Граждански съвет
Списък от членовете на Граждански съвет на Реформаторския блок:
1. Атанас Славов – доктор по конст. право, преподавател в СУ
2. Валерия Кардашевска – актриса
3. Виктор Лилов – издател и мениджър в областта на културата
4. Георги Ганев – доктор по икономика, Център за либерални стратегии
5. Гергана Николова
6. Гроздан Караджов – юрист, предприемач
7. Даниела Таринска
8. Деян Кюранов – д.ф.н., Център за либерални стратегии
9. Димитър /Димо/ Бечев – доктор по политичиски науки, Директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политик
10. Диана Райнова - културолог
11. Евгени Кънев – доктор по икономика, управл. съдружник на ЕИСИ
12. Зора Генчева - богослов
13. Иван К. Иванов – социален психолог, преподавател в НБУ
14. Иво Ивков – юрист, член на Арбритражната комисия на УЕФА
15. Любомир Христов – доктор по икономика,Инст. на фин.консултанти
16. проф. Михаил Неделчев – литературен историк, критик и текстолог
17. Мария Карабельова - юрист
18. Петър Славов - адвокат
19. Ралица Ковачева – журналист
20. Стефан Попов – социолог, Изп. директор на Риск – Монитор
21. Стоян Радев – режисьор
22. проф. Тодор Танев – доктор по политология, преподавател в СУ, НБУ, АУБ, ръководител катедри Политология и Публична администрация в СУ
23. Трайчо Трайков – икономист
24. Цветозар Томов – социолог, агенция Скала
25. Юлияна Николова - публична администрация и мениджмънт, Директор на ф-я Център за модернизиране на политики
Основни функции на Гражданския съвет на Реформаторския блок
- Създава легитимна платформа за взаимоотношение на РБ с гражданското общество в страната
- Изработва актуалните политически позиции на РБ
- Взима решения за разширяване на РБ и за целеви политически взаимодействия
- Разработва управленски политики по 12-те Начала на РБ.
- Гражданският съвет на РБ се състои от изявени, обществено активни и доказано морални публични лица от гражданското общество в страната, дали своето съгласие да участват при формирането и взимането на политическите решения на РБ, както и по двама представители на седемте партии от блока. Форматът на съвета в гражданската си част е отворен и при учредяването си наброява 25/двадесет и пет/ души, което заедно с представителите на партиите прави общо 39 /тридесет и девет/ души членове на ГС на РБ.
- Решенията на Гражданският съвет на РБ се взимат с консенсус, което като тежест за гласа на всеки един представител на гражданската част на съвета, важи равностойно на гласа на всяка една партия от него.
Е, Проф Танев май не е чувал за плана Маршал (слушам в момента представянето на Гражданския Съвет)
ОтговорИзтриванеПроф.Танев е чувал за доста повече неща от плана Маршал и знае, че смислените планове не опират просто да раздаване на парици, а до израждането на дългосрочни стратегии за развитие. Затова съвсем закономерно е участвал в създаването на нещо, което на нас все още ни липсва: националната стратегия на Армения, която има 100-годишен хоризонт.
ОтговорИзтриване"Намигването" с 39-те е добра идея, дано бъде разбрана по подходящ начин от хората.
ОтговорИзтриванеП Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
ОтговорИзтриванеТъй като непрекъснато ни обвиняват, че протестиращите не излизат с конкретни предложения, а само скандират „ ОСТАВКА“, предлагам следните идеи за обсъждане, допълване, изменяне, приемане или отхвърляне:
I. Незабавна оставка на парламента или обявяване на дата за подаването и.
II. Дясно-центристко обединение, не предизборна или следизборна парламентарна коалиция – това е суверенно решение на всеки политически парламентарен или извънпарламентарен субект, а създаване например на Алианс за незабавна промяна на Конституцията и подписване от участващите в него на Меморандум за най-важните промени в нея, които влезналите в новото НС участници в Алианса, се задължават да реализират без свикване на ВНС. Това може да се случи по възможно най-пестеливия начин от гледна точка на необходимото мнозинство за приемане на съществени промени в Конституцията, при ползване на юридическата фигура на „падащия кворум“ от 2/3 от депутатите при третото гласуване на предложените промени в Конституцията.
III. В основата на съществените промени на Конституцията, при запазване на парламентарния характер на държавното устройство най-общо могат да бъдат:
1. Въвеждане на задължително гласуване със стимули и санкции.
2. Въвеждане на номерирани бюлетини.
3. Изборни листи с преференциална част.
4. Възможност и механизъм за отзоваване от суверена на депутат/ти избран/ни от преференциалната част на изборните листи и заменянето му/им (автоматично) със следващия/те от преференциалната част на изборната листа.
5. Отзоваване, отнемане на депутатското място и заменяне (автоматично) на депутат избран от непреференциална част на изборна листа на политическа формация, която го е издигнала, със следващия в непреференциалната част на тази изборна листа, при напускане на парламентарната група на политическата формация, която го е номинирала за депутат.
6. Възможност и механизъм за гражданска законодателна инициатива.
7. Намаляване на прага за свикване на референдум.
8. Преки избори (може би заедно с президентските) на КС, ВСС, Висш прокурорски съвет (ВПС), омбудсман и областни полицейски началници.
9. Възможност и механизъм за отзоваване от суверена на член/ове на КС, ВСС, ВПС, омбудсмана и на областен/ни полицейски началник/ници.
10. Изваждане на Прокуратурата извън съдебната власт и премахване на фигурата „Главен Прокурор“, т.е демократизиране, децентрализиране и привеждане на Прокуратурата в съответствие със структурата на съдебната власт и с Конституцията.
11. Намаляване броя на депутатите в НС на 120 депутата.
12. Ограничаване на държавната субсидия на политическите субекти до 0,2 % от максималния осигурителен доход, за всеки глас получен на изборите.
13. Регламентиране на финансовия контрол (на приходната и на разходната част) на политическите субекти, ползващи държавна субсидия, чрез дефинирането им като първостепенни бюджетни разпоредители.
14. Приемане на специален Закон за оценка на прехода с време на действие 35 години и начало 1989 г., целта на който да бъде осветляване и санкциониране на незаконно забогателите през прехода.
Осъзнавам, някои от тези предложения са предмет на законодателство, а не на конституция, но считам че в интерес на гражданското общество е те да бъдат конституционно закрепени.
Георги Тодоров
С ИК на Лая Манолова и с неговия чл.209 ал(2) цитирам : Бюлетините се подреждат в кочан по 100 бюлетини. При
ОтговорИзтриванеоткъсване върху бюлетината и върху кочана трябва да остава един и същи номер, който да се сравнява от избирателната комисия след попълване на бюлетината и преди пускането й в избирателната кутия
се отнема тайната на вота. Това никой ли не го вижда или е удобно за всички в НС? НОМЕРИРАНА бюлетина е СВЕТОВНА НОВОСТ.Даже при БКП не беше така.
Поздрави д-р Петров