Реформаторски блог

Искаме избори веднага, но е реалистично те да се забавят и след зимата, казва лидерът на ДСБ Радан Кънев. Вратата, която дели неговата партия и БСП и ДПС е „зазидана“, но по отношение на ГЕРБ Радан Кънев е уклончив. За себе си младият политик казва: „Роден съм на 30 септември 1975 г. в Първа градска болница в София. "Родовата памет", за разлика от личните спомени, обаче не е софийска - в нея има спомени от Варна, но още Добрич, Брацигово, Габрово и ... Кордоба. Учил съм в 127-мо (сериозна школа, макар не тъкмо образователна в тесния смисъл) и във Френската гимназия. От 2002 г. съм адвокат, от 2006-та - блогър, от 2003 г. се занимавам с политика. През 2013-та за първи път бях (неуспешно...) кандидат за изборен пост - за народен представител на ДСБ/БДФ от Варна. След изборния неуспех, бях избран за председател на ДСБ. Женен съм, с едно дете. Човек с много отговорности, с много приятели, с повишен холестерол и малко свободно време. Щастлив човек.“

- 100 дни правителство на Орешарски. Това повод за равносметка на правителството ли е или за равносметка на протестите?

- 100 дни това правителство го нямаше. Ние неслучайно казахме, че за нас те изтекоха на 14 юни – ако кабинет, който обединява усилията на ДПС и "Атака", може да ползва кредит на доверие, той беше напълно изчерпан с назначението на Делян Пеевски, който беше представен на Народното събрание като ултимативен избор на премиера Пламен Орешарски. Ние всички знаем, че той не е такъв. Самият Орешарски не крие, че изборът не е негов, но фактът, че сенчести сили – меко казано – могат да го наложат на министър-председателя, а чрез него и на парламента, срина всички шансове на това правителство да бъде давано доверие в аванс. Няма никаква равносметка на стоте дни на кабинета, но определено има място за анализ на това, което става в обществото през тези 100 дни – това е наистина интересно.

- Един въпрос, засягащ персонално Орешарски. Много хора, които не подкрепят БСП, се отнасят със симпатия и надежди към него като експерт, прагматичен неполитичен човек, който знае знае какво прави. Да не влизаме в подробности за миналото му като зам. финансов министър в кабинета „Костов“, като припознат за „бивш седесар“ от мнозина… Вашият коментар, отнесен лично към експерта Пламен Орешарски?

- На този въпрос, защото е много важен, ще отговоря с моя любима мисъл от една книга, която в никакъв случай не може да мине за политическа: „Не са нашите качества изборите, които правим, а които показват какви сме.“ Няма никакво значение дали премиерът на България е добър финансов експерт. Премиерът на една бедна, смутна и превзета от мафията държава, трябва да бъде силна личност, готова на смели избори. А Орешарски е обратното. За тези 100 дни той не се появи, не отговори на най-простия въпрос: „Кой го накара да предложи Пеевски?“, което взриви българското общество. Не е направил и няма да направи нито една смела крачка. Ако човек се определя от изборите, които прави, той е човек, на когото друг му прави изборите. Нямам намерение да коментирам нито експертните му качества, нито дали играе добре белот.

- Днешния ден, днешните протести (сряда, 4 септември – бел. ред.) се очакваха с почти революционен жар и патос от едни, но и с доста жлъчен скептицизъм от други…

- Според мен очакването, че 4 септември е дата, на която едва ли не с протести може да бъде свалено правителството, бяха силно преувеличени. В календара на българското общество първата седмица на септември е една от най-свободните за хората, в която най-трудно може да се търси някаква мобилизация. Моите собствени очаквания бяха скромни и днешният протест леко ги надвиши – той беше немалък и даде ясен знак, че тепърва ще го последват доста по-сериозни събития, свързани с недоволството на българите.

- Не ви ли притеснява фактът, че протестиращите не припознават нито една от партиите от Реформаторския блок? Как си обяснявате това?

- Първо, няма такъв факт. Няма тяло на протестиращите, нито организирано, нито еднородно като хора, които ходят на протести. Важно е да държим сметка, че протестът е варирал от 500 до 50000 души в рамките на тези 83 дни. Досега, независимо дали са малко или много, сред протестиращите винаги е имало много хора, които симпатизират на Блока като цяло или на отделни партии в него, и са ги подкрепяли и в миналото. Съвсем очевидно е също, че има хора, които са подкрепяли ГЕРБ и продължават да го подкрепят. А така и, че има хора, които до момента не са направили своя избор – като част от тях са с леви убеждения и не ги крият. Те просто не виждат в БСП лява партия. Което е нормално.

- Гледах блога ви в интернет, където доста обстойно обяснявате защо сте, цитирам, „В защита на политиката на Реформаторсия блок“. Бихте ли го казали за „Гласове“?

