Реформаторски блог

Г-жо Кунева, политическата ситуация в момента е патова. Нито протестиращите, нито правителството отстъпват от своите позиции. Как ще се развият според вас процесите?

Политиците, които са в Народното събрание, трябва да направят оценка на риска. Към този момент управляващите очевидно смятат, че рискът, ако не останат във властта, е по-голям. Те не дават достатъчен кредит на доверие на хората. Така, както ГЕРБ преди плашеше с тройната коалиция, така сегашните управляващи ни плашат с ГЕРБ. Изглежда българската политика е измислила вечен двигател, който се нарича "няма алтернатива". Това е дълбоко невярно и е начин да се държиш с хората все едно са незрели. Ние сме една нормална, зряла нация, хора, които пътуват, учат, работят. Те знаят как изглежда нормалното и могат да намерят алтернатива.

Хората на улицата искат експертно правителство...

Няма такова нещо като експертно правителство. Има хора, които са извървели своя професионален път и имат определени знания. Но когато станеш депутат или министър, ти вече не си експерт. Ти си там от името на определена политическа сила. Малко интелектуална честност няма да навреди. Ситуацията наистина е патова. Управляващите пропуснаха възможността да постъпят с достойнство. Когато някой е сгрешил в своята работа тежко и много, той напуска мястото, не чака да го уволнят, или да му свърши срочният договор. Настоящите управляващи отказват да направят разликата между незаконно и неправилно. Това задълбочава недоверието.

Има ли все пак някакви важни краткосрочни стъпки, които настоящото правителство би трябвало да направи, докато е на власт? Много се говори например за новото договаряне на еврофондовете.

Въпросът с еврофондовете е процес. Рамката вече е ясна. Това, което трябва да се направи, е да се използва всичко, направено дотук, и да се направи партньорското споразумение. Оставка на правителството няма да попречи на този процес. Да се използва ЕС за смокинов лист не е много добра стратегия. Има оставки на правителства и в други страни, наскоро например това се случи в Чехия. Една от краткосрочните мерки, които биха могли да бъдат предприети, е назначенията в администрацията да стават само с конкурси. Това продължава да не се случва.

Как оценявате развитието на Реформаторския блок? Как ще се случи прерастването на този блок от идейна платформа в предизборна коалиция?

Има една пословица - не казвай хоп, преди да скочиш. Нека да извървим спокойно пътя си. Много ми се иска думата обединение да заживее през Реформаторския блок, но трябва да му дадем време. Засега той се очертава като привлекателна инициатива за партиите от центъра и десницата. Но това не е задължително да бъда предизборна коалиция. В ЕС има страни, които са в Шенген, и такива, които не са. Има такива, които са в еврозоната, и такива, които не са. Има десетки други различия, но страните в ЕС са заедно, защото има 5 неща, които са страшно важни за тях и които се наричат договор за ЕС. Реформаторският блок може да бъде такъв тип платформа.

Смятате ли обаче, че ако някоя от партиите в блока не получи адекватното според нея представителство в кандидатските листи, тя ще остане в него само заради идеята?

Не мога да говоря от тяхно име. Това действително са трудни стъпки. Няма как обаче в Реформаторския блок да не си даваме сметка, че целите са над партиите. Много хора ми казват - нека да видим дали ще успеете, без да се скарате. Това вече е тест. Една моя приятелка пък ми каза - защо вас винаги ви питат за раздели, човек като се жени, не си мисли дали ще се разведе.

Защото десницата има сериозни традиции в разделите, не можа да ги избегне дори на последните парламентарни избори.

Да, за съжаление е вярно. Ако урокът не е научен, нищо не може да помогне. Ако успеем да преодолеем дребното, имаме всичко шансове да се случи това, което се случи в Полша с гражданска платформа на Доналд Туск. За това трябваше да минат години, но в крайна сметка се стигна до тази платформа, която управлява вече два мандата. Политиката не е бягане на къси разстояния. Трябва да си подготвен, да имаш търпение, толерантност, да не се поставяш в центъра на Слънчевата система. Ако това се случи и ако продължим да си повтаряме какво ни обединява, може би този път всичко ще бъде както трябва. Аз съм страдала много пъти от и за дясноцентристкото в България. Не съм забравила дори лични нападки и съмнения. Тъкмо заради това обаче знам, че мога да го надмогна. Винаги съм искала да се случи това обединение. Искам да подчертая, че Движение "България на гражданите" го направи. Ние се събрахме хора от дясното и центъра. В нашата партия има хора, които преди това бяха от различни десни партии. Въпросът не е идеологически, а дали ще успеем да работим заедно. Ние успяхме.

Не смятате ли, че Реформаторският блок не трябва да си затваря вратата за сътрудничество с ГЕРБ след изборите, включително за съставяне на общо правителство? 

Аз казах, че няма да правим коалиция с ГЕРБ при предишните избори. БСП не е правилната партия за мисленето на нашите членове и симпатизанти, но ГЕРБ, която беше с етикета дясно, беше неприличната партия. След изборите, въпреки че за малко не успяхме да минем бариерата, имаме 1000 нови членове за три месеца. Хората видяха, че държим на думата си и това се цени. ГЕРБ трябва да извърви своя път. Ако това се случи, ако оценят грешките, които са направили, ако техните политики съвпадат с нашите, разбира се, че ще си говорим. Аз съм диалогичен човек. Но нищо не е на всяка цена. В България разделителната черта в момента е прилично - неприлично, олигархия - граждани, правила - липса на правила. Много силно се надявам, че пространството дясно-център ще излъчи силни послания, които ще реформират цялата политическа система. Достатъчно е един да започне да постъпва правилно и да го прави последователно.

В Реформаторския блок има вече 7 партии. Движение "България на гражданите" е единствената от тях, чиито лидер е човек с политическо минало, участвал е в управлението и съответно е натрупал неизбежните негативи. Не мислите ли, че това би могло да натежи и да бъде негатив за блока?

Аз много държа на моя опит в политиката. Това е, което аз мога да донеса - умението да преговарям, познаването на европейската политика. Но нито един от тези аргументи нямаше да ми е достатъчен, ако не се бях явила директно, без партия, на мажоритарни избори.

Да, вярно е, че на последните президентски избори вие лично получихте близо 500 000 гласа, но на последния парламентарен вот партията ви взе малко над 100 000 гласа.

Мисля, че би било много хубаво, ако поне достигнем тези 500 000 гласа като партия. Аз ще направя всичко, което мога, за да се стабилизира партията и да дам път на колкото се може повече хора. На последните избори спечелихме едно нещо и това е профила ни. "България на гражданите" няма нито един продаден или купен глас, не е водила очернящи кампании срещу опонентите, у нас липсва злоба.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Меглена Кунева: Можем да си говорим с ГЕРБ, но не на всяка цена