Диктаторите са еднакви!
Диктаторите са еднакви!
Историята ни е дала безброй доказателства, че всеки народ, както и всеки човек, непрекъснато трябва да прави избор. Да поеме по трудния път на демокрацията и спазването на общовалидни закони или да се поддаде на личните си изкушения и да се налага над останалите.
Това е разликата между правовия ред и диктатурата.
В първия случай имаме мандатност в управлението, търсене на общото благо, регулиране на противоречията в рамките на закона и в крайна сметка благоденствие на все по-широки слоеве от населението, както във вътрешен, така и в международен аспект.
Във втория се стига до безконтролно всевластие по върховете и произвол на всички нива. Тогава обикновеният човек остава без закрила.
Държавите, където правовият ред не намира здрави основи, не могат да се включат в демократичния международен ред. И логично се стремят да го подкопаят. Да дестабилизират съседите си, да причиняват хаос и войни, да екзалтират безпомощните си поданици с анексиране на територии и претенции за мощ и слава.
Така действаха и печално завършиха мисиите си Хитлер, Мусолини и Сталин, Така се опитваха да действат, но пак така свършиха Садам Хюсеин и Муамар Кадафи. По техния път днес е тръгнал и Путин, но убеден съм, че и неговия край, в крайна сметка ще бъде същия. Опитите му да привлече страните от бившето съветско пространство (а и не само тях) в някакъв нов Евразийски съюз, на основата на споделени ценности и интереси, се провали. Все повече народи изразиха свободно волята си и направиха своя европейски избор.
Отговорът на Кремъл беше дестабилизация и окупация. Този сценарий се повтори в Грузия, в Молдова, а сега с трагични последствия и в Украйна. И нека не се лъжем и заблуждаваме - следващата мишена може да бъде и България. Макар, че сме част от Евроатлантическото пространство, ние, вероятно под силното руско влияние и бившите комунистически служби за сигурност и мафията, не изградихме функционална правова система, не изградихме стабилна пазарна икономика, а политическата ни система се гърчи от олигархични проекти и най-елементарен популизъм.
Днешните управляващи предпочитат да бъдат васали на Путин, отколкото да спазват европейските стандарти за некорумпираност и прозрачност. Затова и все повече българи, за наше голямо съжаление, виждат във възможността да работят, учат или пътуват в страните от ЕС единствената полза от европейското ни членство. Или казано по друг начин, а това са и личните ми впечатления, за голяма част от българските граждани ЕС продължава да е някъде извън нас и хората не вярват, че неговите правила могат да имат приложение у нас. Това поражда парадокса мнозина да искат да емигрират на Запад или, ако за тях е невъзможно, да изпратят поне децата си в Европа или САЩ, а в България да подкрепят отявлено антиевропейски и антиатлантически партии. За моя радост поне до днес не съм чул някой да иска да емигрира в Русия или в бъдещия Евразийски съюз.
А и целта на привържениците на Евразийския съюз не е такава. Те нямат нужда от работна ръка, а от територии. Историята обаче ни е научила, че предлаганото от диктаторите лесно заобикаляне на трудните процеси на изграждане на правов ред и модернизация, винаги води до войни и катастрофи. Няма как едно общество да е богато, ако в него не цари законност, ако трудолюбието и ученолюбието не се ценят, ако няма уважение към институциите.
Диктаторите са способни да плячкосват от враговете си и да раздават на верноподаниците си само до известно време. След това се изправят пред стена от външно и вътрешно недоволство и краят им е винаги трагичен. За съжаление те завличат със себе си и своите последователи, а и много наивни и невинни хора. България е изправена пред избор.
Дали да продължи по трудния път на утвърждаване на европейските правила и стандарти – път, който изведе страни като Полша и Естония до стабилната европейска демократична среда или ще се оставим като Украйна да се хлъзнем надолу към преизподнята на олигархично управление, крайно неравенство, отпадане от Европейските и Евроатлантически институции и накрая да попаднем в пожара на социален взрив и кървав етнически конфликт, който пък да отвори вратите на чужда намеса. България трябва да бъде европейска, демократична и просперираща. И в това е голямата мисия на прогресивния Реформаторски блок от който е част и БЗНС. На тези избори всички ние трябва да направим цивилизационен, европейски и атлантически избор за България и РБ е единствената възможна алтернатива.
