Реформаторски блог

Без редакция публикуваме мнение на Елица Златева, показано във Фейсбук.

Гражданският съвет към Реформаторския блок е безспорната новина на деня според днешния ми ФБ фийд - цял ден гледам въпроси, дискусии, размисли и страсти от всякакъв порядък и цветове на дъгата.

Здравословна активност, без съмнение, която отразява един според мен новоразбуден инстинкт за гледане под лупа на политическите събития и особено на тези с етикет "граждански".

Активност, която отразява и ангажирането (най-после!) на редица умни, знаещи и можещи хора със събитията в националния ни политически живот - място, където доскоро те се гнусяха да припарят, водени от къде повече, къде по-малко интелигентско-интелектуалски съображения.


Защото точно в конкретния случай структурата и членовете й са две различни неща.

Към структурата "Граждански съвет", донякъде към състава й, но най-вече към ролята й функциите й, признавам си, и аз имам дълбоки резерви.

Но личностите извън партийните квоти, които застанаха днес пред медиите имат уважението ми защото:

1. Заложиха лицата и имената си в името на промяната, която всички смислени хора в България очакват, но която е толкова сигурна, колкото и изборната победа на Реформаторския блок. За тези хора място в една нереформирана България след изборите няма да има, нали разбирате? Ама, ламтели били за постове в новата власт. При 7-10 - 15% прогнозиран дял на РБ в новия парламент - seriously? 
2. Тези хора застават не само срещу политолигархията и прогнилата държавна машина. Те са призвани да помогнат за реформирането и на самите партии в Реформаторския блок. Една тежка, неблагодарна и не-съм-сигурна-дали възможна задача. Което лично за мен (донякъде) отговаря на въпроса за странното позициониране на "Граждански съвет" хем вътре, хем вън от Реформаторския блок. 
3. Ако на този етап БГ политиката може да предложи на смислените и можещи хора само непохватния формат на участие под формата на "Граждански съвет", така да бъде. Това е за предпочитане, вместо да влязат в месомелачките на казионните партии, за да демонстрират уж обновлението им.
4. Енергията, която породи и все още поддържа настоящите протести, трябва да се насочи освен върху разграждането/оставката и върху последващото съграждане. А за тази цел ключово е усещането за общност. Участниците в Гражданския съвет са хора от моята общност, затова ще имат подкрепата ми, докато с действията или бездействията си не докажат обратното.
5. Най-после, в моите очи тези хора са там и заради онези, които се измориха да се разхождат всяка вечер на Ларгото, защото вече не е сезонът на отпуските, позастудя и се поотегчихме всяка вечер да искаме една и съща "Оставка". На тези хора се разчита да свършат и работата на другите, които не са тук, но вероятно някой ден не биха имали против да се възползват от възможностите на една по-добре уредена България. 

Неучастието и негативизмът са двата най-сигурни начина за пропиляване всяка обществена енергия. В тези капани вече сме падали. Силно се надявам да не го направим отново, защото в моя, твоя, нашия живот вече няма време нито за губене, нито за пилеене.