Реформаторски блог

- Проблемът със сирийските бежанци или протестите са по-взривоопасни за това правителство, г-н Александров?
- Комбинацията от двете в контекста на икономическата нестабилност и задълбочаващата се институционална криза. Видно е, че правителството е заето повече със собственото си оцеляване, отколкото с управлението на държавата. Изглежда сякаш държавната граница се е свила до огражденията около парламента, а върху останалата част от територията на страната протичат неуправляеми процеси. Добре, че като общност имаме исторически опит да оцеляваме в размирни времена.

- Чия е заслугата?
- Преди всичко на агонизиращия политически елит на прехода и свързаните с него олигархични интереси, които са готови да тласнат обществото към хаос, за да запазят или възстановят властовите си позиции.

- Ще ескалира ли противопоставянето?

- Има реална опасност, тъй като поради липса на политическо въображение партийните клики се стремят да сплотят оредяващите си редици чрез охулване и насъскване срещу
реален или измислен враг, което ескалира груповото противопоставяне. Все пак в последната седмица има известно отрезвяване - митингът на управляващите мина под надслов "Не на омразата", а Борисов в Пловдив изрично призова към разум. В неделя в София имаше внушително шествие срещу фашизма, насилието и езика на омразата. При провал на политическото лидерство общността се опитва да се самоорганизира и да намери изход от безпътицата.

- Преди дни се появи нацистка партия, а в мрежата - списък от 45 имена на интелектуалци и общественици с дамгата "комисари на подмяната". Не са ли стряскащи кафяво-червеникавите следствия от опитите да бъдем граждани след 24 години преход?
- Появата на нацистко движение с ударни отряди не ме изненадва - това също е форма на самоорганизация, макар и примитивна. Злополучният списък на враговете на промяната ме натъжи, защото издава стряскаща липса на разграничителна способност за добро и зло, ретроградно и прогресивно, истина и лъжа.

- Не е ли общото между двете, че зад тях застават млади хора?
- Не вярвам списъкът да е дело на млади хора. В него прозира обиграна, зла, нахъсана ченгеджийска школовка.
Подобни неща раждат убоги тоталитарни умове, формирани в мрака на миналото. Той е в такъв конфликт с претенцията за нов морал, прозрачност и откритост на протеста, че мога да си го обясня само с външна намеса.

- Затраховани ли са обаче младите срещу болшевизъм и фашизъм?
- Разбира се, историята изобилства с примери за радикализиране на младежки революционни движения и израждането им  в хунти. Установяването на политическа диктатура винаги започва с триумф на морална диктатура - претенцията за подразбиращо се и неоспоримо морално превъзходство по силата на принадлежност към група от избраници. Подобни групи пребивават в състояние на постоянна екзалтация и превъзбуденост и развиват нарцистична и обсебваща групова култура. Преживяването за принадлежност към конспиративно ядро, към революционен авангард, е много привлекателно за объркани млади хора, които търсят различна идентичност - неслучайно терористичните организации вербуват сред тях най-фанатичните си членове. Част от задачата на университетите е да съоръжат умовете на младите с небходимото познание и себерефлексия, за да не допуснат да бъдат емоционално употребени. Не знам какво се случва в нацистките групи, но познавам активистите на "Протестна мрежа" и ви уверявам, че те имат културен имунитет срещу хунвейбински увлечения. Гнусният списък е някаква глупост или грешка, чието значение не трябва да се преекспонира.

- Нито бързи избори, нито цял мандат за кабинета - тази прогноза набира популярност. Виждате ли нещо позитивно в цялата ситуация?

- Да, взаимното блокиране на политико-олигархичните клики на прехода дава шанс да се родят нови и автентични граждански движения. За да се развият и укрепнат те имат нужда от време. Протестните движения създават отлична среда за социално учене и гражданско израстване. Тези младежи, движени от идеалистични пориви, които сега се бунтуват по един наивен, нелишен от крайности и заблуди начин, едва ли ще свалят
правителстото, но ще имат опит от първа ръка какво означава да си гражданин. Когато дойде време тяхното поколение да управлява, те ще са много по-пригодни за лидерски роли от послушниците в младежките партийни организации. Затова не приемам тезата на академичния истаблишмънт, че протестът пречи на ученето - протестът е прекрасен повод за учене чрез действие, стига да има пространство за осмисляне на този опит например в университета.

- Вие сте в ръководството на Реформаторския блок, олицетворяващ новото дясно. Спорите ли за електорат с "България без цензура" на Николай Бареков?
- Боже опази! Неговите идеи, подход и послания ни правят толкова различни, че почти не виждам пресечни точки. А там, където има среща, прехвърчат искри. Потенциалният електорат на Реформаторския блок трудно ще се вдъхнови от идеите на Бареков да възстанови казармата и да въведе прогресивен данък. От него трябва да се притесняват партиите с ляв популистки уклон - БСП, РЗС, "Атака" и отчасти ГЕРБ.

