ПРАВИЛА ЗА НОВО УПРАВЛЕНИЕ
ОТ ЗАКРЕПОСТЕНА БЮРОКРАЦИЯ КЪМ ОТГОВОРНА АДМИНИСТРАЦИЯ
Въведение
Реформаторският блок (РБ) поема отговорността за въвеждане на нов модел за управление на обществените отношения в България и за радикална трансформация на административната система в обозрим период от време чрез развитие на:
• дългосрочна стратегия за дълбока институционална и административна реформа, вкл. устойчиво подобряване работата на институциите;
• средносрочни планове за поетапно достигане на определени подобрения и трансформиране на принципите на работа на администрацията;
• незабавни мерки за спиране тиранията на държавните монополи, злоупотребата с обществени поръчки и европейско финансиране, вкл. поради некомпетентност, ограничаване порочната зависимост на държавните служители от олигархични и тясно партийните клики.
1. Ценности, свързани с административната реформа
За РБ, политиките на модерно демократично управление и тяхното администриране са базирани на няколко водещи ценности, които споделяме помежду си и с гражданите:
- Департизация/„партиен неутралитет“: разделение на административните от политическите функции на всички равнища на държавното управление и местното самоуправление и опазване на политическия неутралитет, професионализъм и безпристрастност на българската администрация.
- Отговорност: еднозначно и ясно определяне на ролята, отговорностите и отношенията между институциите при вземане на решения и упражняване на контрол, установяване на система на отговорностите на всяко ниво на общественото управление; Отговорност към бизнеса:улесняване и ясни правила със загриженост за просперитета на малкия и среден производител. Отговорност към гражданите: администрация, чувствителна към правата и свободите на гражданите: пълно зачитане на индивидуалните права на гражданите, така че решенията да се вземат изключително и неотменно в интерес на гражданите;
- Резултатност: безкомпромисно въвеждане и прилагане на всички универсални принципи на ориентирано към резултатите управление в работата на публичните власти и администрацията в България.
- Дебюрократизация: постигане на максимална простота на административните структури и процедури: максимално опростяване и систематизиране на нормативните актове и процедурите, прехвърляне на отговорности към изпълнителните равнища на администрацията. Въвеждане на регулация само в случаите, в които невъвеждането би изисквало по-голям ресурс или при определените в Конституцията случаи;
- Активност и участие: Стимулиране и улесняване на гражданите, фирмите, техните организации и администрацията да участват в процеса на вземането на решения при формирането на публични политики; Създаване на мрежи политическа власт-граждани-бизнес-администрация при формулиране на политики и дългосрочни стратегически насоки;
- Капацитет за изпълнение на публичните ангажименти: развитие на капацитет на публичните власти и администрацията със структури и ресурси, които позволяват изпълнението на заложените в законите и Конституцията задължения, регулаторни и контролни функции, при оптимално и отговорно използване на публичния ресурс;
- Балансираност и субсидиарност: Преодоляване на пропастта между централното и местното равнище, укрепване правомощията и капацитета на средния управленски ешелон. Децентрализация на управлението, делегиране на компетенции от централната към по-ниски нива и децентрализация с цел предлагането на публичните услуги по-близо до гражданите.
2. Принципи и цели на реформата в администрацията
Предложената административна реформа привижда нова функция на държавата, което косвено определя характера и принципите на нов тип държавно управление, където:
¬ Държавата подкрепя будните и предприемчивите да реализират своите проекти, насърчава пасивните да подобрят живота си, и се грижи адекватно за хората в неравностойно положение, за да им осигури достоен живот;
¬ Институциите служат на легитимните намерения и интереси на своите граждани, зачитайки времето, достойнството и правата им;
¬ Законите, нормите и правилата регулират справедливо и отразяват ценностите на модерно общество, където гражданина е в центъра на отношенията;
¬ Държавните служители работят компетентно, ефективно и почтено, прокарвайки професионално държавните политики в интерес на обществото и неговите европейски граждани;
¬ Държавата осигурява лесен и пълен достъп до всяка информация, чието ограничаване не е предвидено в закон. За целта осигуря наличието на информацията,. За дейността на държавата и нейните институции, както и нейното надеждно съхраняване в електронен вид при най-висока степен на защита на личните данни.
