Реформаторски блог

В началото на октомври Реформаторският блок представи пакет от икономически мерки и даде заявка, че ще работи за изпълнението им, независимо дали участва във властта. В интервю за "Дневник" икономистът Георги Ганев, член на гражданския съвет към блока и на работната група, разработвала мерките, представя основните идеи, залегнали в пакета, прикачен като файл към разговора. Публикуваме разговора в две части.

В тази той обяснява как блокът ще работи за прилагането на мерките. Представя идеите за облекчен старт и по-евтин фалит при малкия и среден бизнес, необходимите промени в Закона за обществените поръчки, разказва защо е необходим нов, по-гъвкав кодекс на труда.

Във втората част (четете утре) Ганев представя идеите на блока за пенсионна реформа, за необходимите промени, които да гарантират прозрачност в работата на регулаторните органи, за енергетиката, коментира и по-общи въпроси като очакванията за икономически растеж и за бюджета за 2014 г.

Как мерките, които Реформаторският блок предлага, могат да бъдат приложени, ако блокът е извън властта?

- Имаме три стратегии - ако Реформаторският блок е извън парламента, се опитваме да ангажираме гражданското общество в дебата, да натискаме, да се борим.

Вторият сценарий е да има избори и Реформаторският блок да влезе. Ако е в ясна опозиция, прави същото, но използва и парламентарната трибуна, която е значително по-голяма и ефективна.

Третият вариант е, ако блокът участва в управляващо мнозинство. Тогава изписаните мерки просто се слагат на масата. Ако отсрещната партия ги подпише, те се изпълняват, ако не ги подпише, оставаме в опозиция. Големият въпрос е с кого ще бъде това управление. Теоретично единствената възможност в момента е с ГЕРБ, но аз не виждам как те биха подписали подобни мерки или пък биха ги прилагали. Там гаранция няма, защото подписваш договор не с партия, а с физическо тяло. Така че в тази конфигурация на ГЕРБ това е невъзможно.

По кои въпроси имахте най-големи противоречия при подготването на мерките?

- Спорихме по много въпроси. Може би най-малко противоречия имаше, когато се оформи ясно идеята за нов Кодекс на труда. Предлагаме изцяло нов кодекс, защото сегашният е писан през 50-те години и мислен с представа за икономика, която представлява един цех, в който едни хора удрят чукове и въртят болтове. И след като разбрахме, че това е важното решение, бързо подредихме и основните приоритети. Разбира се, най-противоречива си остава идеята служителите да могат да запорират сметките на работодателите при неплащане на заплати. По-късно ще говорим за нея. Тя беше наричана левичарски популизъм...

Същото важи и за кодекса за държавните изисквания към стопанските дейности. Имаме идея да намалим тълкуванията от страна на държавата и нейните служители про започването на бизнас. Всички изисквания да бъдат записани в закона и всеки да може да ги прочете. Фокусът ни е малкият и среден бизнес - бакалия, фризьорски салон, фото студио, не говорим за някакви по-сложни бизнеси. Въпросът е в това държавата да не може да си измисля нови и нови бюрократични пречки пред започването на такъв бизнес. Вместо това да бъде засилен последващият контрол.

Имахме сериозни спорове за създаването на експертен съвет към агенцията за инвестиции и създаването на инвестиционна стратегия. Аз останах скептичен, но аргументът беше, че няма забогатяла нация в света след средата на XX век, която да не е развивала подобна стратегия.

Обмисляли ли сте варианта, в който правителството в жест на добра воля взима една от мерките и решава да я приложи?

- Не. Но без да изразявам позиция на гражданския съвет, аз лично не виждам проблем. Ако решат да премахнат осигурителните прагове, не съм аз този, който ще ги спре. Както и ако приложат процедурите за контрол при назначенията в регулаторните органи.

Премиерът има опит в тези неща, но в момента е в състояние на неуправляемост. Държавата не може да се управлява така. Парламентът е блокиран, аз не мога да си представя как се приема някакъв сериозен закон. А предстои приемането на бюджета. Те не могат да се съберат и да направят кворум, а дори да се съберат, парламентът е в международна изолация, защото не могат да се разберат и да пратят една делегация.