- Вие сте градска формация, докато "България без цензура" се прицелва в нечутата провинция - тази ли е разделителната линия?
- Мисията на Реформаторския блок е да предложи на образованите, либерално мислещи, прозападно ориентирани градски хора политическо представителство, каквото те нямат при сегашното статукво. Това са хора активни и предприемчиви, които допринасят за развитието на страната и заслужават да бъдат достойно представени. Сега те гласуват с омерзение или просто не гласуват. Затова отговорността пред блока е толкова голяма - непростимо ще бъде да се провали заради дребни сметки и властови мераци. Мисията на гражданския съвет, от който съм част, е да не позволи това да се случи, като осигури среда на просветен дебат, която да удържа центробежните тенденции и да примирява противоречията в името на общата кауза. Това не е лесна работа, както показа напускането на "Зелените". Що се отнася до Бареков, трябва да се признае, че при всичките му залитания и изхвърляния той направи нещо смело и иновативно - обиколи села и градове и се свърза с отхвърлените, изоставените и забравените, със загубилите от прехода. Тези измъчени хора също имат нужда от достойно представителство, нещо повече - от енергично застъпничество, и ако Бареков се наема да свърши това, ще направи нещо полезно. Нещо, което отдавна трябваше да бъде направено от БСП, ако беше истинска лява формация, а не партия на олигархичния елит.

- Какъв ресурс седи зад Бареков?
- Очевидно значителен. Той говори така, сякаш в близко бъдеще зад него ще стои целият ресурс на държавата. Принуден е да го прави, след като се свързва със социалното страдание и се нагърбва да промени съдбата на жертвите. Длъжен е да им обещае, че ще стане премиер, президент, или и двете заедно, за да може да се погрижи за тях.

Политиката на спасението е игра вабанк, тя се движи на границата на екзалтацията, но и на границата на катастрофата. Месианското лидерство надига вълна от очаквания, която лесно може да го потопи. Поемайки такава отговорност, Бареков върви по острието на бръснача и се надявам да го осъзнава.

- Говори се, че в РБ сте орел, рак и щука. Че ще се разпаднете, преди да се стигне до избори.
- Всички, които трепетно очакват блокът да се разпадне, рискуват да останат горчиво разочаровани. Всъщност процесът върви в обратна посока - към все по-голямо сближаване на партиите и постепенното им трансформиране в нов политически субект със собствена идентичност.

- Новите леви в “Солидарна България” и вие с вашия Граждански съвет сте заложили на колективно ръководство, а не на харизматичен лидер. Не сте ли по-трудно разпознаваеми така?
- Новото поколение политици, които постепенно поемат лидерството в Реформаторския блок, стоят все по-убедително и автентично един до друг. И точно това ги прави различни и разпознаваеми - че са общност, че остават заедно и успяват да упражняват колективно лидерство. Що се отнася до новите леви, те са радост за моята душа,
 макар че самият аз не съм нито нов, нито ляв, по-скоро съм стар и десен. Обществото ни се нуждае от просветено ляво движение, от реабилитация на лявата идеология, от проницателни и гласовити леви интелектуалци. “Солидарна България” може да предложи точно това.

- Дали обединяващото звено между новите формации е борбата срещу олигархията?
- Така е, но олигархията е симптом на по-дълбока социална патология, която остава неразбрана и вляво, и вдясно. Задачата по оздравяването и обновлението на обществото отива много отвъд свалянето на едно правителство и демаскирането на няколко зловредни олигархични кръга.

- Какъв сценарий стои зад оставката на Христо Бисеров?
- Нямам представа. Но съм убеден, че проблемът не е личен, а структурен. Навремето Бисеров изгради структурите на ОДС под вещите напътствия на Костов и много дълго пребиваваше на интерфейса между политика и бизнес. По това прилича на Цветанов, организационния двигател на ГЕРБ, който също е набелязан за изкупителна жертва. (Впрочем на Борисов му прави чест, че не се отрече от него.) В корумпираната среда, в която живеем, за да имаш ефективна партийна организация, трябва някой да поддържа и финансира структурите и да посредничи в отношенията с бизнеса. Как си представяте да съчетаваш тези роли и да останеш чист като сълза на катерица? Операция “Чисти ръце” е чудесна инициатива, но за да се пречисти политическият живот, е нужно да се промени цялостната среда, в която той се разгръща - правна, институционална, икономическа и морална.