- Не ми давате лесна задача, защото беше предвидено онзи текст да е кратък, а в крайна сметка съвсем не излезе такъв. От друга страна, темпото, с което беше споделян и публикуван от множество медии без въобще да съм им го предлагал, показва, че е бил много важен. Но, ако трябва да кажа в едно изречение, моята защита на Реформаторския блок минава през отговорността към хората. Първо, които на изборите през май гласуваха за партиите от десницата, но останаха без народни представители в това много трудно време, и усещат тази липса. На второ място, през отговорността към едно събудено поколение, на което аз самият принадлежа. Което откри важността на политиката и обществения живот скоро и търси своето политическо представителство.

Убеден съм, че голяма част от тези хора могат да видят пътя на консолидацията на реформаторските партии и надграждането им в сериозен политически субект. На трето място, става дума за свободата – за средната класа на България. Това понятие в никакъв случай не дели хората по имуществен признак. Средната класа може да бъде имуществено определена в държава с дълги традиции на пазарна икономика и на законност. В България няма нито едното, нито другото. Така че, средната класа е по-скоро дефинирана като хора независими, търсещи независимостта си и вярват, че могат да напреднат по този начин, а не чрез връзки от типа: „познаваш шурея на братовчед си“ или близостта си със властта. Отговорността е много голяма, залогът също. Далеч по-големи от компромисите, които се правят, за да има Реформаторски блок. Струва си, всеки компромис си струва.

- Да, добре. Но как ще убедите хората, че този Реформаторски блок не е спасителен кораб за потъващи политици, а реална политическа сила?

- Смелост. Убеждаването става със смели политически послания, които в тази нездрава среда в България не всеки смее да отправи. А и със страшно много работа, колкото и шаблонно да звучи – за да стигнат тези послания до хората. Защото, ако Реформаторският блок е проект на центъра на София и на главните улици на още няколко града, той няма да може да промени страната. За да промениш страната, трябва да стигнеш и до малкия град, и до селото, и до етническите малцинства. Въобще, до страшно много хора, които българската десница през последното десетилетие пренебрегваше.

- Няма ли опасност да се получат „орел, рак и щука“ на едно място?

- Кризата в българската десница върна назад не просто колелото на десницата, върна назад колелото на България. Защото у нас „дясно“ и „ляво“ са политологически объркани понятия. „Дясно“ в България наричаме това, което тегли каруцата, това, което движи държавата на Запад – и геополитически, и социално, и политически. Естествено, че в момента е трудно. Последните 12 години бяха процес на по-ниско обществено доверие. Но това не е повод да заплачем.

- Има ширещо се мнение, че без Иван Костов ДСБ умира. Какво е неговото наследство, което получихте?

- Иван Костов не е извън българската политика. А наследството е една съхранена и напълно жизнеспособна организация, която за броени месеци успя да покаже, че няма да последва съдбата на повечето изпаднали от парламента партии. Тоест, няма намерение да изчезне. Наследството ни е в сегашния политически екип, който ръководи ДСБ и който по общо мнение е добър. А и голяма част от новото поколение на българската политика са израснали в ДСБ. Мнозина вече не са в ДСБ, но са формирани като политици при нас.

- Посочете имена.

- Не са тайна, но ще дам пример с Даниел Митов, той е на изключително висока, отговорна позиция в Брюксел. И е от хората, които се опитват или дори, да създават демокрация в Арабския свят след революцията от Арабската пролет.

- Сещам се обаче за социологическо проучване, в което се посочват бъдещите най-влиятелни български политически лица – Георги Първанов, Татяна Дончева, пък даже и Бареков. Но там не срещнах имена на ваши хора. Как ще го коментирате?

- Няма съмнение, че въпреки желанието на хората да виждат нови лица, в такъв тип социологически тест се посочват популярни и утвърдени фигури. Примерът с Дончева и Първанов не се нуждае от коментар, а Бареков не е слизал от екран през последните 12 години.

- Дойде ред да ви задам фундаментален въпрос. Няма политическа логика да изчаквате с отговора на това готови сте на колаборация с ГЕРБ в името на свалянето на кабинета „Орешарски“. Борисов се кани да се върне на бял кон и се опитва да яхне Реформаторския блок…

- Не, колаборация не може да има. Защото нашите цели са да променим цели сектори на управлението, не просто на политиката. Най-важното са правосъдието и целият модел, по който се развива икономиката. Двете неща са изключително свързани. България или ще бъде държава, в която хората, полагащи повече усилия – и в работата, и в образованието си – стават по-богати, или ще бъде държава на онези с по-влиятелните баджанаци ще продължават да забогатяват. Едно от двете! Не може двете заедно.

- Управлението на ГЕРБ не даде добър знак в нито една от двете посоки…

- Да, те не посмяха да пипнат правосъдието и далеч не се и опитаха да пипнат партийните назначения и шуробаджанащината.

- Какво прави ДСБ с ГЕРБ?

