Реформаторски блог

"Реформаторският блок няма идеология, лидер и страст. Имат излъчване на конюнктурно сглобен тинк-танк за "либерални стратегии" и поименно спасение. Не са десни, а либерали..." Как приемате това определение на д-р Николай Михайлов за Реформаторския блок, който познава добре ДСБ и ДБГ?

Изпитвам уважение към Николай Михайлов, но искам да му кажа, че ще направим всичко възможно да докажем, че в случая той греши. Партиите от Реформаторския блок постигнахме споразумение и това е сериозен успех. Това не е първият случай на конструиране на подобен политически проект, в който участвам. Първият - "Синята коалиция", се оказа с пробойни и възможности за външна намеса, които не му позволиха да се превърне в траен политически субект. Сега искаме да избегнем грешките от миналото, да докажем, че "Реформаторски блок" не е просто копие на "Синята коалиция", а нещо по-значително, по-разширено и с доста по-голяма експертиза. Нашето ноу-хау е да се опитаме да използваме максимално потенциала на хората с активна гражданска позиция. Въпросът е да обуздаем партийното в себе си. За мен от изключително значение е да не се допусне външна намеса, защото точно това разби "Синята коалиция".

След незадоволителното представяне на десните партии на парламентарните избори това е шанс за десноцентристкото пространство да се опитаме да превърнем този дефект в ефект. ДСБ, ДБГ и СДС са десни партии, а БЗНС и НПСД са по-скоро центристки. Затова в споразумението записахме, че това е десноцентристки проект. От позиция на моя опит знам, че да бъдеш достатъчно голям, за да разбъркаш статуквото и да направиш реформаторски промени, не можеш да разчиташ единствено на десни избиратели. Затова за мен разширяването на блока в центъра и изграждането на една периферия е от изключително значение. Разговорът какви сме точно – либерали или десни, е непродуктивен и ме връща в едни по-далечни времена. Този разговор не дава никаква енергия. Точно той доведе до това, което се случи с десницата досега.

Зад проекта Реформаторски блок трябва да застанат хората, които искат истински промени, чистота и морал в политиката. Не нов морал, защото моралът е един. А моралът е, когато един политически проект спечели изборите, той да управлява, а не олигарсите да му редят министрите. Това е основната болка на българското общество. Фокусирането на Реформаторския блок точно в това придава смисъл на целия проект. Иначе теориите са хубаво нещо. Аз обаче знам, че победите се печелят на терена.

Откъде дойде външната намеса за разбиването на "Синята коалиция" и има ли опасност от такава намеса и сега при Реформаторския блок?

Външната намеса при "Синята коалиция" дойде от ГЕРБ и това беше очевидно. ГЕРБ искаше да ликвидира всичко в десноцентристкото пространство и да останат единствен политически проект. На няколко пъти в разговори с Бойко Борисов съм му казвал, че това ще доведе до пълна катастрофа, че ГЕРБ има нужда от партньор и не би трябвало да полага неистови усилия да го смачка. Оказах се прав. Сега с Реформаторския блок допускам, че също е възможно да има такива опити както по тази линия, така и по линия на нашите опоненти, като се създават политически проекти с една-единствена цел – да намалят потенциала, енергията на Реформаторския блок и да го разбият. Дали ще успеят или не зависи главно от устойчивостта на хората, които ни вярват.

Убеден съм, че има критична маса от хора, които вярват, че Реформаторският блок е проект, който може да бъде единствената разумна алтернатива за успешна България не само по линия на съдебната система, на възстановяването на морала в политиката, но и по линия на икономиката и финансовите параметри, защото всичко е свързано. Виждате, че основните проблеми на България в момента са намален кредитен рейтинг, повишен политически риск. Очевидно е, че и чуждестранните, и местните инвеститори са сериозно притеснени от това да работят в ситуация на голям политически риск и на промяна на закони буквално всеки месец.

Как ще убедите избирателите си, че не сте се събрали в името на оцеляването и че няма да повтаряте грешките от миналото на десницата, след като една от партиите от Реформаторския блок - "Синьо единство", отказа да подпише споразумението и напусна политическия съюз?

