Реформаторски блог

По повод решението на Народното събрание от 22 октомври за удължаване на мораториума върху продажбата на земята, гласувано от ГЕРБ, БСП и „Атака“

С днешното си решение партиите в Народното събрание на практика подготвят излизане на България от Европейския съюз

Изпълнителният съвет на „Движение България на гражданите“ остро осъжда днешното решение за удължаване на мораториума върху продажба на земя до 2020 г., гласувано от  ГЕРБ, БСП и „Атака“. На практика трите партии днес гласуваха подготовка за излизането на България от ЕС. Нека да е ясно на българските граждани, че собственият ни парламент днес взе решение, което е в изрично нарушение на международните ангажименти на България.

Българските граждани ясно са заявили своята европейска принадлежност и желание страната да бъде член на демократичната общност на европейските държави, спазвайки тези ангажименти. Политическите сили в парламента показаха, че са очевиден заложник на една популистка партия с ясно изразени антиевропейски идеи и заради собственото си политическо оцеляване са готови да поставят на карта както бъдещето на страната, така и волята на българските граждани.

В момента в България има 4 млн. декара пустееща земя, мутри изкупуват земеделската земя на безценица, а реколтата не може да бъде опазена от вилнеещи банди. Истинският патриотизъм е решаването на тези проблеми, а не фаворитизирането на определени олигарси в земеделието, нито използването на толкова чувствителна тема като българската земя за трупане на политически дивиденти. Напомняме, че няколко правителства по ред, правителства на същите тези партии, можеха значително да подобрят състоянието на пазара на земя.

Под прикритието на загриженост за българската земя и стандарта на живот на българските граждани, партии, които години наред допускаха корупция, неясни заменки и закононарушения със същата тази земя и не направиха абсолютно нищо за развитието на българското земеделие и пазара на земята, днес гласуваха абсурдното решение да рискуват многомилионни санкции от страна на Европейския съюз, които несъмнено ще бъдат наложени на България. Санкциите ще бъдат плащани от българските граждани и в този смисъл „Движение България на гражданите“ се обръща с въпрос към лидерите на ГЕРБ, БСП и „Атака“: Уважаеми господа Борисов, Станишев и Сидеров, кога вие и народните представители от партиите, които представлявате, попитахте българските граждани желаят ли да плащат санкции за този позорен акт, гласуван днес от Вас? Кого представлявате в парламента – гражданите, собствените си интереси или интересите на група едри собственици? Редно ли е да застрашавате репутацията на България с вашата некадърност, незнание и популизъм?

Но дори и извън заплахата от санкции от Европейската комисия и удара по международния имидж на страната ни, приетият мораториум ще защити единствено интересите на крупните собственици на земя и мафията за сметка на малките земеделски стопани и ще продължи феодолизирането на земята.

Настояваме за незабавно разпускане на Народното събрание и предсрочни парламентарни избори. С днешния избор е пределно ясно, че този парламент и политическият картел в него може единствено да обслужва собствените си политически цели и да поставя благополучието на българските граждани на карта за сметка интересите на олигархията.

Призоваваме президентът Росен Плевнелиев да сезира Конституционния съд за взетото днес решение.

Настояваме председателите на партиите Станишев, председателстващ и Партия на европейските социалисти, и Борисов, председателстващ партия, съдържаща в името си думата „европейски“, да дадат публично обяснение на поведението на народните представители от техните парламентарни групи и да се разграничат от антиевропейската партия „Атака“, в чиито заложник очевидно са превърнати, а днес превърнаха и България в заложник.

Удължаването на мораториума за купуване на българска земя от чужденци е по-удобно, отколкото да се говори за собствеността на земеделска земя у нас.

Това смята Меглена Кунева от Движение България на гражданите.

Пред БНТ тя обясни, че големи инвестиционни фонове със специално предназначение, зад които стоят предимно руски интереси, са основните притежатели на земя в България. Тя каза, че мораториумът цели предотвратяването на възможността европейски граждани да купуват земя у нас.



„Чухте ли данни колко германци, датчани, холандци искат да купуват българска земя? Турските граждани, китайските граждани, руските граждани нямат право да купуват българска земя, но това не се казва. Ние физически се изнасяме от страната си и смятаме, че тук ще дойдат холандци и французи, за да обработват вместо нас българска земя. Да сте видели швейцарски граждани, които чакат с лилавите си крави?“, коментира Кунева.

Тя е убедена, че единствената причина да се вземе това решение от Парламента е, че партиите се готвят за избори. „По-удобно е това, отколкото да се говори кой притежава земя и защо се продава един фонд „Доверие“, защо се случва така, че не знаем състоянието на бежанската вълна в България“, каза Кунева.