- Ние се борим първо да има избори. И изглежда, че в това отношение имаме общо с тях. Съмнявахме се дълго в позицията им, тя изглежда непоследователна, но напоследък изглежда ясна. Борисов често си променя мненията, но в последните седмици изглежда ясен – за бързи избори. А ние от 15 юни искаме оставка и възможно най-бързи избори. А на тези избори ще излезем с предложения, които някак си не се връзват с това, което ГЕРБ направиха по време на управлението си. Оттам нататък не бих коментирал. Но мога категорично да кажа, че вратата към БСП и ДПС е зазидана тя не е затворена, не е заключена. Поне в едното си участие в управлението на България тези две партии успяха да докажат, че от тях не може нищо добро да се очаква. След като експериментът „Орешарски“ – „БСП с човешко лице“, трябва да знаем, че в политически смисъл човешко лице тази партия няма.

- Пак питам за ГЕРБ – там зазидано ли е, или има открехната врата?

- Неслучайно го казвам само за БСП и ДПС. Всичко зависи от изборния резултат. Оттам нататък нищо не можем да гадаем. Дори проучванията, което имаме, показват толкова много въпросителни като разположение на силите, че е излишно да обхождаме всички хипотези. При всяко положение е доверието, което в момента имаме, да е само основа. Оттук насетне трябва да растем, за да бъдем сериозни.

- Истината е, че вие в момента нямате интерес от скорошни избори. Интерес от бързи избори имат БСП – това е положението. ГЕРБ са втори с три и нещо процента назад…

- Ами нека БСП предизвикат избори. Те в момента зависят от един играч като Волен Сидеров, който им съсипва международния имидж, и международния имидж на България. Ако са толкова сигурни, ние сме готови да се явим н предсрочни избори – когато и да са. И по-същественото е, че не е важен нашият организационен интерес. Със стъпките, които прави, с очевидната си пълна зависимост от мафията, сегашното правителство не може да преведе България през зимата. Това е общественият интерес. Не става дума колко депутати ще има Реформаторският блок и каква ще е бакалската сметка на изборите. Изборите са нужни, за да може България да върви напред.

- Следователно, според вас е безсмислено да се правят избори „две в едно“ през май догодина – за евродепутати и парламентарни?

- За нас това е късно.

- Късно, но реалистично?

- Реалистично… Много зависи от първите зимни месеци. Защото, пак казвам, толкова парализирано управление България не е имала. Жан Виденов, в последните си седмици, изглеждаше по-готов да се справи с управлението, отколкото Орешарски през първите си три месеца.

- В момента се случва нещо наистина грандиозно в световен мащаб: събитията в Сирия, позицията на САЩ, страхът от Трета световна война. ДСБ би ли дала категорична позиция?

- Не мисля, че в момента някой на този свят има ясен анализ нито на това, което се случи, нита но това, което следва. Самата българска държава не може да бъде факторът, който ще
дава рецепти, камо ли една или няколко български партии. Виждаме колко е безпомощен външният ни министър в опита си да коментира, но в случая съм склонен да проявя снизходителност дори към него. Защото вижте какво става в Англия, дори там. Премиерът не успява дори през собствената си партия да прекара единодушно решение за Сирия, защото въпросителните са толкова много, че дори първостепенен политически играч като Великобритания, не може да каже каква е неговата еднозначна политика.

При всички положения големият въпрос е как това, което наричаме „международна общност“, може да се справи със ситуацията в Сирия след евентуално отстраняване на Башар Асад. И явно е, че това спря и Англия, спря и САЩ, те нямат отговор на този въпрос.

- Как бихте действали вие, ако бяхте на власт?

- За нас най-важното е България да бъде активен участник във формирането на обща позиция на НАТО и някаква обща позиция на ЕС. НАТО като отбранителен отбранителен съюз може за има ясна позиция как да бъде спряна касапницата – защото от една страна, никой няма идея какво идва след режима на Асад, от друга – това, което се вижда през последните две години, е непоносимо за цивилизования свят. Да не говорим за огромните бежански вълни на хора, които явно не могат да продължат живота си в Сирия. А Евросъюзът, който не дава военни решения на каквито и да било въпроси, може най-добре да коментира какво следва.

- Притеснявате ли се, че наистина предстои Трета световна война – съществуват немалко такива прогнози?

- Не, не смятам, че в момента предстои Трета световна война. И не трябва да пренатягаме подобни напрежения. Но, ако западният свят няма единна и последователна стратегическа позиция, може би предстои дълъг период на несигурност.

- Да се върнем отново в България. Допускаме, че изборите не се случват преди зимата. Каква е вашата прогноза?

- Лошо е да се чертаят мрачни прогнози, но в момента, с това управление, перспективите пред българската икономика са лоши. Няма нито една сфера, в която да се правят крачки напред. Напротив, стъпките на управляващите са в посока загробване на публичните финанси в името на една много груба политика на разделяна на обществото – насила сагрегиране на хора, които се определят като „бедни“ и противопоставянето им с някакви въображаеми богати хора. Пак да повторя – ние нямаме заможна градска класа. Подаването на трохи на обявените за „бедни“ с цел да бъдат групирани и настройвани като електорат на БСП и ДПС е изключително опасна политика, която може да задълбочи всички съществуващи проблеми – и в здравната система, и в образованието, и най-вече – в заетостта. Това е политика, която ще поражда все по-голяма безработица.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Реформаторският блок минава през отговорността към хората.