Реформаторски блог

Преди повече от година в социологическите изследвания се появиха прогнози, че има обществена ниша от голям потенциален вот, склонен да гласува за нова и различна политическа организация. Алтернативна на статуквото и отразяваща протестните настроения на хората.

Протестът в най-широкият му обществен план и нуждата да се консолидират демократите, създаде идеологическата конструкция на Реформаторския блок.

Но социолозите бяха добре разчетени и от задкулисието, олигархията и марионетките им. Те използваха аналитичните прогнози и се подготвиха да овладеят  обществената нагласа на протеста, която е най-силният им враг. Разработиха цяла стратегия за „спонтанното” явяване на новото политическо. А тяхното новото никога не е спонтанно. То е обмислено, сглобено, отгледано и финансирано.  И много пъти вече е сполитало несъвършената българска демокрация.

Срещу потенциалната сила на Реформаторския блок задкулисието хвърля всички усилия да изправи новото си създание “България без цензура”.

Пророчества, че ще се появи нов политически субект до изборите, бяха изпълнени за пореден път. „Новите“ имат вече история в българската политика.

Помним, че при появата на РЗС всички се чудиха откъде се създаде. Първоначално ходовете на Яне Янев обслужваха стратегическия интерес на тогавашния все още президент Първанов. После Янев бе обявен за проект на Алексей Петров и започна да му носи публично плодове, докато е арестуван.  Уволняваше разбилият му парламентарната група Бойко Борисов. Последствие пък стана неофициален говорител на мръсните поръчки на ГЕРБ. А сега сякаш остана без господар и залязва до степен, че дори най-горещите му противници вече по-скоро го съжаляват.

Появата на “Атака”. Старите комунисти, ченгета или новите олигарси усетиха, че могат да инспирират национализъм, който да разпалят , а после да облекат в политически проект. Още повече това идеално легитимираше „огромната” нужда от гаранта на етническия мир ДПС. На принципа щом имаш враг си силен и сплотен, “Атака” обслужи първо ДПС. После беше смачкана и държана на къса каишка от ГЕРБ. Сега каишката е сменена с нашийник и борецът срещу монополите дава гласа си за правителството на задкулисието. Срещу явни и не дотам явни облаги той е в коалиция с лютия си публичен враг ДПС.

Но драмата на задкулисието е, че Волен, също като Янев се изчерпва. „Атака” залязва тя е компрометирана в общественото съзнание, също като РЗС. Вече може би не е нужна и на ДПС. Волен трудно ще хване и онова руско лоби, за което от години се говори, че раздава пари за политически проекти, лоялни към енергийните и гео-политическите интереси на Путинова Русия.

Задкулисието се задейства и настъпи времето на нов политически проект, но новият политик не е много нов. Има стабилна кариера в обслужването на политически силните на деня. Като журналист той не просто не криеше пристрастия, но и открито обслужваше интересите на управлението на ГЕРБ. Може би скандалът между Пеевски и Цветанов е изиграл най-силно мотивираща роля Бареков да захвърли журналистиката и да се назове политик. Вече няма нужда да обслужва ГЕРБ, защото ГЕРБ извън властта не са нужни на олигарсите. Господарите ще държат този път на къса каишка директно Бареков. Чрез ББЦ Бареков няма да е медиатор между власт и олигархични икономически интереси. БЦЦ е формата за директен контрол във властта.

По принципа – наливаме няколко милиона, хващаме няколко популярни лица, вкарваме им да дъвчат вечните теми за лошата корумпирана власт, от която те ще освободят народа, осигуряваме им медийно влияние и новата партия е готова да мине избирателната бариера с гласовете на обикновените хора, които се чувстват тотално изоставени от държавата. Олигарсите заиграват със страховете и емоциите им.  Тези хора не са аналитици. Те не правят разследвания в нета, коя медия на кой е, коя офшорка или банка как и къде лобира във властта. Тези измъчени хорица търсят отчаяно месията – и ако той се появи на крака в тяхното село и крещейки  с патос, че се бори само за тях,  те са обречени да го харесат. Там, където не достигне убеждение и демагогия, мотивировката става по линия на парите – медии, агенции, още популярни лица, а често историята сочи и директно купуване на гласове за политическите проекти на задкулисието. Бариерата е преодоляна : емоционалните избиратели – забравени, а новите политици – задушавани в нашийниците си ще осигуряват парламентарно мнозинство за поредното правителство на олигарсите. Този филм сме го гледали много пъти, този път той ще е под заглавието ББЦ.

