Проблемът за България не е намаленият бюджет на ЕС, а неспособността ни да се възползваме в максимална степен от него
Добрата новина е, че все пак се стигна до компромисно споразумение и програмите ще могат да започнат навреме от 1 януари 2014 г, лошата е, че за първи път се прави намаление на бюджета на ЕС. Общият размер на предвидените средства е 960 млрд. евро спрямо 994 млрд.евро за периода 2007-2013 г. Все още страните-членки възприемат бюджета на ЕС като бреме, а не като инвестиционен инструмент за създаване на устойчиво икономическо развитие, в какъвто той реално може да се превърне.
Все пак има и позитивни тенденции - повишават се средствата за изследване, иновации и образование, а допълнително се създава инициатива за борба с младежката безработица с бюджет от 6 млрд. евро.
В процеса на преговорите Парламентът постави няколко условия на Съвета, които впоследствие бяха удовлетворени. Въвежда се клауза за преразглеждане на финансовата рамка през 2016 г. и при нужда ще могат да се поставят нови приоритети за оставащите години. Парламентът получи гаранции за създаването на работна група, която да разработи системата за финансирането на бюджета на ЕС със собствени средства. Всички дължими средства по настоящата финансова рамка (11.2 млрд. евро), ще бъдат изплатени до края на годината и по този начин няма да се влезе с дефицит в следващия програмен период. Въвежда се и механизъм за гъвкавост на бюджета.
Неизползваните средства ще могат да се прехвърлят от година на година или към други програми.
Конкретно за България проблемът не е намаленият бюджет на ЕС, а неспособността ни да се възползваме в максимална степен от него. За съжаление отново пристигат притеснителни сигнали от Европейската комисия, свързани с неспособността ни да усвояваме предвидените за България средства.
Новината е от сайта на Надежда Нейнски Проблемът за България не е намаленият бюджет на ЕС, а неспособността ни да се възползваме в максимална степен от него
Категории:
Новини
0 comments:
Публикуване на коментар