Реформаторски блог

Правителството на Пламен Орешарски имаше задачата да оправдае големи очаквания на обществото след политическата криза от февруарските протести и резултатите от предсрочните парламентарни избори през месец май. Заявките на политическите сили, които го издигнаха – БСП и ДПС – бяха за експертен кабинет, който бързо и умело да реши наболелите икономически проблеми на България, да оздрави енергийния сектор, да даде въздух на малкия и среден бизнес и да възстанови държавността и авторитета на институциите, които пострадаха тежко при последното управление.

Още с проектосъстава на правителството Пламен Орешарски демонстрира, че няма намерение да работи в полза на обществото и че ще реди кабинета си под диктовката на бизнес интереси. Министерство на инвестиционното проектиране бе предложено без обосновка и с ясно различимата идея да се превърне във възлова точка за незаконно усвояване на средства от инфраструктурни проекти. Скандалното предложение за министър в лицето на арх. Калин Тихолов събуди мигновено широко обществено недоволство. Наместо да демонстрира професионален подход и да предложи некомпрометирани фигури с висок обществен кредит на доверие, за да възстанови вярата на българите в държавата, Пламен Орешарски се показа незаинтересован от биографиите на министрите си и предложи кабинет, съставен на базата на политически квоти. Мнозинството от министрите не отговарят по никакъв начин на заявката за професионализъм и репутация в ресора си.

Правителството бе гласувано по скандален начин, с един глас, осигуряващ кворума, и с подкрепата на политическа партия, която открито всява етническо напрежение и отрича европейската ориентация на България. Притеснителните назначения като Чавдар Георгиев (МОСВ) и Петко Арнаудов (Странджа) продължиха. Правителството дава откровена заявка, че по никакъв начин няма да работи за опазване на българската природа, напротив, очакваме все по-големи и нарушения и престъпления в тази посока.

Всички назначения демонстрираха нееднократно неспособността и нежеланието на премиера да се справи с политическите и бизнес зависимости и закономерно свалиха доверието в неговата работа до рекордно ниски стойности. В момент, когато обществото очакваше неопетнени и професионални кандидатури, вторият ешелон на властта бе безкомпромисно запълнен с компрометирани личности, свързани със съдебни производства, силови структури и скандали от бивши управления. Върхът в кадровото безочие на кабинета – назначаването на Делян Пеевски  – изведе на улицата десетки хиляди български граждани в серия протести, които задържаха своя интензитет за над 80 дни, запазиха мирния си характер въпреки провокациите и демонстрираха на кабинета, че гражданското общество не желае да продължава да се съобразява с антиобществени политики от страна политическите сили на статуквото.

Масовите протести предизвикаха и понижаване на международното доверие към българската държава и властта. Посланици на приятелски държави от ЕС публично критикуваха кабинета за липсата на диалог. Външната политика на министър Вигенин е хаотична и нееднократно вся смут в дипломатическите среди с необмислени изказвания.

Икономическата политика на кабинета остава спорна. Пламен Орешарски не защити убедително нуждата от актуализация на бюджета и от гласувания въпреки президентското вето заем. Липсват предложени мерки, които да стимулират възстановяването на бизнеса от задушаващата администрация и финансовата криза от последните години. Правителството предложи скромни социални мерки, насочена към печелене на симпатии сред най-уязвимите икономически слоеве на населението, но без да предложи устойчив модел, който да е в състояние да покрие тези социални разходи.

На правителството се разчиташе да оздрави енергийния сектор и да доведе до успешен край либерализацията на разпределителния пазар, която да намали трайно ефектите от олигопола на разпределителните компании и да свали финансовото бреме върху българските данъкоплатци. Вместо това Пламен Орешарски изяви готовност за рестарт на АЕЦ „Белене“ – проект, изискващ огромни средства, с тежки екологични последици и загробващ България в енергийна зависимост от Русия.

Кабинетът продължава да избягва диалог с критиците си. Премиерът почти няма обществени изяви. Вместо да се ангажира да защити назначенията си, властта използва елементарни пропагандни хватки срещу протестиращите, настройва български граждани едни срещу други и се оправдава с обяснението, че предишното управление било още по-безогледно и че скандалните назначения не предизвиквали брожения по време на Тройната коалиция. С тези си действия правителството недвусмислено показва, че не осъзнава реалността на 2013 година и степента на развитието на гражданското общество.

Политическа партия „Зелените“ твърдо заявява подкрепа за справедливите протести на българските граждани и настоява правителството на Пламен Орешарски да подаде оставка веднага.

Призоваваме своите поддръжници да се включат в протеста на 4 септември и всички последващи дни, с което да заявят на депутатите от 42-то Народно събрание, че не одобряват тяхната работа, не вярват в действията на кабинета и че защитават не партийни пристрастия, а гражданските си свободи и правото на достоен живот в родината си.

Публикацията е от сайта на Зелените 100 дена стигат. Оставка!