Реформаторски блог

Обединението на петте партии в реформаторския блок дава надежди, но успехът е все още далече.

Простото деление на дясното продължава вече толкова дълго време, че изглеждаше като безкрайна ядрена реакция, която може да продължи, докато не останат само много елементарни частици. От някогашното СДС се родиха толкова много партии, че днес не можем дори да запомним нито техните имена, нито на хората в тях. Душата на дясното се разпадна от и на множество дребни души.

През последните седмици десните се опитват да обърнат посоката на реакцията и за пръв път от много време изглежда, че има възможност да се постигне някакво обединение. Историята обаче дава доста поводи на тези новини да се реагира с повече резервираност, отколкото надежда. Алтернативата на сегашното управление, или на ГЕРБ изглежда все още скрита под ръждясали от десетилетия лични отношения, криворазбрани амбиции и най-вече загубеното доверие на хората.

Засега обаче стартът изглежда обнадеждаващ. Според проучване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл", ако сега има парламентарни избори, обединението между "Демократи за силна България" (ДСБ), "Движение България на гражданите" (ДБГ), Зелените, Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД) и "Синьо единство" не само че има шанс да влезе в парламента, но може да спечели около 9% от гласовете на избирателите. Зад реформаторския блок според проучването застават 70% от гласоподавателите на десницата. Обединението засега привлича и около 13% от привържениците на ГЕРБ. Анализаторите на агенцията обясняват подкрепата за партиите, които не успяха да прескочат 4-процентната бариера и останаха извън парламента с протестите и кризата около новото правителство на Пламен Орешарски.

За скока в подкрепата за реформаторския блок може да има и други обяснения, като например смяната на лицата в някои от формациите от обединението. Или пък факта, че поне засега изглежда, че партиите от обединението са преодолели различията, които имаха доскоро по между си.

Защо заедно

Доскоро петте формации бяха не само конкуренти на политическата сцена, но и политически противници. ДСБ не приемаше формацията на Меглена Кунева и гледаше на "България на гражданите" като на политически проект, който се опитва "да открадне" избирателите на десницата. "Синьо единство" на бившите депутати от СДС около Надежда Нейнски развали съюза си с ДСБ със скандал малко преди парламентарните избори и това на практика провали участието им във вота. В средите на "Зелените" пък има доста натрупани резерви и негативни настроения към ДСБ още от времето на управлението на бившия премиер и лидер на партията Иван Костов. Това беше причината и от Народната партия "Свобода и достойнство" на бившия зам.-председател на ДСБ Касим Дал да отказват да седнат на една маса с представители на ДСБ.

От обединението разказват, че идеята да предприемат активни общи действия се появила в началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и най-вече след обявяването на независимата гражданска инициатива "Харта 2013: За разграждане на плутократичния модел на българската държава". Декларацията, под която се подписаха над 60 юристи, активисти на неправителствени организации, университетски преподаватели, журналисти и еколози, направи опит да дефинира основните проблеми пред българското общество и да постави рамката за решаването им.

Обща кауза

Това което обедини петте формации сега в реформаторския блок, обаче не е само фактът, че нито една от тях не успя да влезе в парламента. Амбицията им е далеч по-голяма или поне така изглежда от политическата им заявка – да създадат обединение на политически партии, неправителствени организации, обществено активни личности с позиции. "Това, което искаме да направим с реформаторския блок, е много повече от поредното обединение на дясното", обясни зам.-председателят на ДСБ Петър Москов. А секретарят на ДБГ Йонко Грозев постави ясна разделителна линия между партиите, които са в парламента, и формациите от реформаторския блок. "Парламентарните партии не могат да решат тежките и сериозни проблеми, пред които е изправена България - мафиотизиране и нефункциониране на държавните институции. Те осъществиха този модел на мафиотизирано управление. Днес слагаме разделителната линия между нас и тях и това ни обединява в този реформаторски блок", заяви той.

Каузата на блока беше формулирана в първия общ документ на петте партии - "Начала на обединение на реформаторския блок". "Създаваме обединение на гражданското общество срещу мафията", се казва в документа. В него формациите се обединиха около дванадесет точки, сред които създаване на нови изборни правила, освобождаване на съда, прокуратурата и полицията от мафиотски и олигархични зависимости, прилагане на стриктни антимонополни правила, ново законодателство в областта на обществените поръчки, деполитизиране на държавната администрация, премахване на медийните монополи и прозрачност на медийната собственост. От обединението разглеждат документа като първа стъпка към сформирането на реформаторския блок. Предстои на основата на него да изработят единна платформа на обединението. Засега петте формации изработват позициите си чрез работни групи на различни партийни нива като в зависимост от въпросите, които се обсъждат, участват и представители на неправителствени организации.

Противоречията

От реформаторския блок не крият, че и след сформирането на обединението имат противоречия помежду си. Преди да бъде обявен, общият документ претърпял няколко пъти драстични редакции, разказват от работната група. Някои от партиите не искали в него да се включва текстът за използването на инструментите на пряката демокрация и възможността за граждански контрол при вземането на решенията на централно и местно ниво.

Петте партии имат разминавания и по ключови въпроси като ядрената енергетика и добива на шистов газ, където позицията на Зелените е категорично "против". Както и по въпроса дали заявилите желание да влязат в реформаторския блок СДС и НДСВ трябва да бъдат приети. От Зелените посочват и още един проблем, който може да доведе до разцепление. "Ние все още нямаме изработена платформа, а някои формации вече говорят за коалиция и правят сметки за листи", казват от партията. Съпредседателят на Зелените Андрей Ковачев е категоричен, че за евентуална коалиция трябва да се говори едва когато основният документ е изработен и всяка една от формациите в обединението поеме твърд ангажимент, че ако участват в управлението, всяка една точка от него ще се спазва. "Това е изпит за всички нас дали можем да формираме обща визия как искаме да изглежда България. Първо това, а след него ще се занимаваме с другите неща като коалицията", казва Ковачев. Категоричен е и, че решението дали Зелените да участват на избори заедно с реформаторския блок ще се вземе с вътрешнопартийно гласуване от всички членове, заради силно поляризираното мнение на зелените активисти "за" и "против" обединението с тези партии. "За да могат сините да убедят зелените да участват заедно на избори, трябва да докажат, че са се реформирали и, че са скъсали с миналото", обобщава Ковачев.

Вероятно това са причините лидерите на партиите от реформаторския блок да говорят за обединението като за платформа. "Обединение вдясно няма. Ние сме сбор от партии, които са се съгласили да говорят заедно", заяви председателят на ДБГ Меглена Кунева. Тя предпочита да нарича сбора от партии реформаторска платформа.

Както и да се нарича и въпреки успешните първи стъпки, пред обединението все още има много капани. Може би най-големият ще е да докажат на хората, че този път борбата е в интерес на хората, а не за политическото оцеляване на различните партии. Че провалите от миналото не са заметени под овехтелия килим, а се помнят като уроци. Че тъжните изводи ще пазят от бъдещи грешки. И най-важното - предстои още много доказване, че едно е повече от пет.

Статията е от Капитал Има ли живот вдясно?