Освен това правителството не е добре прието от обществото. Да, то разполага с традиционните властови механизми, но нищо не може да направи, защото в една демократична държава обществото трябва да го приема. За да правиш реформи, трябва да имаш легитимност. Но трябва да имаш морален и обществен аргумент да ги прокараш - нещо, с което настоящият премиер има опит, защото преодоляха дори учителската стачка, най-голямата стачка в историята на България. Там обаче имаше огромна политическа подкрепа, сериозни политически сили и огромни групи българи, които бяха съгласни с това. Сега няма. На всеки опит ще се противопоставят и синдикати, и пенсионери, и университети... Обществена подкрепа е нужна и за реформа в енергетиката, защото арестуването на Богомил Манчев не е точно реформа, а по-скоро разчистване на сметки.

Някои от мерките са много конкретни, други са само маркирани. Документът изглежда като компромис между партиите от блока. А и вероятно ще срещнете критики и отляво, и отдясно.

- Затова говорим за мерки, а не за програма или платформа. Основният фокус е ясен: водещото ни начало е деолигархизация и демафиотизация. В момента не става дума за ляво, дясно, типове избиратели, обществени групи, представители на политически партии. Става дума за това, че държавата е в лапите на една мафия много повече, отколкото досега е била, и задачата е да бъде извадена от тези лапи и върната обратно на гражданите. Затова са тези мерки. Някои критикуваха идеята и настояваха, че е по-добре да се борим за идеологическа чистота, но в крайна сметка стана ясно, че навлизането в детайли е излишно, докато държавата не принадлежи на гражданите си.

Опитали сме да се аргументираме за всяка мярка достатъчно кратко, въпреки че само от дискусиите бихме могли да напишем по десетина страници "за" и "против". А най-отдолу, в графата "ефекти", поискахме (и не успяхме) да представим постигнатото в рамките на един туит - 140 знака. Не се получи. Би било още по-добре, ако можехме да вкараме всичко в един туит, или поне по един за всяка тема. Имахме лозунги: "Лесен вход, евтин изход за бизнеса", "По-малко държава в бизнеса, повече в държава в реда".

Документът действително е неравен и това е нормално. Ето например, записано е, че трябва да се прилага съществуващото законово изискване всички нормативни актове да включват оценка на въздействието. Това е една промяна в закона за нормативните актове, която разработихме преди години с Красен Станчев от Института за пазарна икономика и за която имаме съвсем конкретен текст. Целта е да получи изискването за оценка на въздействието исатински зъби, каквито засега има само ОВОС. Искаме икономическа и социална оценка на въздействието, т.е. икономическа от гледна точка на икономическата ефективност, а социална - кои социални групи как ще бъдат засегнати. Най-малко тези три оценки - околна среда, икономика и общество, трябва да съпътстват досието на всеки един законопроект още в момента, в който започне да се създава.

"Лесният вход", за който говорите, прехвърля тежестта върху контрола впоследствие. Как може да се гарантира този контрол и няма ли корупцията, която сега съпътства създаването на нов бизнес, да се прехвърли върху него?

- Ако имаме налице корумпирана администрация, тя ще се опита да намери начин да корумпира всяка една подредба. Но в момента контролът е като бариера пред започването на бизнес и отварянето на нови работни места. А когато е след това, ти вече си започнал, вече си наел хората.

Освен това изискванията са записани в закона, те са извън усмотрението на проверяващия. Ние настояваме да има отговорност на проверяващия. Ако се окаже, че проверяващият не е бил прав и решението му е атакувано в съда, той е лично отговорен за това. Искаме да въведем принципа на лична отговорност на всякакви служители на администрацията и надзорните органи. Това вероятно ще влезе в мерките на правната група на гражданския съвет.

Разбира се, винаги ще има по някоя корумпирана мишка, плъх, който ще се опитва да гризе нещата. Но въпросът е поне тези от тях, които са нормални, да не бъдат изкушавани с корупционни възможности.

А с предложението за закон за изисквания за стопанските дейности искаме да наложим и единната проверка. В момента пожарната те проверява един път, ХЕИ те проверява втори път и така нататък. Идеята е да минава една проверка, а не всяка седмица да идва нов проверяващ, защото това също е част от рекета.

Какво ново предлагате в Закона за обществените поръчки, какво му липсва на сегашния и какво не е наред с предложенията, които в момента се гледат в парламента?