Това е разликата между правовия ред и диктатурата.
В първия случай имаме мандатност в управлението, търсене на общото благо, регулиране на противоречията в рамките на закона и в крайна сметка благоденствие на все по-широки слоеве от населението, както във вътрешен, така и в международен аспект.
Във втория се стига до безконтролно всевластие по върховете и произвол на всички нива. Тогава обикновеният човек остава без закрила.
Държавите, където правовият ред не намира здрави основи, не могат да се включат в демократичния международен ред. И логично се стремят да го подкопаят. Да дестабилизират съседите си, да причиняват хаос и войни, да екзалтират безпомощните си поданици с анексиране на територии и претенции за мощ и слава.
Така действаха и печално завършиха мисиите си Хитлер, Мусолини и Сталин, Така се опитваха да действат, но пак така свършиха Садам Хюсеин и Муамар Кадафи. По техния път днес е тръгнал и Путин, но убеден съм, че и неговия край, в крайна сметка ще бъде същия. Опитите му да привлече страните от бившето съветско пространство (а и не само тях) в някакъв нов Евразийски съюз, на основата на споделени ценности и интереси, се провали. Все повече народи изразиха свободно волята си и направиха своя европейски избор.
Отговорът на Кремъл беше дестабилизация и окупация. Този сценарий се повтори в Грузия, в Молдова, а сега с трагични последствия и в Украйна. И нека не се лъжем и заблуждаваме - следващата мишена може да бъде и България. Макар, че сме част от Евроатлантическото пространство, ние, вероятно под силното руско влияние и бившите комунистически служби за сигурност и мафията, не изградихме функционална правова система, не изградихме стабилна пазарна икономика, а политическата ни система се гърчи от олигархични проекти и най-елементарен популизъм.
Днешните управляващи предпочитат да бъдат васали на Путин, отколкото да спазват европейските стандарти за некорумпираност и прозрачност. Затова и все повече българи, за наше голямо съжаление, виждат във възможността да работят, учат или пътуват в страните от ЕС единствената полза от европейското ни членство. Или казано по друг начин, а това са и личните ми впечатления, за голяма част от българските граждани ЕС продължава да е някъде извън нас и хората не вярват, че неговите правила могат да имат приложение у нас. Това поражда парадокса мнозина да искат да емигрират на Запад или, ако за тях е невъзможно, да изпратят поне децата си в Европа или САЩ, а в България да подкрепят отявлено антиевропейски и антиатлантически партии. За моя радост поне до днес не съм чул някой да иска да емигрира в Русия или в бъдещия Евразийски съюз.
А и целта на привържениците на Евразийския съюз не е такава. Те нямат нужда от работна ръка, а от територии. Историята обаче ни е научила, че предлаганото от диктаторите лесно заобикаляне на трудните процеси на изграждане на правов ред и модернизация, винаги води до войни и катастрофи. Няма как едно общество да е богато, ако в него не цари законност, ако трудолюбието и ученолюбието не се ценят, ако няма уважение към институциите.
Диктаторите са способни да плячкосват от враговете си и да раздават на верноподаниците си само до известно време. След това се изправят пред стена от външно и вътрешно недоволство и краят им е винаги трагичен. За съжаление те завличат със себе си и своите последователи, а и много наивни и невинни хора. България е изправена пред избор.
Дали да продължи по трудния път на утвърждаване на европейските правила и стандарти – път, който изведе страни като Полша и Естония до стабилната европейска демократична среда или ще се оставим като Украйна да се хлъзнем надолу към преизподнята на олигархично управление, крайно неравенство, отпадане от Европейските и Евроатлантически институции и накрая да попаднем в пожара на социален взрив и кървав етнически конфликт, който пък да отвори вратите на чужда намеса. България трябва да бъде европейска, демократична и просперираща. И в това е голямата мисия на прогресивния Реформаторски блок от който е част и БЗНС. На тези избори всички ние трябва да направим цивилизационен, европейски и атлантически избор за България и РБ е единствената възможна алтернатива.
Категории:
0 comments:
Публикуване на коментар