Задкулисието не е честолюбиво и не изисква отрочетата им да не го нападат. Напротив, инструкцията е ясна: Днес плюйте по нас, изкарайте ни лоши, вземете гласовете на противниците ни, а утре отново ще служите на нас. Мафията така се разправя с противниците си в политиката. Прави  копия на опозицията си, които после работят за нея. В България мафията се специализира в това  да обира, чрез политическите си проекти протестния вот на хората срещу системата. Гневът на ядосаните хора отива право да захрани властта на олигарсите, без самите избиратели да го осъзнават.

Така започна и целият преход в България, когато Луканов изгради опозицията, която му беше нужна, за да трансформира политическата власт на комунистическия елит в икономическо господство. И до ден днешен бившите комунисти действат така – сами инженерстват политическите си врагове, за да обезсилят автентичните демократи, а после да се възползват от отрочетата си.

Спецификата в тези проекти на олигархията е, че старателно избират псевдо-лидерите които поставят. Като истински ченгета от ДС те изработват идеалния психо профил на поредния нов политик и действат по една матрица.Намират лесно фанатизиращ се човек, с подчертана истеричност, жаден за слава нарцистичен тип, но достатъчно страхлив, за да бъде сдържан и смачкан винаги когато е нужно.  По това си приличат и Янев, и Сидеров, и Бареков – ярост, себелюбие и страх от господарите.

Политическата конюнктура се е променяла, затова и те имат някои различия. Волен е лют националист, Янев беше острие срещу корупцията, Бареков играе и двете за да вземе и малко останали техни гласове.

Това е историята на корумпираните политически режими. Това не е демокрация и народа не е суверен на такава власт. В такива условия единственият суверен е олигархията. Тя се захранва от теорията на елитаризма, не на демокрацията. Идеята е, че каквито и промени да стават, елитът винаги ще се възпроизвежда във властта, а гражданите ще са държани така, че единствено да обслужват благоденствието на елита. Ще гласуват за неговите партии, ще купуват от неговите монополи, ще са длъжници на неговите банки  и ще сформират мнението си от неговите медии.

Интересното този път е спецификата или по-скоро липсата на ясна идеология и кауза в проекта ББЦ. Бареков и другарите му нови политици са всеядни – те са антикомунисти, тъгуващи по тоталитарния режим на Тодор Живков. Те са националисти, когато обслужват ДПС срещу критиците и конкурентите им от партията на Корман Исмаилов, дръзнал да изобличи Ахмет Доган . Те са антинационалисти, когато крещят срещу Волен Сидеров. Те са реформатори, когато търсиха място в РБ, но когато разбраха, че няма да го намерят се превърнаха в антиреформатори. Те са и десни и леви, когато крадат продажни депутати от БСП и ГЕРБ.  Засега са двама – един лобист и един гласувал за Пеевски да е шеф на ДАНС. С такива хора ли Бареков ще проведе операция „Чисти ръце” или просто олигарсите му осигуряват  глашатаи и вътре в парламента? Всъщност те могат и парламентарна група да му наберат ако преценят, че им е нужна за предизборната кампания на ББЦ . Тези партийни предатели сега са показвани като нови политически герои, а това е чиста проба подмяна на вота на избирателите.  Зад тези депутати седят гласовете на хиляди граждани, гласували не за Новия политик, а за „Коалиция за България” и ГЕРБ. Вероятно чрез тях ще се тества моделът на новата тройна коалиция. Ако Бареков изобщо е уведомен от създателите си за това.

При мафията е така. Тя не дава обяснения. Тя дава поръчения и пари. Действа   брутално пред очите на всички,  укривайки перфектно всички доказателства за престъпните си дейности. Само че политиката е публичен процес и тук неизбежно измамите лъсват. Въпросът е този път избирателите да се усетят навреме и да не обслужат олигарсите, а собствената си нужда от по-голяма доза демокрация и реформи. Реформаторският блок и ББЦ не са конкуренти. Те са истината и лъжата в политиката.

автор Цветанка Андреева – секретар по политическите въпроси на БЗНС и член на ИС на Реформаторския блок