- Имаме няколко цели. Първата е да сложим край на практиката съвсем малък брой фирми да печелят лъвския пай от поръчките. Поставяме и акцент върху текущия и последващия контрол върху качеството на изпълнението, който в момента не съществува и винаги това става проблем на следващото правителство, което се оплаква, че магистралите на предишното не били качествени, а човек се чуди така ли е наистина, или всичко е политиканстване.

Третото е да разделяме фигурите на възложители и изпълнители: този, който се ползва от поръчките, и този, който ги изпълнява. За целта всичко минава през междинен орган, например Агенцията за обществените поръчки.

Ще дам пример: министерството казва, че има нужда от кламери, и пуска поръчка за кламери. Но не се занимава с нея, а пуска заявка към агенцията. Тя обявява публично, тя изпълнява исканите от министерството параметри, тя събира кандидатите, тя решава кой да печели, а не министерството, което има нужда от кламери. Защото олигархичните връзки възникват там, където министерството работи с определени "свои" фирми, специализирани в производство специално за него.

Така не се ли концентрира корупционният риск в агенцията?

- Съзнаваме тази опасност. Но политическата идея е, че когато корупционният потенциал е концентриран в един орган, надзорът и политическата отговорност също се концентрират в този орган. Така се отварят и възможности за по-сериозен граждански надзор, защото става по-важно гражданските организации да наблягат на контрола над един определен субект, а не на цялата администрация.

Има и друго. Агенцията не може да реши сама, че еди кое си министерство има нужда от кламери, т.е. олигархът, който продава кламери на държавата, не може да се обади на агенцията и да поръча, защото това може да направи само министерството. Той може да се обади и в министерството, но тогава не е сигурно, ако няма връзки с агенцията, дали ще получи поръчката. С други думи, става по-скъпо за олигархията да си гарантира поръчката, защото трябва да си купи повече от един държавен орган. Съответно асиметрията, възможността за опортюнистично поведение между министерството и агенцията се нарушава.

Няма ли опасност по този начин да се бавят много изпълненията на поръчката?

- Бързината в крайна сметка зависи от административния капацитет. Допуска се, че административният капацитет на агенцията ще е достатъчен, за да може бързо да прави поръчките. Между другото, именно корупцията забавя процедурите сериозно, защото нагласянето на поръчките така, че да бъдат спечелени от определена фирма, също отнема време.

Какви са основните положения в предложения нов кодекс на труда? От ГЕРБ също бяха предложили такъв като част от предизборната си програма.

- Предлагаме изцяло нов кодекс, защото сегашният както казах е писан през 50-те години и мислен с представа за друга икономика. Затова залагаме на гъвкавост във взаимоотношенията между работодател и нает - гъвкаво работно време, почасови ставки, гъвкаво място на работа.

Предлагаме и нещо много важно, скрито зад фразата "други форми и степени на обвързаност между работника и работодателя". Идеята е да можем да имаме различни "нива" на трудов договор. Ако работникът иска много голяма сигурност, то работодателят ще може да има сериозни права спрямо него, а не, както е сега, трудовият договор да се разтрогва от страна на работодателя по-трудно от брачен, докато от гледна точка на работника е елементарно.

Ако служителят иска сигурността на безсрочен трудов договор, тогава от другата страна и работодателят ще може да разчита на него и да не може той да напуска така лесно. Ако служителят иска да бъде по-свободен, тогава и работодателят трябва да може да го освобождава по-лесно. Стремим се към реципрочност в отношенията. Така двете страни действително договарят условията на труд.

Така стигнахме до големия дебат - трябва ли да се премахнат осигурителните прагове. Първата стъпка е диференцирането им географски според стандарта на живот и според нивото на безработицата. Там, където цените са по-ниски, а безработицата е по-висока, няма смисъл да се изискват високи осигурителни прагове.

По-крайният вариант е изобщо да няма осигурителни прагове. Те бяха въведени преди десет години с аргумента за борба със сивата икономика - да се предотврати укриването на заплати. Десет години по-късно питаме постигнаха ли те ефекта си и си отговаряме - не. Тогава да ги махнем! Ако ще борим сивата икономика, нека намерим инструмент, който да върши работа.

А предлагате ли такъв инструмент?

