Реформаторски блог

Защо Реформаторският блок не успява да овладее енергията на протестите и не се възприема като алтернатива на сегашното управление на БСП - ДПС и "Атака"?

За мен отговорът на този въпрос е в политическия прагматизъм на българските граждани. Те искат да видят политически субект, който е достатъчно силен, за да гласуват за него. Реформаторският блок е ново политическо образувание и убеждаването, че има сила, е въпрос на време. Другото е доверието. Политически активните граждани, тези, които искат смяната на политическия модел, трябва да се убедят, че Реформаторският блок не е конюнктурен, опортюнистки опит да бъде използвана ситуацията. Доверие се изгражда в съвместни действия и изговаряне на това, което искаме да постигнем заедно. Това е процесът, който тече в момента. Опитваме се да го активираме по няколко линии – чрез привличане на партии, говорене с активни граждани, граждански организации, мрежи от политически активни хора.

Идеята на Реформаторския блок е наистина да се отвори максимално. Не да създава някаква твърда структура с йерархия. Идеята е да се остави разговора за това как да сменим политическия модел свободен, с възможност в него да се включат различни участници и групи. Ако ние предварително се затворим в една организационна структура, това веднага ще отчужди хората. Ще откажат да участват в нещо, в което има строга йерархия. Ще си кажат - тук няма място за мен.

Каква е идеята за създаването на този граждански или обществен съвет?

Съветът е една от стъпките за отварянето ни към политически активните хора. Целта е да изградим широк фронт около основните ни приоритети. Те са гарантиране на законност, ограничаване на партийното узурпиране на държавата и корупцията, която е пряка последица от него, освобождаването от монополите. Това е демафиотизацията на държавата.

Гражданският съвет е един от начините за постигане на широк консенсус за конкретните управленски мерки. Някои от тях имат вече широка подкрепа, като например разделянето на управлението на съда от това на прокуратурата. Други тепърва ще се обсъждат. Имаме например съгласие по това, че едно от местата, през които държавата се мафиотизира, са независимите регулаторни органи, в които назначенията са изцяло партийни. Това ги прави проводник на партийни и корупционни интереси и те напълно се провалят в основната си функция, регулиране в обществен интерес. Въпросът е как да бъдат реформирани тези регулаторни органи, така че назначаването да става по професионални и морални качества. Когато имаме съгласие по конкретните управленски мерки, за които е ясно, че реално ще сменят политичекия модел, тогава ще имаме и силен образ на реформаторския блок. Тогава ще започнем и да броим колко български гласоподаватели са готови да ни подкрепят.

Какви са трудностите пред Реформаторския блок?

Усилието на реформаторския блок е да фокусира разговора върху това какво трябва да се направи в управлението на държавата, за да се промени политическият модел. Големите партии се опитват да фокусират разговора върху това кой какви шансове има на следващите избори и с кого ще се коалира, за да бъде на власт. Изместването на разговора по този начин цели да внуши, че сегашният политически модел няма алтернатива и между Реформаторския блок и другите партии няма разлика. За съжаление това внушение работи и трудно връщаме разговора върху това какво трябва да направим, за да изрежем корупционните образувания, полепнали по държавните институции.

Освен атаката "всички са маскари" другата атака е по линия на създаване на апатия - "нищо не може да се промени". Г-н Станишев заяви, че сме търсели "процедура месия" за изчистване на държавата. Това му изказване директно цели да внуши, че сегашният модел няма алтернатива.

Кого имате предвид като казвате големите партии?

Големите партии са БСП и ДПС от едната страна и ГЕРБ от другата. Особено сложен е разговорът на тази тема с ГЕРБ, с която имаме съвпадаща позиция по отношение на сегашното управление и искането за незабавни избори. Но и ГЕРБ поставя на първо място въпроса кой с кого ще се коалира, или с други думи, кой ще бъде на власт, а не какво ще се прави във властта. Няма и дума за това как се озовахме в тази ситуация, в която държавните институции са проядени и служат на всеки друг, но не и на гражданите, съдебната система преидизвиква гняв, никой инвеститор не иска и да мине през България и сме най-бедните в Европейския съюз. Разговорът трябва да бъде най-напред какво ще правим, а едва после кой ще е на власт, за да го направи.

Изключвате ли съвместни действия с ГЕРБ и при какви обстоятелства бихте си партнирали с партията на Борисов?

Този въпрос има две части. Първата е за съвместни действия за оставка на правителството и предсрочни избори. Другата е за възможно съвместно управление след изборите. По първия въпрос - натискът за бързи избори идва от това, че над 72% от българските граждани смятат, че този парламент не е легитимен и не може да управлява. Затова са и протестите. За подкрепа на протестите не е нужно да имаме съвместни действия. Ние сме призовали нашите симпатизанти да подкрепят протестите. България все пак е демокрация и ако 72% са убедени в едно нещо, дали сега или напролет, то ще се случи.

