Надежда Нейнски: Решението Хр. Бисеров да бъде отстранен от СДС беше правилно

Интервю с евродепутата Надежда Нейнски в предаването „Тази сутрин”, БТВ

Водещ: Продължаваме разговора за Христо Бисеров с бивш син министър, сега евродепутат: г-жа Надежда Нейнски. Добре дошла в студиото ни!

Водеща: Една снимка да Ви покажем. Тя е портретна, архивна, от съботния брой на „24 часа”: Йордан Соколов, Христо Бисеров, Иван Костов, Вие, Симеон Сакскобургготски, Христо Бисеров и Софиянски...

Водещ: Се е скрил зад Вас.

Водеща: Тази снимка спомняте ли си откога е и Христо Бисеров по какъв начин го свързвате с управлението на СДС? Защото Едвин Сугарев миналата седмица тук лансира версията и всъщност обясни, че той бил и кукловодът на приватизацията по времето на управлението на СДС.

Надежда Нейнски: Първо за снимката. Ако не ме лъже паметта, това беше във връзка с едно от първите идвания на Сакскобургготски в България, когато той искаше среща с ръководството на СДС. И неслучайно сме всички на тази снимка. Това беше много отдавна, вече не си спомням, било е някъде може би 2000-2001 г. Това беше конкретният повод за снимката. Колкото до второто -то вече не е тайна за никого, Христо Бисеров по онова време беше главен секретар и една от ключовите фигури в СДС. Впоследствие обаче, мисля, че през февруари месец 2001 г., той беше изключен от СДС. По онова време, Вие си спомняте, че имаше решение за разделянето. По средата на мандата се взе решение за разделянето на един вид на държавната власт от партийната. Тогава не бях член на ръководството на СДС, но си спомням, че беше много голям проблем цялата смяна. Докато слушах и интервюто преди малко на моя колега Димо Гяуров, и това, което си говорехме и преди това с него, най-големият проблем, и според мене това е причината за протестите в България, е, че остава усещането, че винаги нещата се случват някъде отзад, зад завесата. Че има една привидна действителност и една втора паралелна действителност, което през последните години особено чувствително се задълбочи като усещане...

Водещ: Вие не сте ли в кухнята, за да повдигнете малко завесата?

Надежда Нейнски: Ще ви разочаровам, аз по онова време не съм била в кухнята. Но това, което мога да кажа конкретно за онзи период е, че той се опитваше да прави паралелна политика. Това беше всъщност едно от най-големите сътресения, които той причини на СДС - че се опитваше да създаде паралелен център, паралелна власт и през нея да се опита да налага решения на официалното ръководство на СДС.

Водещ: Едвин Сугарев назова две конкретни сделки за „Плама” и за „Нефтохим”, които станали повод за разлив между Бисеров и Костов?

Надежда Нейнски: Не мога да твърдя конкретно нищо, защото във функцията си на външен министър нямах възможност, а и чисто административно не съм била тогава член на ръководството на СДС. Но това, което, пак повтарям, което беше изключително силно усещане, и до ден-днешен го помня, това беше стремежът му да управлява задкулисно.

Водеща: Защо тогава не се дистанцирахте? Вие се дистанцирахте, когато го изключихте, но той вече беше набрал скорост и като политик, и като човек с възможности. Поне това са неофициалните неща, които се знаят.

Надежда Нейнски: Със задна дата много неща, както казват хората, ако бяхме направили еди-какво си, вероятно нямаше да се случи част от по-новата ни история. Но определено смятам, че решението той да бъде отстранен от СДС беше важно и правилно. Някои казват - закъсняло, тъй като вече той бил пуснал влиянието си в определени структури на партията. Това и в годините след това носеше сътресения на СДС.

Водеща: Но Вие никога не казахте конкретно защо този човек е бил проблем и какви проблеми е създал?