- Засега не. Извън гъвкавостта на пазара на труда и закона за държавните изисквания, който би изкарал някои бизнеси на светло, не сме предвидили конкретни стъпки. Всички индикатори сочат, че сивата икономика в България намалява, макар и бавно, със степен, в която и в Западна Европа през 70-те години на ХХ век. Изчистването на сивата дейност е бавен процес, до голяма степен културен и следователно инертен. Защото дори една брънка от веригата да е сива, тя кара цялата верига да посивява. Така че докато не се изчистят всички, веригата ще сивее и ще поддържа и връзките с черната, престъпната икономика, която винаги по някакъв начин съществува.

Смятаме, че когато има върховенство на закона в една държава, малко по малко този процес ще върви от само себе си. Още повече, когато има по-малко корупция.

Предлагате всеки работник да може да запорира сметките на работодателя си.

- Това е едно от нещата, които будят най-големи скандали заедно с необлагаемия минимум.

За съжаление в България много работодатели, особено държавните, се опитват да оцеляват, като не плащат заплати. Много по-малко се опитват да оцеляват, като не плащат на доставчици, въпреки непрекъснатите оплаквания за междуфирмената задлъжнялост. Най-малко се опитват да оцеляват, като режат, реформират, т.е., по начина, по който трябва. И работниците нямат големи механизми да контролират работодателите. Такива механизми има, между другото, във футбола, където, ако на футболиста не бъдат изплатени две заплати, той може да разтрогне договора и да стане свободен.

В случая идеята е, когато работниците по определена законова процедура докажат, че има системно неплащане, да могат да инициират неплатежоспособност и евентуално несъстоятелност на работодателя - да се изравнят правата на работниците с правата на кредиторите, а още по-добре - с правата на държавата.

И тук това е двояко - първо, има социален ефект, защото принуждава работодателите да плащат редовно заплати, и второ, заедно с останалите промени в кодекса на труда, създава стимул за работодателя в трудни времена да предоговаря отношенията с работниците навреме с анекси към трудовите договори. Тоест, да има гъвкавост, която обаче да става със съгласието на работника, така че той да може да отиде да работи другаде, ако не е съгласен. А не работниците да бъдат изненадвани с неплащане. Това е първият аргумент - равнопоставеност, при цялото ми уважение към работодателите.

Вторият аргумент е, че тогава несъстоятелни фирми ще излизат по-бързо от бизнеса, а не да оцеляват по няколко години, след като на практика са фалирали, като плащат на работниците веднъж на няколко месеца, за да се предпазват от стачки. Това е аргументът на ефективното пренасочване на ресурсите.

Това засяга само трудовите договори?

- Да, но те стават много по-гъвкави благодарение на другите заложени мерки.

Тук става дума за голяма културна промяна - хората в България не са свикнали да възприемат фалита. Той изглежда като най-страшното нещо на света.

Опитваме се да преодолеем това. Думата "фалит" се превърна в мръсна дума, също както "бизнес" и още много такива. Тя не е мръсна дума. За много предприемачи в България е едва ли не срамно да фалират. Срамно е да фалираш само ако си мошеник или го правиш нарочно. Напротив, шапка ти се сваля, че си опитал, не си успял и това е изключително ценна информация за обществото. И когато не успееш, трябва бързо да можеш да затвориш, за да се освободи ресурсът и да бъде пренасочен към нещо друго - независимо дали от теб или от някой друг.

Тази стигма съществува още при банките, където не можеш да бъдеш член на борд, ако си бил член на банка, която е фалирала. Това е погрешно. Понякога банки фалират просто защото животът е неприятен, а не защото са били мошеници. Едно време наистина бяха такива, но племето от български банкери вече е различно племе, не онова отпреди 1997 г. Но стигмата върху ликвидацията стои.

В крайна сметка, ако фалитът е наложителен, най-добре и за самия предприемач е той да става бързо и евтино, а не той да се опитва дълго време да "запазва", а след това да "изчиства" името си. Това важи и за персоналния фалит. Фалитът на физическо лице изобщо не е развит в България. Опитали сме да наблегнем на това в частта за кредитополучателите.

Важно е човек да може да обяви персонален фалит със съответната защита. Това дава възможност и на кредитора да се замисли къде е сбъркал, защото вината не е само на кредитополучателя. Отново не обсъждаме въпроса с престъпното, измамно поведение. Това е друга тема.

Интервюто е от сайта на ДНЕВНИК Георги Ганев, икономист: Не представяме програма на Реформаторския блок, а мерки за деолигархизация и демафиотизация