общество, в което обикновеният човек не може да потърси и да получи справедливост в съда, е стъпило на глинени крака, то се разпада пред очите ни. И третата посока е да има много по-голямо съдействие от Европейския съюз при решаването на проблемите и на МВР, и на правосъдието в България. Искам да подчертая, че това е напълно възможно без каквито и да е промени в Европа.

- За да искаме съдействие от Европа, значи не е достатъчно?

- Европа се променя, тя търси пътя към това, което нарича „европейска правосъдна общност” и което ние трябва да подкрепим много категорично. Утре хората, които ще изпратим в Европейския парламент, трябва да бъдат най-големите застъпници на европейската правосъдна общност, за което говори г-жа Вивиан Рединг миналата седмица.

- Без съмнение ние се намираме в много сложна международна обстановка. Започва ли нова Студена война след присъединяването на Крим към Русия?

- На този въпрос искам да отговоря през интереса на обикновения българин, а не през големите геополитически шахматни дъски, както ги нарича Бжежински. От едната страна стои Русия, която заедно със своята периферия и извън двата големи града се отличава с изумителна бедност, с уникални за целия свят нива на корупция, с уникални нива на демографска криза, много по-тежка дори от българската, с една морална разруха, която е характерна за целия посткомунистически свят, но е най-видима в неговия център. От другата страна стои Европа с доста широки свободи, с много здрави правила, с най-голямата продължителност на живота в човешката история, с най-добрия здравен статус на гражданите си, с най-добрата социална защита, която сме виждали в съвременните общества. Парадоксално е, че и в България платени, убеден съм в това, говорители на антиевропейската кауза повтарят пропагандата на Путин за Европа, която била бедна и морално разложена. Това е наистина възмутително при очевидните факти. Българските граждани много добре знаят в кой от двата свята искат да живеят. За съжаление, за да живеят в същинска Европа, те трябва да преминат българската държавна граница. А не трябва да е така! И за да дам отговор какво е добро за всеки български гражданин в тази криза, ще кажа, че добро е тази криза да бъде използвана от българските политици за максимално бързо присъединяване към всички европейски структури. Да бъде упражнен натиск България да се присъедини към Еврозоната и Шенген, да бъде упражнен натиск за обща енергийна политика, за общо правосъдие. Тоест в момента, когато на нас ни се предлага този избор, трябва да го направим по най-категоричния възможен начин и то да стане през българското правителство и българските евродепутати.

- Тоест изборите за евродепутати са много по-важни за България в този момент, отколкото изглежда?

- Историческа случайност е, че в момента има избори за европейски парламент. Тези избори, особено в Източна Европа, трябва да се превърнат в референдум против „Европа на две скорости”, а за една силна и единна Европа, която да ни защити от престъпността и развалата, които носи със себе си руската мафия навсякъде, където стъпва.

- Има ли съпротива от самата Европа това да е така?

- Има. Има едно желание на „клуба на богатите” да остане затворен. За нас вратата да остане само открехната. Има едно желание да се говори за „Европа на две скорости”, което значи страни като България и Румъния, а утре и Сърбия, да се превърнат в бедна балканска периферия, в зона на беззаконието и бедността в клуба на законността и богатството. Това е, което нашите политици не бива да допуснат, а не да ходят в Брюксел да се снимат и да се харесват на големите лидери. Тяхната работа е да повишат глас и да заявят, че България  в момента има нужда от защита, че имаме нужда да бъдем част от общото европейско усилие. По тази причина нямам никакво колебание за нашия избор за европейска листа, който ще обявим в събота. България трябва да изпрати в Брюксел А-отбор от хора, които всички познават и думата им се чува. А не политици, които чрез тези избори си правят реклама за бъдещия парламентарен вот. Сигурен съм, че нашите водещи кандидати – Меглена Кунева и действащият ни евродепутат Светослав Малинов, са точно такъв тип политици, от които България има нужда днес.

- След анексирането на Крим се чуха гласове от Брюксел Украйна да бъде приета незабавно в Европейския съюз. Как може да се отрази на България едно подобно решение?

- Според мен ако я приемат в момента, има опасност да се създаде една твърде широка периферия, в която правилата не важат, защото Украйна е дълбоко корумпирана страна. Но ако към Украйна се поставят изискванията, както към всички останали членки, и се върви по-бързо от проектното разширяване, то за България това ще е голямо предимство и много големи търговски възможности.

- Сърбия след последните избори?

-Същото важи за Сърбия. Ние имаме голям интерес от една Сърбия, готова за Европейския съюз. След изборите в неделя Сърбия се превръща в рисков фактор за България по две причини. Първата е, че ще управлява едно правителство със силно националистическо наследство, което лесно може да залитне в посока на напрежение със съседите по популистки причини и е въпрос на нашата дипломация да преодолее тази опасност. Другото е, че е много лош пример за установяване на еднопартийни режими, основани на контрол върху медиите и контрол върху службите. Това, което се случи преди седмица в Сърбия, е реалност от двайсет години в Босна, от десет години в Македония, от самото създаване на Косово. Страни, управлявани от еднопартийни режими с дясна или десноцентристка маска, но всъщност на практика са реална власт върху медиите, назначение на работа и свобода в бизнеса, предимство пред съда, само ако си партиен член. Това са все неща, които ние свързваме с комунистическия режим, а най-малко с дясното и Европа.

- Тези избори изглеждат по-важни от обикновеното избиране на евродепутати. Смятате ли, че те ще покажат бъдещата политическа конфигурация в България?

- Тези избори са важни на европейско ниво. Но почти никъде в Европа те не се възприемат по същество като избори за европейските структури, а на тях обикновено се гледа като на вътрешнополитически сблъсък за бъдещето на държавата. А в България, тъй като тя се намира в много тежка политическа криза, това е особено важно. Ние виждаме шанс това да бъде разплетено на тези избори, които да доведат до оставка на правителството, защото то задълбочава неимоверно много недоверието и кризисните процеси в обществото. Както казахме и на нашата национална конференция до оставка може да доведе всеки резултат, при който БСП губи изборите. Но до промяна няма какво да доведе, освен висок резултат на Реформаторския блок, защото всичко друго го гледаме в днешния парламент.

- Чуха се гласове, че Реформаторският блок може да стане втора политическа сила още на тези избори?

- Аз винаги съм бил реалист и смятам, че на тези избори Реформаторският блок няма шансове за второ място. Ние сме политически съюз в началото на пътя си. За нас европейските избори не са цел, те са просто стъпка по един дълъг път, по който трябва да стигнем до единна, силна и почтена в очите на хората десница. За да започне тя да възстановява доверието на българските граждани в политиката въобще и в крайна сметка да стигнем до същинската цел – а тя е България като част от един единен Европейски съюз с богати и щастливи граждани, които да не търсят образованието и здравеопазването на децата си извън границите на страната. Да бъдат със самочувствието на европейци в града, в който са родени. Няма страшно някои да търсят да се образоват в най-престижните университети или да се подготвят и да стажуват в най-добрите фирми на Европа. Но в рамките на зрелите демокрации тези неща обикновено са последвани от връщане и реинвестиция в родината на всичко, придобито примерно в Оксфорд, в Хайделберг или Гьотинген. И от това тази родина става по-богата, а не по-бедна.