Отговорите са в параметрите на политическото споразумение. В този проект ние до голяма степен се опитваме да преповторим създаването на Европейския съюз чрез принципа за единство в многообразието. Дори без да го осъзнаваме, в известна степен преповтаряме и други успешни практики за държавно управление, като американската например, чрез баланс в различните власти, които гарантират, че една част от цялото не би могла да подчини управлението на държавата и то да попадне в ръцете на един човек или на една малка група от хора. В този смисъл въвеждането на гражданския потенциал и подписването на политическото споразумение по този начин дава сериозни гаранции.

Иначе аз съм с ясното съзнание, че много хора ще казват, че сме се събрали, за да прескочим бариерата за влизане в парламента, за да оцелеем. Фактът обаче, че десницата в България не е представена в парламента е изключителен проблем за България. Факт е и че има липса на алтернатива, че има липса на реформаторско мислене и действия и че държавата е зациклила.

По отношение на "Синьо единство" искам да кажа, че направихме максимални усилия те да бъдат част от проекта и вратата все още е отворена. Част от споразумението дава възможност за разширяването на Реформаторския блок и независимо дали "Синьо единство" или други партии, които проявяват интерес към блока, могат да станат част от него.

От "Синьо единство" посочиха два аргумента за отказа да подпишат споразумението. Единият беше, че Реформаторският блок няма да стане единна партия. Вторият - несъгласие с квотния принцип на разпределението на кандидатите за различните видове избори на блока. Защо не приехте тези техни искания?

Първо за единната партия. В споразумението е записано, че правим траен политически съюз, който да се яви заедно на един цял цикъл от избори и да създаде трайно доверие не само между централните ръководства на партиите, но и между местните ръководства и между хората, които ни подкрепят. Защото, ако между тях има недоверие и ние ги накараме насила да се обединят, възможно е този проект да се самоунищожи отвътре. Ние създаваме не коалиция, а траен съюз. Когато хората са готови за една партия, примерно след 3, 4 или 5 години, възможно е Реформаторският блок да прерасне в някакъв проект на федеративен принцип или в единен политически субект.

Що се отнася до т.нар. квоти, мисля, че е нечестно да кажем на тези 115 000 избиратели, които са гласували за ДБГ, или на тези 105 000, които са подкрепили ДСБ, че няма да вземем предвид техния вот на парламентарните избори. Колкото и малък и незначителен да изглежда този резултат за някого, аз твърдя, че гласът на един наш избирател тежи повече от всеки купен глас, корпоративен вот или някакъв неосъзнат радикализъм. Така че за мен е от изключително значение хората, които са ни подкрепили, и партиите, които са част от Реформаторския блок, да се видят представени в обединения проект. Защото в противен случай могат да тръгнат вътрешни битки, които да взривят проекта отвътре. Това според мен е най-голямата опасност. Направили сме максимално възможното всяка партия в Реформаторския блок да се чувства достатъчно значима и да има максимални гаранции, че една или две партии заедно може да доминират над всички останали. Гаранцията е, че първо търсим възможност решенията да се вземат с пълно съгласие в рамките на изпълнителния съвет и в рамките на гражданския съвет. Ако това не се случи, има отлагателно вето и решенията се вземат със 75% от гласовете. Много е важно и това, че само шестте човека от гражданския съвет в 21-членния изпълнителен съвет могат да блокират всяко решение на партиите. Когато с колегите от "Синьо единство" говорихме за т.нар. квотен принцип, аз им казах, че все пак ще има малък председателски съвет в рамките на изпълнителния съвет, където всички партии са равни и решенията отново се вземат със 75% от гласовете. Т.е. има гарантирана равнопоставеност.

Разривът между Реформаторския блок и "Синьо единство" остави впечатлението за персонален сблъсък между Меглена Кунева и Надежда Нейнски, свързан с листата за евродепутати. Това част ли е от причините за оттеглянето на "Синьо единство"?