Тя смята, че ЕС няма да наложи санкция на страната ни заради решението за удължаване на мораториума.

„Ситуацията в момента е такава, че българската земя пустее. 4 млн. дка са необработваеми и ¼ от безработицата в Северозападна България се дължи на пустееща земя“, каза Кунева. Тя каза, че политиката на изпълнителната власт не стимулира българи да обработват земята, защото на малките собственици не се дава възможност. „Просто едни хора искат да взимат всички фондове на Европейския съюз“, каза Кунева.

Информация на OFFnews.bg

Сигурен признак, че изборите наближават е, че на политическия пазар се пръкват всякакви безумни идеи. Последната е да се въведе нов мораториум за закупуване на земя от чужденци. Че идеята е на Атака, вярвам, не е изненада за никого. По-интересното в случая е, че „Гражданите за европейско развитие на България" участваха с всички сили в това "новаторско" решение и го прокараха през българския парламент с подкрепата на 59 гласа от депутатите на БСП, чийто лидер е председател на ПЕС. Някои сигурно са възкликнали: "Тези сигурно са полудели"! Конституционният съд ще върне това решение. Президентът ще упражни правото си на вето. ЕК ще отхвърли евентуално искане за удължаване на мораториума, както направи преди броени дни в случая с Румъния. Ще има санкции за България.

Тогава защо?

Защото вече всякакви граници и политически задръжки паднаха в България. Защото единственото важно за ГЕРБ е да спечелят гласове за предстоящите избори. Защото социологията започва здравата да ги напряга и да нашепва, че второто им място става все по-второ. А стане ли твърдо второ, въпрос на време е да стане трето. Така че време за европейски сантименти няма. После ще му мислят за ЕНП, Барозу и Меркел. Европа обича победителите и често си затваря очите за пътя на победата.

Важното в момента е да се изгради патриотичен (прощавайте, патриотарски) образ пред народа. Като не могат да ги нахранят с хляб, да ги поканят на представлението: "Майната й на Европа". Политиката ни заприлича на футбола ни - не е важно каква е играта, важно е да нахъсваш агитките.

В такива моменти си спомням за дебата за членството ни в европейския валутен съюз и за основния аргумент на опонентите ни. А именно - незрялост на икономическата ни система, която, независимо от формално изпълнените критерии, няма да издържи на конкурентния натиск. Мисля си, че тъкмо в това е проблемът на членството ни в ЕС. Политическа незрялост, трансформираща се в открит популизъм при всяка трудност, на която се натъкнем. Нещо като героя Андрешко от разказа на Елин Пелин, който винаги е готов да остави бирника в блатото.... И ако образът на опортюниста сме приемали за положителен като деца, то в съвременния свят напредъкът почива върху правила и предсказуемост. Еднакво важни и в политиката, и в бизнеса, и, ако щете, в обществените отношения. Именно това прави от един народ нация и от едни политици държавници.

Другото е балканско шмекеруване, евтин тарикатлък, който ще платим скъпо. Както винаги.

Новината е от сайта на Надежда Нейнски За разликата между патриотарството и патриотизма

Радан Кънев: Здравейте. Днес НР на ДСБ обсъди най-актуалния в момента политически въпрос, а именно решението на българския президент да внесе в КС повторно питане по казуса “Пеевски” и медийната атака срещу него, като ние пряко свързваме тези два факта. Ще ви припомня, че на 11 октомври тази година партиите от РБ внесоха в деловодството на президентската институция подробни мотиви за повторно питане в КС с основен въпрос: „ Може ли НС да отмени своето решение за избор на председател на ДАНС?” Ние изразяваме нашето удовлетворение, че президентската институция е реагирала на този документ и ще внесе такъв въпрос. Същевременно изразяваме огорчението си, че нито една от другите институции, в които сме ги внесли, не е реагирала. Това е както главният прокурор, така и НС, където опозиционната партия ГЕРБ има предостатъчно депутати, за да внесе такъв въпрос. Но това не е направено. Убедени сме, че привидно личната атака срещу президента Плевнелиев всъщност представлява институционална клеветническа кампания именно по повод неговото решение да внесе второ питане до КС. В този смисъл е и нашата позиция. Смятаме, че възможността подобни кампании многократно в българската история да бъдат режисирани от едни и същи среди, винаги свързани с днес управляващата коалиция БСП и ДПС, може да бъде пресечена единствено чрез изцяло нова медийна регулация, както относно собствеността на медиите, така и относно концентрацията на медийния пазар. Под концентрация включваме и вертикалната концентрация, т.е включено издаване, печат и разпространение в рамките на едни и същи структури, което очевидно в България трябва да бъде забранено, тъй като имаме тежки прецеденти. Но в този смисъл след броени седмици партиите от блока ще имат подробна позиция със своите предложения за промени в медийната среда и гражданското участие. На разположение сме за въпроси.