Въпросът дали ще правим коалиция след изборите не е актуален в момента. Той е възможен, когато имаме изборен резултат и е ясно коя политическа сила какво влияние има и какви управленски политики подкрепя и може да наложи. И дали е възможно да имаш доверие на коалиционен партньор, че ще изпълнява добросъвестно договорените управленските политики. Публичното водене на разговор за коалиции сега в този момент има една цел. Да внуши, че Реформаторският блок не е по-различен от другите партии и през цинизма да унищожи шанса политическият модел да бъде променен.

Въпреки протестите обаче, които станаха по повод скандалното назначение на Делян Пеевски, назначенията на компрометирани хора в изпълнителната власт продължават. Какъв е изходът при тази ситуация?

Не могат да спрат назначенията на компрометирани хора на ключови позиции, защото управляващите партии са заложници на политическия модел, който са изградили. Те са изградили партийните си машини като бизнес инвестиция, която трябва да се възстанови. Затова на ключови позиции не може да се сложат случайни лица. Ако сложиш професионални и почтени хора, те ще откажат да играят играта. Това е и отговорът на въпроса какъв е истинският проблем с това правителство. Целият политически модел е корупционен модел. С тези продължаващи назначения на компрометирани хора правителството ни казва едно простичко нещо: "Ние не можем да прекратим корупционния модел на управление." Затова трябва да си ходят.

Този проблем се отразява и на политиката на правителството. Може ли то да направи необходимите реформи при тази ситуация?

Не, не може. В момента това правителство се опитва да оцелее с една проста тактика. Противопоставяне и нагнетяване на напрежението. Това се случи и преди изборите. Острото противопоставяне мобилизира в максимална степен подкрепата за големите партии. Те успяха да мобилизират максимално своя електорат, но отвратиха всички останали. Резултатът е парламент, в който са представени 25% от гласоподавателите. В момента наблюдаваме същата тактика, която отново мобилизира електорална подкрепа за правителството. Това обаче го лишава от легитимност в очите на всички останали и съответно какъвто и да било шанс да проведе някаква смислена реформа.

В Реформаторския блок вече сте 7 партии, след като тази седмица в него влязоха СДС и БЗНС. На какъв принцип става приемането на партиите в блока и не се ли притеснявате, че можете да бъдете обвинени във всеядност?

Реформаторският блок все още не е коалиция. Той наистина търси консенсус по програмата за модернизиране на България, за изграждането на модерна, работеща държава. Изграждането на Реформаторския блок като политическа сила е въпрос на постигане на консенсус по тези теми, на създаване на доверие между партиите и на спечелване на широка обществена подкрепа. Ако ние успеем в това, ако в разговорите с политически активни хора постигнем съгласие по мерките за промяна на политическия модел, ако убедим една голяма част от българските граждани, че целта ни е смяна на модела, и спечелим тяхната подкрепа, разговорите за коалиция ще бъдат значително по-лесни.

А ако се наложи бързо явяване на избори в някакъв по-малък формат, имаме готовност и за това. В Реформаторския блок участват партии, които са се явявали на избори преди три месеца. За нас не е никакъв проблем да превключим на режим избори веднага. Голямата цел обаче е изграждането на широка платформа за смяна на политическия модел.

Това обаче не прави ли трудно вземането на решения? Как се вземат решенията в реформаторския блок?

Вземат се с консенсус и ние искаме част от този консенсус да бъдат не само партиите, но и всички, които участват в нашите обсъждания. Постигането на консенсус не е лесно, но няма друг начин да убедим мнозинството от българските граждани, че целта е смяна на политическия модел. Ако не успеем да се убедим по между си, няма да успеем да убедим и гласоподавателите.

Да, но заради разногласия Реформаторският блок не излезе с обща позиция по случая с продажбата на пенсионния фонд "Доверие" например.

Да, така е, но всяка от партиите излезе със своя позиция. Така че не виждам драма в това. По много други въпроси петте партиите излизаха с индивидуални позиции.

Не обърквате ли хората – те веднъж трябва да възприемат Реформаторския блок като едно цяло и втори път всяка партия като самостоятелна?

Предизвикателство е, но не бих подценявал гласоподавателите и не мисля, че ще им е трудно да се ориентират. Алтернативният подход би бил механичното събиране на няколко партии. Не виждам кой би се ентусиазирал от това. Този подход ще унищожи в зародиш шанса да поставим на първо място не партиите, а въпроса какво искаме да направим за да променим България.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Йонко Грозев: Трябва да решим как да променим мафиотския модел на държавата