Реформаторски блог

Законът „ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУЖЕСТВА, РЕГИСТРИРАНИ В ЮРИСДИКЦИИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ДАНЪЧЕН РЕЖИМ И ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ“ е поредната провокация към обществото целяща да обезсърчи нестихващите протести срещу компрометираното и нетърпимо управление на БСП, ДПС и Атака. Това е така защото:

1. Като цяло законът не постига нито една от целите заложени в мотивите на авторите.
   Забраните за пряко участие на фирми от някои офшорни зони в стопанския живот на страната атакува страничен и по-маловажен проблем, защото такива преки участия не са много на брой.
2. Законът забранява преките участия, но изрично изключва забраните за дъщерните фирми на офшорните дружества, както и за дъщерните офшорки на дружества регистрирани в България, или в ЕС.
3. Поради изключенията посочени в т. 2 забраните в закона напълно се обезсмислят. Регистрирането на дъщерни дружества и в едната и в другата посока е въпрос на незначителни усилия, време и пари.
4. Законът не решава далеч по-често срещания и несравнимо по-голям проблем у нас – вливането в български фирми и прането на офшорни пари под формата на кредити, или на гаранции по кредити.  Участието на тези пари в обществени поръчки и в икономически проекти изтласква изправните пред закона фирми чрез дъмпингови цени поради лесното и евтиното кредитиране характерно за прането на пари.
5. Законът се позовава на списъка от офшорни зони изчерпателно посочен в ЗКПО, но не покрива редица други офшорни юрисдикции с много по-богата история в българския криминален живот. (Цуг, Кипър, Малта и др.)
6. Поради изтъкнатото по-горе, безпрепятствено се заобикаля и условието да бъде обявен действителния собственик на капитала на фирмите в стопанския живот на страната, тъй-като законът нито ограничава офшорните кредити и гаранции, нито изисква доказателства за това кой е собственик на капитала на офшорните гаранти и кредитори.
7. Поради палиативния характер на закона като цяло, както и на всичките му забранителни норми, чрез правния принцип „на основание от противното“, законът Пеевски – Цонев вместо бариера пред прането на пари, се превръща в инструктивен документ как законно и безнаказано да се инвестират в българската икономика парите на финансовите престъпници изнесени в офшорни зони.