Нелсън Мандела завинаги ще остане живият символ на помирението, единението, мира, свободата и равенството между хората
Един от хората, които считам за свои учители (от онези, "при чиито нозе", по античния израз, ставаш човек), беше Артър Часкълсън, дългогодишен адвокат на Мандела, зарязал успешна корпоративна практика, за да стане правозащтитник, един от бащите на конституцията на ЮАР и на модела на тамошния преход, първи председател на конституционния им съд. Невероятно скромен и деликатен човек - като говориш с ...него, имаш чувството, че е изтъкан от постоянно внимание към невидимия порцелан на човешкото достойнство. Той почина преди две години. Днес си отиде и Мандела. Тези хора съумяха да формулират един модел на възстановяване на моралната тъкан на едно травмирано от насилие и лъжа общество, съвсем различен от това, което ние познахме и познаваме.
В памет на делото им и на великата привилегия да си отидеш от този свят след като си оставил образ на човещината, вземам томчето на конституцията на ЮАР, което ми подари с артритните си ръце Часкълсън и, вместо литания за упокой, превеждам преамбюла:
"Ние, хората на Южна Африка,
Признаваме несправедливостите на своето минало;
Почитаме онези, които страдаха за справедливост и свобода в нашата земя;
Уважаваме онези, които са работили да изградят и развият страната ни; и
Вярваме, че Южна Африка принадлежи на всички, които живеят в нея, обединени в своето разнообразие.
И затова, ние, чрез своите свободно избрани представители, приемаме тази Конституция да бъде върховен закон на Републиката, тъй че:
Да оздравим разделенията на миналото и да установим общество, основано на демократичните ценности, социалната справедливост и фундаменталните човешки права;
Да положим основите на едно демократично и открито общество, в което управлението се основава на волята на хората и всеки гражданин има еднаква защита от закона;
Да подобрим качеството на живота на всички граждани и освободим заложбите на всяка личност; и
Да изградим обединена и демократична Южна Африка, способна да заеме полагащото й се място като суверенна държава в семейството на народите.
Нека Бог пази нашия народ (на 5 езика)"
Христо Иванов
Един изключителен човек, една велика душа пое вечния си път. На 95 години, в нощта на 5 декември, великият Нелсън Мандела приключи дългият път към свободата в земния си път. И се отправи към абсолютната свобода. Нека го изпратим подобаващо, в смирение, любов, благодарност. Малко са хората, които оставят толкова ярка следа след себе си. Малцина са онези, които с такава вяра, последователност, вътрешна сила, увереност и отдаденост следват и работят за своя идеал. Велика мисия, трудна, отговорна и достойно и доблестно изпълнена. Поклон!
Нелсън Мандела завинаги ще остане живият символ на помирението, единението, мира, свободата и равенството между хората. Нация в цветoвете на дъгата, равенство между всички цветове и различия виждаше този велик човек още дълги години, преди масовото съзнание да узрее за тази идея. Пионерът в (р)Еволюцията на съзнанието, извел ЮАР извън оковите на неравенство и зависимост, лауреат на нобелова награда за мир и президент за кратко, след дългото и нерадостно пребиваване в затвор. Минал през турбуленцията на гнева и яростната съпротива, през неравенството на различните полюси, за да стане символ на мъдростта в центъра, на помирението и свободата.
В историята остават думите му от негова реч: “Отдал съм живота си за тази борба на африканския народ. Борил съм се срещу господството на белите и срещу господството на черните. Преследвал съм идеала за демократично и свободно общество, в което всички живеят в хармония и с равни възможности. Това е идеал, за който живея и се надявам да постигна. Но ако се наложи, това е идеал, за който съм готов да умра”.
Такива хора живеят вечно. В сърцата ни. Оставили жива, гореща, цветна следа.
Нека си припомним едни от най-бележитите негови думи, които дълго ще отекват в поколенията:
“Най-дълбокият ни страх не е това, че сме недостатъчни. Най-дълбокият ни страх е, че сме могъщи отвъд всяка мярка. Нашата светлина, а не тъмнината ни ни плаши най-много. Питаме се “Кой съм аз, за да бъда брилянтен, блестящ, талантлив, невероятен?”. Всъщност, кой сте за да не бъдете всичко това?”
“Ние носим у себе си Славата Божия и сме родени, за да се прояви тя чрез нас. Ако позволим на светлината, която носим у себе си, да засияе, ще позволим и на другите да направят същото. Ако се освободим от страховете си, ще освободим и другите от техните страхове!”
“Извървях дългия път към свободата. Опитвах се да не се отклоня; направих и грешки по пътя. Но открих тайната – след изкачването на голям връх, остават още много върхове за изкачване. Отделих момент да си почина, да открадна изглед от великолепната перспектива, която ме заобикаля, да погледам пътя, по който дойдох. Мога да си почина само за малко, заедно със свободата идват и отговорностите, осмелявам се да не се бавя, защто дългият път не е свършил.”
“След като изкачи голям връх, човек открива, че има още много върхове за изкачване.”
„Божественото в човек е като пламък, който може да се скрие, но никога угаси.”
