Светът след Кримската криза Или Защо Канада не се бои от САЩ?
Ако има държава, която би трябвало да се страхува най-много от американския империализъм, това би трябвало да бъде… Канада. Тя е втората по големина страна в света, притежаваща несметни природни ресурси. Същевременно населението й е близо десет пъти по-малко от това на южния й съсед, а армията й е несравнимо по-малка от тази на САЩ. Границата й е напълно незащитима в случай на американска агресия, като големите канадски градове са разположени в непосредствена близост до нея. Но Канада упражнява своя суверенитет над територията си, контролира границите си, води самостоятелна външна политика и не се страхува от американско нападение. Защо?
Същевременно природните ресурси не са единствено, което би подтикнало американците да гледат на Канада с жадни очи. На двата океана Канада притежава полуострови и острови, с големината на Крим, край които минават жизнени за САЩ морски пътища – реката Ст. Лоненс, чрез която се осъществява връзката на Големите езера с Атлантическия океан и заливът който свързва пристанището на Сиатъл с Тихия океан. Но САЩ не си и мислят да окупират или анексират тези територии. Нека не забравяме и че Канада е етнически разделена страна. Една от провинциите й – френско-езичният Квебек, отдавна се е обявила за „отделно общество“ и поне два пъти е провеждала референдуми за независимост. Ако някога тя се отдели, англоезична Канада би била разделена на две неравни части. Някои провинции може би биха поискали да се присъединят към Щатите. Но Вашингтон не подкрепя сепаратистите в Квебек. Защо?
Историята на двете страни с нищо не предвещава подобно безоблачно съжителство. Всъщност отношенията между тях започват с… етническо прочистване. Когато САЩ започват своята война за независимост през 1776, значима част от населението и неговите първенци остават верни на британската корона. След войната десетки хиляди са прогонени на север, където създават сърцевината на на англо-канадския народ. По време на хаоса на Наполеоновите войни САЩ правят опит неуспешен опит да овладеят техните земи и през 1812 г. освен Москва, гори и Вашингтон – подпален от английските войски! Териториалните спорове продължават през следващите близо век и половина. До началото на 20-ти век САЩ и Британската империя в рамките на която Канада утвърждава своя вътрешна автономия, подготвят планове за евентуални военни действия помежду си. Докато през 1941 г. не се случва нещо наистина епохално. Точно когато Хитлер е овладял Западна Европа, Чърчил и все още неутралният Рузвелт сключват договора „Заем – наем“. Америка отпуска на Британия заем за да може да води война, а Британия предоставя на САЩ всички свои кораби и бази в Западното полукълбо. Ако имаше тогава канадски Волен Сидеров, той би обявил родината си за „окупирана“. Хитлер недоумява. Защо Великобритания прави такива огромни отстъпки и затъва в заеми и във война, когато той иска от нея „само“ да го остави да прави каквото си иска на Европейския континент! На 14 август 1941 г. именно край „чувствителния“ за Британия и САЩ остров Нюфаундленд президентът на САЩ и премиерът на Великобритания сключват т.н. Атлантическа харта. С нея те са ангажират, че двете сили не се стремят към териториални или други завоевания, че ще уважават правото на всички народи да си избират формата на управление, при която искат да живеят. И най-важното, че ще си помагат, ако трета страна нападне тях или техните съюзници. От този момент двете държави разбират, че няма причина да се страхуват една от друга. Затова и Канада не намира повече за нужно да следва политиката на Лондон, а се утвърждава като независима страна. Така се ражда Западната система за сигурност, към която след Втората световна война се присъединяват Западна Европа, Япония и Австралия. Тази Атлантическа система за сигурност, а не говорилнята на ООН гарантират мира и просперитета на страните, които се присъединяват към нея. След 1989 в света роден от Атлантическата харта намират място и Източноевропейските страни, сред които и България, но не и Русия. Защо?
Отговорът на този въпрос не е свързан с историята. Както видяхме историята на Канада и САЩ не е била безоблачна. Какво остава за страни като Германия и Франция.
Причината е коренно различните картини за света доминиращи на Запад и в Русия. На Запад договорите, собствеността и човешките права се възприемат като свещени и неприкосновени. В Русия, поне от управляващите бивши кадри на КГБ те се разглеждат като функция от баланса на силите. Когато балансът се промени, никакви харти или хартийки не могат да омаловажат този факт. Слабият ще трябва да отстъпи на силния. Близките до Кремъл олигарси могат да си купуват английски футболни отбори, но този, който не играе по свирката на Путин, се оказва за десетилетие в затвора. Властта в Русия никога не се е променяла в резултат на избори! До нея можеш да се добереш само със сила. Затова и Путин е твърдо убеден, че ако Русия стане част от някаква взаимозависима система, в която Москва не притежава решаваща дума, никакви закони, договори или харти няма да защитят интересите й. И мисли така, защото самият той не се чувства подвластен на никакви закони, документи или дори конституцията.
Не при Керч Путин пресече своя Рубикон. Направи го през 2008 г. когато само формално спази изискването на руската конституция президентът да не управлява повече от два мандата. В реално третия си мандат той окупира Абхазия и Южна Осетия, а в реално четвъртия си мандат анексира Крим.
Сблъсъкът, който се задава между Русия и Запада не е между-национален. Той не е и само геополитически. Той е идеологически, дори ценностен. И както по време на Студената война ще се води за умовете и сърцата на хората. Защото, при цялата приповдигната националистическа реторика, повечето руснаци все пак мечтаят страната им да е като Канада. И няма никакви причини тя да не е!
Категории:
Интервюта
0 comments:
Публикуване на коментар