Реформаторски блог

Властта на Янукович се срина учудващо бързо. Заповедта му за силово разчистване на демонстрантите, окупирали централния площад на Киев доведе до сблъсъци. Загинаха стотина души, но до нов Тянъмън не се стигна. Демонстриращите не се разбягаха, когато видяха как техни другари падат простреляни от снайперисти, а режимът нямаше достатъчно подкрепа, която да му позволи да извърши масови репресии и да оцелее въпреки възмущението на световната общност. Няколко дни след даването на фаталната заповед Янукович напусна скъпо обзаведената си резиденция и изчезна. С над две трети мнозинство Народната Рада го отстрани от президентския пост и назначи наскоро избрания свой председател за временно изпълняващ правомощията на държавния глава. След 23 години независимост петолъчката беше премахната от сградата на Украинския парламент, а десетки паметници на Ленин из почти цялата страна бяха съборени. На пръв поглед изглежда, че протестите започнали след отказа на Янукович да подпише споразумение за асоциация с Европейския съюз са постигнали своята цел. В действителност бъдещето на Украйна, а и не само на Украйна е крайно несигурно. Страната и международната общност са изправени пред няколко трудно решими проблеми. Вече е ясно, че планът на руския президент да включи Украйна в своя мегапроект за Евразийски съюз се провали, макар че само преди няколко седмици триумфът му изглеждаше сигурен. Путин сякаш беше пресметнал всеки ход. Украйна получи сигнал, че ако продължи с проекта си за Евроинтеграция достъпът на украински стоки до руския пазар ще бъде затворен. Това няма как да не доведе до огромна безработица. Освен това украинската икономика може да функционира само при гарантирани доставки на евтин газ. Кремъл даде ясно да се разбере, че цените, на които Русия ще продава газ на про-Европейска Украйна ще бъдат непосилни за Киев. Притиснат Янукович направи завой и не подписа отдавна планираното споразумение за асоциация с ЕС. Но се оказа, че в украинското общество има критична маса от хора, които не са готови да жертват европейското си бъдеще срещу достъп до пазари и евтин газ. Не помогнаха и щедрите заеми, които Путин обеща. И все пак, ако включването на житницата на Европа в Евразийския съюз се провали, реално ли е включването й в Европейското семейство? Тук повечето анализатори са скептични. Преустройството на украинската икономика към европейските стандарти би струвало милиарди, които нито Украйна, нито Европа в този момент могат да си позволят. А интеграцията на Украйна в Европейския съюз не е само въпрос на икономически промени. Нужна е дълбока социална трансформация. Преди две десетилетия мнозина хранеха илюзиите, че след демонтажа на комунистическата тоталитарна диктатура и на командната икономика някак по естествен начин ще възцарят демокрация и пазарна икономика. Нищо подобно не се случи в повечето страни от бившия СССР. Огромната държавна собственост бе набързо разграбена от силните на деня, които вместо да се конкурират помежду си създадоха всеобхватна мрежа от картелни споразумения. Бизнесмени станаха хора близки до властта, а властта се оказа изцяло зависима от тях. Наложи се затворения кръг на олигархичния модел на управление и правене на бизнес. В най-скоро време в Украйна ще бъдат проведени парламентарни и президентски избори, но ще може ли новото управление да се еманципира от олигарсите и да ги принуди да оперират в рамките на правовата държава? Повечето наблюдатели са по-скоро скептични. Особено като се има предвид, че много от политическите сили участвали в бунта изповядват несъвместими идеологии. На Майдана имаше истински радетели за либерална демокрация, до и зле прикрити неонацисти и антисемити.

Вторият проблем, пред който е изправена Украйна е териториалният. Страната е дълбоко разделена от своята история. Украинският език се говори предимно в западните провинции, докато на изток доминира руският. А в някои райони, етническите руснаци съставляват мнозинството от населението. Малцина продължават да хранят топли чувства към Янукович, но идеята за скъсване с Русия в източните региони се привижда като катастрофа. Новите управляващи в Киев ще се нуждаят от големи политически и дипломатически умения, за да предотвратят разделянето на страната. Особено трудно ще бъде спряно откъсването на  автономната област Крим,произволно прехвърлена от състава на Русия към Украйна през 50-те години на 20 век. Крим разполага със собствено правителство и то вече развява руски знамена над правителствените сгради.

Третата тема въпроси излиза далеч извън пределите на Украйна и засяга отношенията между Русия, Европейския съюз и НАТО. Щом Украйна няма да стане член на Евразийския съюз и щом за дълъг период не се очаква да стане член на Европейския съюз, къде е мястото й в света? Каква е цената при която Русия ще отвори пазарите си за украинските стоки и ще снабдява Киев с газ на достъпни цени? При какви условия Русия ще успокоява руското малцинство в Украйна, вместо да го подбужда към бунт? Известният американски стратег Збигнев Бжежински предложи Западът да даде твърди гаранции, че няма да приеме Украйна в НАТО и че няма да разполага никакви военни съоръжения там, доколкото Русия зачита независимостта и териториалната цялост на бившата съветска република. Мирната транзисия към ново демократично управление, запазването на териториалната цялост, или поне на мира между регионите на Украйна и намаляването на противопоставянето между Русия и Запада са задачи, които всички страни в Украинската криза и основните играчи на международната сцена ще трябва да решат в най-кратки срокове.

от Николай Василев