По-вероятно не, защото в Реформаторския блок все още не сме обсъждали дори критериите за номиниране на кандидатите. Освен това нито "Синьо единство", нито ДБГ са казали, че ще издигнат Надежда Нейнски или Меглена Кунева. А и нито една от двете не е заявила, че ще се кандидатира за евродепутат. За мен въпросите са повече концептуални, свързани с желанието им Реформаторският блок да стане партия и неприемането на квотния принцип. Убеден съм обаче, че нашите аргументи срещу това са силни и че наистина най-голямата заплаха за блока е да се самоунищожи отвътре чрез вътрешни борби между партиите и на база на неотчитане на реалностите. В края на краищата всеки влиза в Реформаторския блок със своята тежест. Тежестта на всяка партия се определя на парламентарни избори. И съвсем логично е по това тя да бъде оценена. Още повече че има и други параметри за представителство като социологически проучвания, които също ще имат тежест.

Коалицията обаче дава възможност на всяка партия, когато реши, да напусне съюза без значение, че има подписано споразумение.

Убеден съм, че която и партия да си тръгне от Реформаторския блок, ще претърпи пълен провал. Освен това дори и някоя от партиите да напусне блока, това не означава, че проектът се разпада и няма да продължи да съществува. Реформаторският блок вече живее свой собствен живот. Социологическите проучвания показват, че 40% от хората подкрепят Реформаторския блок, а не отделна партия от него. Т.е. блокът вече изгражда лицето си и започва да живее свой собствен живот. Това са хора, които ни подкрепят за това, че сме заедно. Защото общо партиите от блока имаме 330 000 гласа на парламентарните избори, а проучванията вече ни дават подкрепа от 450 – 500 хил. гласа. Тези хора идват заради обединението.

Как ще преодолеете недоверието, което съществува между отделните партии вътре в коалицията? Примерно част от активистите на ДСБ не приемат ДБГ, други се питат защо в съюза е Народна партия "Свобода и достойнство".

Тази теза според мен е леко преекспонирана. Да, съществува, но ние вече шест месеца сме заедно и с разговори и дискусии успяваме да изградим доверие. Аз пътувам с лидерите на партиите навсякъде и няма град, в който някой е станал и да е направил остра забележка по отношение на това, че вътре в проекта е ДСБ или ДБГ. Може би много хора не знаят това, но нека да го кажа ясно – голяма част от избирателите на ДСБ, на президентските избори гласуваха за Меглена Кунева. Това е истината. В този смисъл е преекспонирана тази теза, че хората от ДБГ на всяка цена не харесват Иван Костов, а пък хората от ДСБ не приемат Меглена Кунева. Ето аз казвам, че за мен най-успешното правителство беше това на ОДС. А без усилията на Меглена Кунева България нямаше да стане член на ЕС, защото на финалната права тя изнесе всичко на гърба си. Що се отнася до НПСД виждам в тях едни прекрасни българи, които наистина мислят за това да направим полезното усилие за България.

Навсякъде хората приемат създаването на Реформаторския блок с надежда. Въпросът е да оправдаем очакванията им и да не ги охладим за пореден и може би последен път. За съжаление българската демокрация не се случи по начина, по който я мечтаехе като студенти през 1990 г., когато бяхме на улицата. Очевидно е, че има неща, които трябва да бъдат поправени. И тук стигаме до конституцията. Ние, от Реформаторския блок, смятаме, че трябва да има Велико народно събрание (ВНС) и нова конституция. Защото това е основният закон, на базата на който се конструира държавата. Държавата трябва буквално да бъде преучредена.

Какво трябва да се промени в конституцията?

Съдебната система трябва да стане по-ефективна. Като човек, който е работил в местната власт, смятам, че трябва да има децентрализация и местните органи да поемат една значителна част от управлението. Важно е да се проведе дебат дали трябва да има второ ниво на местно самоуправление. Европейските държави имат такова ниво. Европа е Европа на регионите, а не на държавите. Само че ние се страхуваме да избираме областния управител директно, страхуваме се да дадем правомощия на областните съвети да могат да законодателстват в рамките на територията, да създават преференции за бизнеса, да се обединяват и да създават общи европейски проекти, които да не са само за града Х, а за целия регион. Същото е и по отношение на възможността всеки гражданин да бъде толкова значим, колкото е в една нормална, демократична държава. А това е свързано с възможността гражданите да сезират Конституционния съд, както и възможност да формулират решения, които да се обсъждат от парламента. Очевидно е, че гласът на хората не се чува и затова те нямат друг изход, освен да излязат на улицата.

