Реформаторски блог

Миналата седмица в медиите се мярна новина, интересна с това, че на пръв поглед не би трябвало да е интересна с нищо.

На някакво поредно заседание на парламента се повдигнал въпросът за депутатската ваканция. Заседанието било забележително единствено с обстоятелството, че наред с другите депутати, в залата се намирал и г-н Бойко Борисов – депутат от опозицията. Получила се препирня, в която г-н Борисов застъпил схващането, че парламентът трябвало да се откаже от лятна ваканция. Нали знаете, както народните приказки не могат да минат без принцесата, ламята, юнака и добрата фея, така съвременният популизъм не може без идеите, че на депутатите трябва да се вземат автомобилите, да не им се дават кюфтета и да не ходят на море.

Когато някой от залата се провикнал да похвали г-н Борисов за хубавия загар, тоест да намекне, че г-н Борисов вече е посетил морето, той отвърнал, че тенът му бил генетично заложен. Той самият искал да бъде рус, бял и със сини очи (тоест като мен, ха-ха!), но какво да правиш – природата го създала да е такъв, сякаш току-що се връща от море. После г-н Борисов си тръгнал, а журналистите го подгонили из кулоарите, препъвайки се един в друг и писукайки отзаде му най-различни въпроси. Той, без да намалява крачка, се обърнал през рамо, повдигнал вежда и им казал: “Отивам да се избеля.”

Ето на това събитие се натъкнах миналата седмица и дълго се чудих защо средствата за масово осведомяване са пожелали да го отразят, докато днес не ми просветна, че всъщност става дума за алегория. Става дума за цветовете на политиката! Ето, г-н Борисов се е родил в

естествения цвят
на българската
политика – мургав

През по-голямата част от новата си история, още от края на ХIХ в., тя е била мургава и като мургава се е държала. Имало е обаче и моменти, когато е искала да се избели, че да заприлича малко на света, защото сигурно и тя като г-н Борисов тайничко си е мечтала да е руса със сини очи.

Какво ще стане с г-н Борисов, когато се избели, както обеща на журналистите? Логично, ще стане бял. И като такъв вероятно ще отиде на море, защото парламентът все пак няма да се лиши от лятна ваканция, пък и да се лиши, г-н Борисов и без друго е отказал да го посещава. Но какво става, когато един човек излезе на слънце изпод сенчестите подмоли на властта и околовластието? Нищо, ако е мургав по рождение, но не и ако се е избелил преди това. Както знаем от наблюденията си върху снежнобелите чешки, полски и немски гостенки на Черноморието, на слънце бялото бързо става червено. И ако г-н Борисов се е въртял старателно на всички страни, както вероятно ще се върти в тъй сложната политическа ситуация, то наесен ще се появи в политическия живот червен отвсякъде.

Червен отвсякъде ще се появи и другарят Станишев, но при него е друго – той така се е родил. Червен отвсякъде вероятно ще се появи и премиерът г-н Орешарски, макар че той почервеня сравнително по-късно, някъде при по-предишното управление.

Впрочем чели ли сте първия отчет на правителството? Това е документ, в който в зелен цвят са отбелязани онези задачи, които правителството вече е изпълнило. Всички зелени параграфи в отчета се отнасят единствено за социални и популистични мерки – надбавки, енергийни помощи, цена на тока. В такива мерки няма нищо лошо, но това са мерки, които харчат, а не печелят пари. В разделите за икономика, малък и среден бизнес в отчета на правителството няма нито един оцветен в зелено параграф. А трябва да е точно обратното: парите първо трябва да се изкарат, а после да се харчат. Защото дори и в домакинствата, ако харченето на парите изпреварва тяхното спечелване, винаги се стига до теглене на заем, който после трябва да се връща от същите тези хора, които сега весело ще го изхарчат.

А че ще се случи именно
весело харчене

ясен признак е актуализацията на бюджета и допълнителното ни задлъжняване с още един милиард. В задлъжняването също няма нищо лошо, но е важно кой прави дълга и за какво ще го похарчи. Радва ли се сегашното управление на достатъчно одобрение от хората, та да си позволи дързостта да тегли един милиард от тяхно име и да го обезпечи с техните доходи? И дали управлението ще вложи заема в реформирани сектори, така че те в бъдеще да произвеждат принадена стойност, или просто ще го изяде и, с извинение, ще го изака? Именно затова първите зелени пасажи в отчета трябваше да бъдат в секторите икономика, малък и среден бизнес, а не в социалните дейности. Но когато почервеняването е повсеместно, зелените сектори се появяват не там, където трябва.

Ето как се оказва, че избелването на политиците не е случайно, а е симптоматично и многозначително. То е прелюдия или към показването на истинския им цвят, или към придобиването на цвят, който им е изгоден от гледна точка на политическата конюнктура. А пък аз, като отказвам да определям истинския цвят на Картаген, не спирам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите На слънце бялото става червено