Реформаторски блог

Дълги години в малките населени места няма полицейско присъствие, МВР се оттегли оттам, хората не усещат полицейска защита и затова са уплашени от ситуацията с бежанците. Подозирам съучастие на правителството в паниката, защото то има интерес да отвлича вниманието от това, че не върши работа по другите важни въпроси. Това каза правозащитникът Йонко Грозев – зам.-председател на „Движение България на гражданите“, в ефира на bTV в отговор на въпрос за мерките на министър Йовчев за бежанците.

Грозев коментира, че в малките населени места хората са лишени от полицейска защита и за да опазят себе си и имуществото си прибягват до самоорганизация и охранителни фирми. При такова оттегляне на МВР е нормален страхът на хората, изправени пред съвсем новата ситуация да съжителстват с имигранти, без да има сили на реда наблизо, каза още Йонко Грозев. Правителството е неспособно да се справи нито с тази ситуацията, нито с управлението, затова оставка, нови избори и рестарт на политическата система са единственото решение, допълни още той.

Правозащитникът бе категоричен, че етническата толерантност е висока там, където има малки общности с директна комуникациу между тях и призова медиите да показват повече лични истории на бежанците. Като противоотрова за ксенофобската омраза, подклаждана включително от политици, определи Грозев директния контакт между местното население и имигрантите.

Помолен да коментира студентската окупация, зам.-председателят на „Движение България на гражданите“ каза, че студентите по чист и почтен начин казват това, което гражданите виждат. Гражданското неподчинение е част от демократичната култура и когато обещанията на правителството се разминават с това, което хората се налага да понасят, се стига до крайни форми на несъгласие, допълни още Грозев. Никой от избирателите на БСП, ДПС и „Атака“ не са гласували за това, което виждаме в момента и ако няма почетност и спазване на обещанията, ще останем в същия хаос, категоричен бе зам.-председателят на „Движение България на гражданите“. Той обобщи, че разговорът за това как да сме граждани и да отстояваме позициите си, без да се включва машината на контрол и подчинение на инакомислието, е започнал още в началото на 90-те и очевидно продължава.