Реформаторски блог

Българското общество днес е разтресено от конфликти и е на път да изпадне в патова ситуация. Противоборството обаче се води на различни плоскости. То не винаги е очевидно, а често намеренията на участниците в него не биват правилно разчетени. От една страна имаме конфликт между гражданство и олигархия. От друга – между политическите сили, а от трета между привържениците на Европейския избор на България и тези, които искат да я преориентират на Изток.

Вертикалното разделение между граждани и олигархия няма цвят. В страната има милиони граждани с леви и с десни убеждения, които съзнават, че властимащите от всички цветове през последните двайсет и четири години са злоупотребявали с властта за лично облагодетелстване. Те желаят обществото да живее по правила (нека избегнем думата морал), които да важат за всички. Голяма част от тях не се чувстват представени от политическата система, но само малка част от тях протестира активно. Мнозинството просто не вярва, че нещо съществено може да се промени. Когото и да изберем, „там горе“ ще преследва лични интереси, че наказва лични врагове, че обслужва лични приятели. Мнозина вече не вярват, че правителствата задължително ще работят според предизборните си обещания и затова приемат за „нормални“ отмятания, като това на ГЕРБ, че ще накаже виновниците от Тройната коалиция или това на БСП за отмяна на плоския данък. Избирателите вече не наказват жестоко партиите за неизпълнени обещания. В резултат на това, дори на фона на тоталното обезверяване, разделението между електоратите на основните партии в България остава силно! Щом така и така „ония горе ще са мръсници, по-добре „нашите“ мръсници отколкото „чуждите“.

Това мислене води до хоризонтално разделение на нацията.

Каквито и поразии да прави правителството, противниците на протеста намират своето оправдание с простото съждение: „Нима искате Бойко да се върне на власт?“ Мнозина леви избиратели приписват на протестиращите безчувственост и пристрастност: „Защо не излязоха на площада, когато Бойко и Цецо…?“  Един от неочакваните ходатаи на контра-протеста Явор Дачков, дори обвини десните избиратели, че биха търпели всякакви безобразия на ГЕРБ стига БСП да не е на власт. И е трудно да му се възрази, защото част от тях не скриват, че биха!

Хоризонталното разделение на нацията не позволява създаването на общ вертикален фронт срещу олигархията. Проф. Близнашки е като че ли единствения изявен ляв протестиращ. В БСП със сигурност има не малко модерно мислещи леви политици. Едва ли единственият им страх е от възмездие от страна на Станишев. Мнозина сигурно са убедени, че ако подложат крак на правителството на Орешарски, може да дойде правителство на „оная по-лошата,  дясната олигархия.“

На фона на сблъсъците между всепропиващата олигархия и крехкото гражданство и тези между политическите сили и техните избиратели се прокрадва и нов фронт на реално разделение на нацията между привържениците на Европейския избор на България и отявлените и скрити привърженици на един евентуален „завой на Изток“. Тук не става въпрос само на външнополитическа преориентация. Става въпрос за ценности. Искаме ли да живеем в толерантно общество или искаме да не се чува, че има хомосексуални? Искаме ли всеки човек, независимо от вяра или произход да се чувства сигурен, стига да спазва законите на страната или искаме да „няма мюсюлмани във властта и жени с кърпи по улиците“…

Едва ли има съмнение, че анти-Западните сили в България набират сила. Те имат и своите външни поддръжници. Нескрито в Москва и страхувам се леко прикрито в Западна Европа, където за мнозина приемането на България в ЕС се възприема като „грешка“.

В създалата се обстановка демократичните проевропейски сили у нас са в слаба позиция, преди всичко защото са разделени. Ще може ли да се намери обществено мнозинство, което да удари по масата и да заяви, че след случая Пеевски, няма как Орешарски да остане премиер, че след случая „Хохегер“ и след негласната коалиция с Атака, няма как Станишев да остане лидер на БСП, че след случая „Ало Ваньо“ няма как Бойко Борисов да остане в политиката и т.н. и т.н. Колкото и да е голям страха от „чуждите лоши“, трябва като граждани да проявим нетърпимост към „нашите лоши“. Може би (без да е сигурно) тогава ще открием партньори (ако не съмишленици) сред хора с различни политически убеждения. Само така ще можем да маргинализираме неофашистите и всички подлагащи на съмнение цивилизационния избор на България. И бавно и полека да изградим нормална държава.



Новината е от сайта на БЗНС Трите пласта на конфликта