„Да негодуваш е все едно да пиеш отрова, надявайки се че това ще убие враговете ти.”
“Забравете миналото.”
„Не съдете за мен по успеха, който съм постигнал, а по броя на случаите, в които съм падал, ставал и продължавал.”
„Както съм казвал и преди, първо бъдете честни със себе си. Няма как сблъсъкът с обществото да не ви промени. Великите миротворци са честни, почтени и смирени хора.”
„Образованието е най-мощното оръжие, с което може да промените света.”
„Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш заедно с него. Той ти става партньор.”
„Най-голямата слава в живота лежи не в това никога да не се провалиш, а в това да се изправиш след всеки провал.”
“Винаги изглежда невъзможно, докато не бъде направено”
“…Човекът на мира не е пацифист, той е просто един басейн от тишина. Той излъчва нов вид енергия към света, той пее нова песен. Той живее по съвсем различен начин. Неговият начин на живот е този на милостта, на молитвата, на състраданието. Когото и да докосне, той създава повече от енергията на любовта. Човекът на мира е творец. Той не е против войната, защото да бъдеш против нещо означава да си във война. Той не е против войната, той просто разбира защо войната съществува. И от това разбиране, той се умиротворява. Само когато се появят множество хора, които са басейни от мир, тишина, разбиране… войната ще изчезне.” ~ Ошо.
Поклон.
Да си припомним част от неговите емблематични цитати, събрани в отделна книга:
„Високо ценя идеята за демократично общество, в което всички са свободни, равни и живеят в хармония.”
„Божественото в човек е като пламък, който може да се скрие, но никога угаси.”
”Лидерът е като овчар. Той застава зад стадото и оставя способните и находчивите да излязат напред и поведат останалите. Така никой не осъзнава, че този, който ги ръководи, стои най-отзад.”
„Свободата би била невъзможна и безсмислена, ако няма сигурност у дома и по улиците.”
„Външният вид има значение и не забравяйте да се усмихвате.”
„Аз не съм светец, освен ако не гледате на мен като грешник, който се опитва да изкупи греховете.”
„Никой не знае що е нация, ако не е лежал в затвор. За една нация се съди по начина, по който се третират нисшите слоеве на обществото, а не висшите.”
„Бедността може да се победи не чрез благотворителност, а чрез справедливост. Бедността и робството не са проблеми, зародили се по естествен път. Човекът ги е създал и само той може да ги изкорени.”
„Никой не се ражда с омраза към друг заради цвета на кожата, религията или миналото. Хората трябва да се научат да мразят, тогава ще научат и да обичат. Любовта завладява човешкото сърце много по-лесно отколкото омразата.”
„Когато човек е лишаван от правото да живее живота според вярванията си, не му остава друг избор освен да стане беглец и да живее в изгнание.”
„Да негодуваш е все едно да пиеш отрова, надявайки се че това ще убие враговете ти.”
„Аз съм краен оптимист. Не мога да определя дали по рождение съм такъв или съм придобил това качество. Едно от нещата, които те правят оптимист, е да вървиш напред с вдигната към слънцето глава. Попадал съм в мрачни моменти, които са поставяли на изпитание вярата ми в човечеството, но не искам и не бих могъл да се подам на отчаяние. Този път води към поражение и смърт.”
„Най-важното предизвикателство, което стои пред нас е да установим социален ред, в който да бъде застъпена свободата на отделния индивид в пълния ѝ смисъл.”
„В страни където умират невинни хора, политическите лидери не се ръководят от разум, а от жаждата за кръв.”
„Забравете миналото.”
„Не съдете за мен по успеха, който съм постигнал, а по броя на случаите, в които съм падал, ставал и продължавал.”
„Както съм казвал и преди, първо бъдете честни със себе си. Няма как сблъсъкът с обществото да не ви промени. Великите миротворци са честни, почтени и смирени хора.”
„Образованието е най-мощното оръжие, с което може да промените света.”
„За разлика от повечето политици, аз признавам грешките си.”
„Не съм месия, а обикновен човек, превърнал се в лидер поради необичайно стечение на обстоятелствата.”
„Глобализация има там, където богатите и могъщите се стремят към повече власт и пари и го постигат, ощетявайки бедните и слабите. Това ни дава право да протестираме в името на световната свобода.”
„Научих, че куражът не е липса на страх, а триумф над него. Смел е не този, който не чувства страх, а който умее да го преодолява.”
„Когато общуваш с някого на език, който разбира, казаното възприема с разума. Когато говориш на майчиния му език – той възприема със сърцето.”
„Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш с него. Така той става твой партньор.”
„В моята родина първо влизаш в затвора и после ставаш президент.”
„Няма такова нещо като частична свобода.”
„Никоя страна не би могла да се развие, ако гражданите ѝ са необразовани.”
„Нека има работа, хляб, вода и сол за всички ни.”
„Дайте на едно дете любов, смях и мир, а не ХИВ.”
„Ако си беден, няма да живееш дълго.”
Мартина Иванова
Фейсбук съобщението на Движение България на гражданите
Категории:
Новини
0 comments:
Публикуване на коментар