Реформаторският блок участва активно в протестите, въпреки че не го афиширате, обявихте конкретни стъпки за изход от кризата, излизате с политически позиции по всички въпроси, но това не ви носи дивиденти. Защо?

Досега за част от хората проектът беше виртуален. С подписването на споразумението той вече е реален. Те не го виждаха в неговата плътност – в общината, в областния център. Сега вече започнахме да създаваме граждански съвети по места и да работим по местни проблеми. Това ще даде допълнителен тласък на проекта.

Наистина ли Реформаторският блок недооцени силата "мафията", както казва Радан Кънев, и с какво тя се оказа по-силна от политическите партии и държавата?

Аз си спомням последния материал на "Ню Йорк таймс" за България. Там се казваше, че даже ЕС не може да озапти олигархията в България. Безспорен факт е, че тя се оказа много силна. Очевидно е, че са необходими много решителни действия, които според мен минават задължително през нова конституция. Много е важен въпросът с обществените поръчки. Не мога да съм спокоен, че през последните години пет-шест строителни фирми са имали обществени поръчки за 3-4 млрд. лв., а в същото време са фалирали около 2 хиляди строителни фирми. Мерките за борба с олигархията минават през един кратък мандат, в който да се подготви ВНС. Това ще даде ново доверие към политическата система по принцип и към държавата. Как в момента се управлява държавата, след като парламентът е с 8-9% доверие. Демокрацията се лекува с повече демокрация - в случая чрез предсрочни парламентарни избори.

Има ли разпад в ДБГ, след като в края на годината от новата формация на Николай Бареков на няколко пъти събщаваха за преминаване на мести лидери и дори цели структури към тях?

Няма разпад. Всичко, което се случва в ДБГ, е един оздравителен процес. Тези хора просто търсеха някаква нова "пътеводна светлина". Вече са я намерили. В София се говори за някакви драматични неща, а всъщност става въпрос за десетина човека от около 2000 души членска маса. Примерно в Бургаско бяха казали, че една цяла структура на ДБГ е напуснала, а тази структура има трима членове и това е доказателство за "ефективността" на работата й. Една значителна част от тези хора вероятно са искали бърза реализация, която сега им се предлага от други места. За мен по-важното е, че в ДБГ ще останат хората на каузата. Така ще знаем с каква армия разполагаме. Аз не искам в нашата армия, с която ще се явим на битка, да има хора, които ще стрелят в гърба на приятеля си.

Какво е отношението ви към политическия проект на Николай Бареков?

Няма как да е позитивно след тоталната атака към ДБГ и Реформаторския блок, както и множеството персонални удари към лидери от блока. Очевидно е, че този проект е създаден основно срещу нас в опит да ни разбие. Но няма да успее. Основният въпрос, който трябва да се зададе, е кой има полза от това. Очевидно това са управляващите и е голяма вероятността това да е зародишът на третия елемент в една бъдеща коалиция. Сигурен съм, че ще има още такива проекти, но хората са достатъчно мъдри и като със скенер проникват в задкулисието им.

Според бившия премиер Бойко Борисов ГЕРБ и Реформаторският блок "са обречени" да работят заедно. Засега вие отхвърляте възможността за партньорство, но този въпрос може да се окаже ключов за блока и ГЕРБ след следващите избори. При какви обстоятелства може да работите с ГЕРБ?

За нас най-важното е да докажем, че сме единствената алтернатива на статуквото, че можем да извършим необходимите реформи, гарантиращи преучредяването на държавата и успеха на България. Ние сме формулирали шестте стъпки за изход от политическата криза и всеки, който ги приема, може да работи за извървяването им. За нас е важна единствено коалицията с партиите от Реформаторския блок, с които ще се явим заедно на избори. Всяко предпоставяне и режисиране на следизборни коалиции, преди да сме чули гласа на хората, може да се окаже пагубен за демокрацията в България.