Реформаторски блог

Университетски преподаватели от НБУ и СУ “Св. Климент Охридски” се събраха в края на миналата седмица и призоваха новосформирания Реформаторски блок и хората от протеста някак си да се обединят. Сватовници станаха един вид. Очевидно е, че Реформаторският блок, в който са събрани пет опозиционни сили, най-приляга на уличния протест срещу правителството на БСП и ДПС.

Проф. Михаил Неделчев - един от легендарните седесари, обясни това плахо сватосване по следния начин: “Желанието ни е цялата тази енергия, която се разгръща по площадите, да получи израз чрез представителство в бъдещите форми на управление”. Според него и останалите 14 интелектуалци философията на уличния протест се свързва именно с Реформаторския блок.
Разбира се, едно сватосване без сватовници не става и затова интелектуалците предложиха да се създаде Граждански съвет, в който да могат да членуват и да търсят единодействие както представители на Реформаторския блок, така и граждани.

На пръв поглед - една не лоша идея и благороден опит да се ускорят живителните процеси вдясно от центъра. Благородно е, защото това, което виждаме в момента, е един набор от модерни партии, които някак си имат недостиг на реални привърженици. От другата страна имаме огромна армия от модерни българи, които пък си нямат представителство и лидери. Двата субекта се държат досущ като в стария виц за англичаните корабокрушенци: Мъж и жена, единствени оцелели след корабокрушение, се спасили на самотен остров. Само че сексът между тях и съответно продължаването на човешкия род били невъзможни, защото нямало кой да ги представи един на друг. Английска му работа.

По същия начин, в нашата българска демократична приказка, Реформаторският блок и протестиращите трудно биха се обединили в една обща енергия, защото няма кой да ги представи един на друг.

От името на Реформаторския блок лидерът на ДСБ Радан Кънев отговори на интелектуалците, че “да, с протестиращите може да има семейство”, но после плахо добави, че “ задачата е не да се печели доверие за нас (Блока), а да се върне доверието на критичен брой българи в демокрацията.”

Защо не се получава това обединение на политици и граждани вдясно?

Първата естествена причина е, че тези неща не стават по изкуствен път. Също като в любовта, трябва да има химия. Политическите лидери трябва смело да ухажват публиката си и по мъжки да предложат път и защита. Публиката от своя страна трябва да повярва и да приеме подадената ръка. Няма как да стане по друг начин. Докато т.нар. дясно се куми, старата червена номенклатура за пореден път овладява страната.

Този път го прави безцеремонно и със замах.

За мен обаче по-голямата причина за яловостта на дясното е друга. Не толкова плахостта, колкото идентичността. Основното разделение в България не е дясно и ляво, а проевропейско и проруско. Не е нужно да се убеждаваме, че днешните управляващи са по-скоро рубладжии, отколкото европейци. Тяхната публика вярва в Дядо Иван и в братушките. Т.нар. дясно искрено иска в България веднъж завинаги да победят западноевропейските (не американските) ценности.

И в двата полюса виждаме и социалисти, и капиталисти.

Ако се вгледаме в практическата политика на двата основни центъра, ще забележим, че ако има някакъв реален капитализъм, то той е в притежание на БСП и ДПС. Големите икономически субекти в енергетиката, търговията и българските банки са предимно в ръцете на хора от бившата комунистическа номенклатура и техните наследници.

От другата страна виждаме протеста на улицата, който се приема повече за десен, но всъщност издига лозунги и искания, по-близки до философията на Парижката комуна в по-анархичния  вариант. Виждаме барикади, виждаме актьори, облечени (или разсъблечени) като в картина на Делакроа. И ето ви симбиозата от революционери и консерватори в брак между протест и Реформаторски блок.

На пръв поглед това изглежда като една невъзможна връзка, но към момента няма друга опция на хоризонта. Сливането между форма и съдържание е повече от необходима. Оста ДПС - БСП е прекалено силна. А ако единият полюс е прекалено силен, се случват аномалии, в случая обществени. Монополът във властта, виждали сме, води до самодоволство и форма на
нагло управление

Може настина да звучи като мантра, но мястото на тези, които от улицата искат реформи, е в парламента.

Колкото по-бързо енергията от улицата се превъплъти в политика, толкова по-бързо ще видим една балансирана България. Това е естественото развитие на нещата. Бягството от тази отговорност само предопределя запазването на статуквото, което царува през последните години.
И което няма как да е добро за България.