Реформите предложени от РБ целят дълбока промяна в културата и структурата на администрацията. Конкретните цели на тази реформа са:
¬ Освобождаване на администрацията от неправомерната намеса на партийни централи и скрити икономически интереси;
¬ Професионализиране на администрацията, чрез въвеждане на единен орган и подход за подбор, оценка и развитие на административните кадри в България;
¬ Освобождаване на законодателството от излишни и неясни текстове и провеждане на реформа в законодателния процес - закони, създаващи ясни правила и правна сигурност, ориентирани към обществото и бизнеса;
¬ Спиране на процеса на безпринципна смяна на административен управленски персонал при всяка смяна на изпълнителната власт, което разбива приемствеността при реализиране на политиките в държавата;
¬ Преструктуриране на изпълнителната власт – оптимизиране броя на министерства, агенции и др., както и намаляване броя на централните структури за сметка на тяхното регионално и областно представителство;
¬ Провеждане на същинска децентрализация и поемане на по-големи отговорности от местните власти и регионалните структури на централната власт в процеса на вземане на решения за развитие на областите в България;
¬ Технологична реформа в работата на администрацията, осигуряваща еднократното събиране и многократното използване на електронната информация и улеснен достъп до нея;
¬ Включване на структурите на местното самоуправление, общностите и гражданите в процеса на избор на регионални и областни ръководители на институциите на централната власт – МВР, НАП, земеделие, образование и др.;
¬ Даване на по-голяма автономност и провеждане на диференциран подход към регионите за планиране в България, чрез засилена координация между всички публични актьори на територията – включително чрез активно включване на различни граждански организации в процеса на формиране на регионалните политики и вземане на решения за приоритетите за развитие и бюджетното финансиране;
3. Структурни реформи в администрацията
3.1. Създаване на независим регулатор за държавната служба: Държавна административна комисия (ДАК)
- Въвежда строги етични и професионални критерии за избор, налице е публичност на номинациите и избора; (Състои се от 5-7 човека плюс администрация. Избира се от предложени кандидатури на НС и Президентството след публично обсъждане.)
- Мандат и отчетност;
- Утвърждава правилата за първоначално встъпване в държавна служба и правилата за кариерно развитие;
- Утвърждава единни квалификационни изисквания за администрация;
- Избира висшите държавни служители (ниво под заместник-министър);
- Арбитрира спорове на държавни служители и техните работодатели;
- Годишно се отчита на НС и обществеността;
3.2. Правителство на реформата
¬ Министър-председателят (или нарочен министър) персонално ръководи държавната администрация и отговаря за реформата;
¬ Оптимизирана структура на МС: оптимизиране на структурата на централната администрация на изпълнителната власт въз основа на ясно определени сфери на политика, в които отделните министри упражняват своите правомощия –намаляване броя на министрите, избягване на припокриване в правомощията и непокрити области на политиката. Професионална и устойчива администрация обслужва различните области на политиката;
¬ Ясно определяне на ролята и размера на политическите кабинети и заместник-министрите в тях;
¬ Създаване на стабилна и устойчива администрация по основните области на политиката, която подпомага министрите при упражняване на техните политически правомощия и осигурява високо качество на административното обслужване на гражданите и бизнеса.
3.3. Реално управляващи Областни управители
¬ Прехвърляне на реални правомощия и инструменти за тяхното упражняване на областния управител по отношение координацията и управлението на областните/регионални структури на централната власт чрез тяхното структуриране в рамките на областната администрация;
¬ Устойчива областна администрация. Избор на гл. секретар от ДАК;
¬ Ефективни Областни съвети, състоящи се от областния управител плюс регионални представители на министерствата, предложени от централната власт, но одобрени от ДАК и местната власт.
3.4. Местна власт и администрация, включена в териториалното управление
¬ Реална финансова децентрализация и трансфериране на правомощия от централната на местната власт;
¬ Професионална местна администрация, освободена от политическа намеса.
4. Законодателни аспекти на административната реформа
4.1. Кодекс за държавната служба
- Създаване на един основен закон (Кодекс) който да дава цялостната уредба за държавната служба и администрацията като съгласува синхронизира и оптимизира разпоредбите на:
¬ Закона за администрацията;
¬ Закона за държавния служител;
¬ Закон за дипломатическата служба;
¬ Закона за конфликт на интереси;
¬ Закона за местното самоуправление и местната администрация в частта му за местната администрация;
¬ Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
4.2. Закон за местното самоуправление;
Отделяне в самостоятелен закон разпоредбите за местната власт и местното самоуправление
4.3. Закон за нормативните актове
Модернизиране на разпоредбите на ЗНА, за да се отчитат изискванията на членството на България в ЕС и подобряване качеството на законодателния процес.
4.4. Завършване и синхронизиране на законодателната рамка за електронното управление
5. Технологична реформа в Държавната администрация
¬ Цифровизиране на регистрите в ДА;
¬ Изграждане на облак на Държавната администрация;
¬ Създаване и поддържане на единен документооборот в ДА;
¬ на комуникациите между структурите на ДА в облака;
¬ Изграждане на Национален център за защита на информацията.