Реформаторски блог

Водещ: На стола сяда евродепутатът от ЕНП Надежда Нейнски. Здравейте, г-жо Нейнски!

Надежда Нейнски: Здравейте!

Водещ: Съжалявам, че обърках името на покойния председател на ЕНП, ама наистина се развълнувах. Вилфрид Мартенс си отиде миналата седмица – човек с изключително големи заслуги за създаването на най-голямата партия в момента в цяла демократична Европа. Какво мислите за това, което направиха депутатите от Атака миналата седмица?

Надежда Нейнски: По силата на обстоятелствата се намирах в Европейския парламент, когато беше поискана минута мълчание в ЕП. И то от председателя Шулц, който е социалист. И в тази зала всички депутати, независимо от своите политически убеждения и държави - всички се изправиха на крака - и крайните националисти, и хора с крайно леви убеждения, и хора, които може би не във всяко едно отношение са приемали неговата политика. И си помислих, че това са двата свята. Защото в случая става въпрос, освен за политика, или повече отколкото за политика, става дума за принципи и за цивилизованост и за някакъв особен тип сетивност, която, за съжаление, като слушах предишното изказване, изключително много липсва в България. Защото Вилфрид Мартенс не е просто политик, който има заслуги за белгийската история и за белгийската нова политика. Не знам какво имаше предвид вашата предишна събеседничка с това, че бил спорен в собствената си държава. Но той е министър-председателят след Кол, който най-дълго време е бил министър-председател. Белгия е държава с доста сложна история и сложна политическа структура на управление. И един човек, който умее да води диалог, показа не само в белгийски, а и в европейски мащаб умението и значението на това да се води диалог.

Водещ: Кого, впрочем включително и като бивш заместник на ЕНП, кого бихте искали да видите на негово място?

Надежда Нейнски: Знаете ли, там дори самата личност не е от значение. Въпреки, че по естествен начин на преден план излизат онези, които са в състояние да обединят и политиката, и мислите, и душата на хората, които ги следват. Не случайно подчертах, че неговото най-голямо предимство беше в умението му да обединява, да води диалог. И в ЕС съм присъствала на много тежки дебати по теми, които са разделяли държавите-членки на ЕС, но той винаги е търсен като медиатор. Така че кой ще седне на стола, е рано да се каже. И смятам дори, че е въпрос и на лош вкус да обсъждаме...

Водещ: Все още е твърде рано.

Надежда Нейнски: Твърде рано е. Уважението към него е наистина много сериозно.

Водещ: За бежанците. Това е темата, която интересува не само България и Европа. През седмицата в ЕП имаше много задълбочен дебат по тази тема. Какво е усещането Ви? България сама ли е оставена да се справя със сирийските бежанци или има европейска солидарност и ще й бъде помогнато като на страна-членка в ЕС?

Надежда Нейнски: Всъщност акцентът в моето изказване, което направих в зала, беше точно това: че в периоди на криза, каквато е кризата със сирийските бежанци, Европа наистина може да покаже действително ли е солидарна или не. Защото прословутите договори за бежанците, т.нар. Дъблин 1 и 2 бяха ревизирани, променени съобразно новата ситуация. Тази солидарност невинаги се проявява достатъчно по сериозен начин. Истината е, че аз говорих и с много мои колеги, че няколко държави поемат удара с бежанската вълна. Ето, Италия е една от тях, Гърция, България. Говорим за европейските държави. Защото тези, които имат граница със Сирия, примерно да кажем Ливан или Турция, те наистина понесоха много тежко бежанската вълна.

Водещ: Съгласна ли сте с Вашата колега от ПЕС Илияна Йотова, че ЕС се е оказал твърде неподготвен за предизвикателство като бежанската вълна от Сирия?

Надежда Нейнски: Смятам, че да. В много отношения да. Защото солидарността е духовно понятие. Много се говори за солидарност, почти както се говори много за справедливост.

Водещ: Не знам дали не изтъркахме дори значението на тази дума, която е иначе много хубава.

Надежда Нейнски: Да. Защото, ето примерно България. България е потенциален член на Шенген. Ние говорихме толкова много и естествено извървяхме дълъг път към Шенген и станахме естествена притегателна точка за бежанците, които смятат, че през нас могат да отидат в Европа. Но тъй като ние не сме членки на Шенген, на практика се получава нещо като джоб – бежанците идват в България и става много по-сложно. Българо-турската граница се приема и от Фронтекс като най-важната граница в момента за пропускане на бежанците. Истината е, че тук много голямо значение има и политиката на българските институции.

Водещ: Каква е политиката на българските институции? Адекватна ли е реакцията на българските институции досега?

Надежда Нейнски: Hяма как да е адекватна политиката на българските институции, като по принцип и българските институции, и държавата ни като цяло, в момента не се ползват с голям авторитет. За съжаление общата политическа нестабилност се отразява включително върху авторитета на тези институции. Отделен въпрос е, че сега те си прехвърлят топката – предишното или сегашното правителство има по-голяма вина за това, че не сме подготвени за тази бежанска вълна. Виждаме, че тази престрелка протича включително и днес между вътрешния министър, между кмета на София...