Надежда Нейнски: Този въпрос трябва да го обърнете към министър-председателя и към лидера на партията. Аз не мога да кажа защо е бил проблем.

Водеща: Иван Костов ли имате предвид?

Надежда Нейнски: Разбира се.

Водеща: Той не иска да дойде.

Надежда Нейнски: Защото аз, идвайки тук, идвам наистина да ви кажа тази част, която аз знам. Но истинските причини може да ги каже само тогавашният лидер на СДС и човекът, който всъщност беше и министър-председател на държавата. Аз по-скоро ви казвам моите впечатления, отколкото неща от кухнята. Така че това, което наблюдавам и в годините след това, е, че той създаде около себе си хора, които през годините в различни властови позиции очевидно бяха част от неговия кръг на влияние. Това е безусловно. Това, което вече всички знаят, той беше в ДПС. Без да знам пък там какво се е случило, но ваши колеги от медиите показаха е, че всъщност първите финансови преводи са се случили 2002 г., ако не ме лъже паметта. Т.е. реалното му влияние, финансово, тогава се е разгърнало. Намерил е благодатна среда за своите услуги, които е правил – икономически, политически, властови. Пак казвам, за разлика от Димо Гяуров - аз не съм била в разузнаването и ми е много трудно да боравя с факти, но все пак съм много отдавна в политиката и имам чисто политически впечатления.

Водещ: Ако нямате повече конкретика, да Ви питаме нещо във връзка с вашия ресор - външната политика от онова време. Българският посланик в Бразилия Чавдар Николов понесе отговорност заради това, че не е предал информацията за завръщането на Боевски в България. Според Вас в този спор, който се разгоря, епистоларен, кой крив, кой прав?

Надежда Нейнски: Това - да не знае външно министерство какво се случва - определено е дипломатически гаф. Аз си спомням, че включително в Либия един от големите проблеми по казуса произтече от това, че самият български посланик по онова време също не предостави информация на българското външно министерство навреме. Така че адекватността на дипломатите и на хората, особено които са шефове на мисии, спрямо кризисни ситуации, е от ключово значение. Защото когато няма кризисна ситуация, когато има само рутинни задължения, които посланикът извършва, няма проблем. Но когато се случва нещо такова, като случаят с Боевски, за мене е абсолютно недопустимо да няма информация във външно министерство и в държавата. Защото тук става дума не просто за казус в Бразилия. Става дума за авторитета на държавата ни и това е случай, който се тиражира съвсем основателно в целия свят и се разбра, че срещу един известен спортист има някакви улики.

Водеща: Вече бившият посланик обаче каза, че проблемът не е толкова в това дали Външно е знаело конкретния час на пристигането на Боевски, а в липсата на правни спогодби с Бразилия, което всъщност е основният проблем.

Водещ: И за което той е алармирал многократно.

Надежда Нейнски: Както се казва - това е процедурата. Обаче контактът между министъра и между посланика, и то по един такъв случай, не е нужно да бъдеш външен министър, за да знаеш, че в подобна ситуация трябва да се търси намесата на външно министерство и на държавата. Още повече, че този случай не е от вчера, това не е адхок събитие, това е нещо, което се следи и е нормално да бъде следено от държавата и от нейния представител -посланика. Без да познавам в детайли случая, смятам, че неинформираността на българската страна е нещо изключително неприемливо в този случай. И точно тази липса на комуникация и неправилното функциониране на институциите доведе страната ни до положение, в което хората нямат абсолютно никакво доверие на институциите. И това е проблемът в момента, включително с протестите. Защото хората се чувстват незащитени. Те смятат, че всичко се случва извън тях, въпреки тях, изборите абсолютно нищо не променят и заради това се изправят срещу системата.

Водеща: Благодарим Ви! Ние сме поканили г-н Николов. Надяваме се той, освен с писмо да реши да ни гостува и да разкаже и своята гледна точка. Благодарим Ви!

0 comments:

Публикуване на коментар