Водещ: Йорданка Фандъкова, да.

Надежда Нейнски: Нали, трудно е за нас отстрани да преценим до каква степен кой е в основата на тази неподготвеност. Но според мен, темата с бежанците, и аз това пледирах и пред моите европейски колеги – тази солидарност е изключително важна, за да не се радикализират обществата. Защото виждате как се говори, включително и в това студио, по отношение на бежанците. А става дума за една хуманитарна катастрофа. Но това, което Европа не бива да допусне, е хуманитарните бежанци да се превърнат в икономически бежанци. Защото тогава реално от Африка и от тези държави, които в момента са нестабилни, наистина ще дойдат много икономически бежанци. Комплексен въпросът.

Водещ: Защо през 1999 г. Вие като външен министър и Иван Костов като премиер успяхте да устоите и не допуснахте косовските бежанци тук, тоест възможно беше границата да бъде затворена, а днес, 2013 г. няма как да затворим границата си?

Надежда Нейнски: Ние тогава бяхме много категорични по една сериозна причина. Конфликтът беше много близо дo българските граници. Едно е косовските бежанци да бъдат приети от Германия, от Франция, от държави, които са далеч от конфликта. Съвсем различно е да се приемат от съседна държава, в която, каквото и да си говорим, поради редицата нестабилни политически процеси тези хора много лесно могат да се въоръжат и да се превърнат в част от проблема и да завлекат България в този проблем. Това беше основният ни аргумент и пред нашите потенциални съюзници. Ние тогава положихме изключително много усилия да помогнем на Македония, която наистина беше пред колапс от бежанската вълна и помогнахме икономически, по всякакъв възможен начин, включително и логистично.

Водещ: Днес опция ли е затварянето на границата?

Надежда Нейнски: Днес ситуацията е много по-комплицирана оттогава. Първо, България вече е член и на ЕС, и на НАТО. Разбира се, за хора като Вашата предишна събеседница това едва ли има някакво особено значение. Вероятно и за много от хората, които ни слушат в момента, тъй като при сегашната тежка икономическа криза темата за хляба веднага излиза на дневен ред. Но тук се появяват онези чисто цивилизационни и хуманни аспекти, за които се предполага, че една държава-членка на ЕС вече трябва да бъде част от тази солидарност. И в този смисъл моят голям апел и към властите в България, и моето огромно притеснение по отношение точно на българо-турската граница, е за контрола върху това какви хора влизат в България. Това е ангажимент точно на МВР и негова е отговорността, ако наистина хората, които влизат, са не просто семейства, бягащи от трагедията, но и хора, които се възползват от ситуацията и могат да представляват риск за националната ни сигурност.

Водещ: Добре, да завършим с една инициатива на Реформаторския блок. Ще се поиска от президента Росен Плевнелиев отново да сезира Конституционния съд по казуса Делян Пеевски. Вярвате ли, че българският държавен глава ще откликне на това намерение, на тази молба на Реформаторския блок?

Надежда Нейнски: Надявам се. Помня неговата реакция по случая Марковска. И това ни даваше основанието и мотивацията да се обърнем към него за повторно сезиране. Най-големият проблем в България е делегитимацията на институциите и това, че хората отдавна са загубили доверие в тях. Причините са много и са комплексни. За мен най-важната причина е в това, че корпоративното задкулисно влияние върху институциите ги обезсмисля. Най-основната движеща сила на протестите, които видяхме през всичките тези месеци, е това недоверие в институциите. Хората смятат, че трябва сами да се справят. А това е тежък удар.

Водещ: Знаете ли, като гледам как се развиват нещата в България, само се питам кога темата Делян Пеевски ще бъде приключена, ще бъде затворена.

Надежда Нейнски: Делян Пеевски се превърна в символ. Смятам да не му отдаваме толкова голямо значение като персонаж. Но аз прочетох писмото, което Делян Пеевски е изпратил. Не знам той ли го е написал, или някой го е изпратил до КС, друга тема е дали го е писал сам. Но се замислих за модела, който той лансира в съвременна България – по какъв начин се става богат и известен в съвременна България. Ако това е начинът, по който Делян Пеевски демонстрира, той казва – аз на 33 години съм един успешен човек, по памет цитирам, с доходи, които... Никой не го пита от къде и по какъв начин ги е придобил. И това се приема за нещо нормално. Смятам, че Реформаторският блок и хората, които все пак претендират, че са демократи, трябва да издигнат друг модел, за да може да се даде право на хората да избират. Не може това да бъде моделът за успешния човек в България. Не може интелигентните, работливите и почтените хора да бъдат във втора, във „В” позиция.

Водещ: Нека това да бъде финалът на нашия разговор. Благодаря Ви за този разговор. Надежда Нейнски, гост на „Хладнокръвно”.

Публикацията е от сайта на Надежда Нейнски Нейнски: Не можем да затворим границата, ситуацията не е като при Косово