Въпрос: Мислите ли, че решението този път ще бъде различно? Трябва ли да се свиква КСНС? И смятате ли, че 6 млн. евро са достатъчни за бежанския проблем? Бихте ли подкрепили ГЕРБ като парламентарна опозиция при вот на недоверие към правителството по въпроса с бежанците?

Радан Кънев: Ще отговоря на част от въпросите. По отношение на позицията за бежанците ще отговори г-н Борис Станимиров. Първо за КС – въпросът е различен. Ако конституционните съдии, които бяха в мнозинство и отхвърлиха искането за обявяване на несъвместимост са верни на мотивите си, то те трябва да се съобразят и да отговорят, че НС няма право да отменя своите актове, защото това е в техните мотиви. Това между другото е и в мотивите на въздържалия се съдия. Така че ако конституционните съдии държат на правните си аргументи, би трябвало решението да е различно, защото въпросът е различен. Толкова по този въпрос. По отношение на вот на недоверие ще отговоря – вот на недоверие с аргумент на Атака, представляващ опит тази партия да бъде реанимирана след предателството към избирателите си, категорично не можем да подкрепим. Въпреки че това ще бъде тепърва обсъждано след като видим мотивите.

Борис Станимиров: Кризата с бежанците безспорно поражда рискове, които са рискове за националната сигурност. Хаосът, който се създава и липсата, усещането в обществото за всякаква липса на стратегия на българското правителство да се справи с тази тежка ситуация. КСНС има за функция да търси широк обществен и институционален консенсус за решаването на такива кризи. Обикновено той би трябвало да стъпи върху стратегия, изработена от правителството. Ние нямаме такава стратегия и това е най-тревожното. Т.е. да – той трябва да бъде свикан, но се опасяваме, че при положение, че няма достатъчно адекватни реакции от страна на правителството, рискът да се изроди в говорилня е много висок. Горе долу същият е и отговорът ми на въпроса дали са достатъчни тези 6 млн. евро. Можем да кажем дали са достатъчни, ако имаме ясна стратегия и план за какво те ще бъдат харчени. Ако има някакви параметри, в рамките, на които тези пари да бъдат или да не бъдат достатъчни. Ние в момента имаме една констатация от хора от правителството, включително и от ресорни министри, че най-различни хора минават през границата безпрепятствено и безконтролно. Вярно, те ги залавят и ги слагат в някакви центрове, сега ще направят центровете от затворен тип, т.е. тези хора ще ги затворят в някакви клетки да не могат да излизат, но това все още по никакъв начин не изглежда кохерентна, сериозна стратегия за справяне с кризата. И когато няма такава стратегия 6 млн. може да не са достатъчни, може и 12 да не са. Така че критиката е срещу правителството, тя е тежка, това е тежко предизвикателство с потенциални големи рискове и КСНС е само един от механизмите да се говори за тези рискове.

Въпрос: Как оценявате мерките, които ще предприеме правителството?

Борис Станимиров: Те не са представени в рамките на някаква стратегия. Поне с обществото такава не се комуникира. Говори се отделни, откъслeчни действия. Ще направим центрове, ще ги оградим, ще сложим 30 километра мрежа по границата. Все пак отговор на въпроса колко бежанци очакваме да влезнат в България, колко България има готовност и смята, че е редно да приеме и какви условия ще им осигури за нормална интеграция, как ще отсее тези, които са бежанци от войната и тези, които използват ситуацията с някакви други цели – това нещо не сме го чули. А се вижда, че не се справят.

Радан Кънев: На въпроса за парите съвсем накратко – има един прост принцип и той е, че когато харчиш без предварителен бюджет, те никога не стигат. Така че наистина, когато не знаем за какво правителството ще харчи тези пари, няма как да са достатъчни. Иначе може да са предостатъчни.

Въпрос: Вие смятате ли, че образа на Делян Пеевски е демонизиран и какво ще направите за добруването на хората?

Радан Кънев: Аз вече отговорих на този въпрос, ще отговоря много ясно именно с това нещо - не демонизираме личности, демонизираме проблеми. В случая говорим за проблемите с медийните монополи и медийната концентрация. Той е огромен, принципен, подлежи на решаване с политически мерки. Такива политически мерки не са предприемани нито от Tройната коалиция, нито от ГЕРБ, нито от днешното правителство. Напротив – проблема е насърчаван. Очевидно е необходимо в НС да влязат достатъчен брой политици, които не са от ГЕРБ и Tройната коалиция, за да приложат тези мерки. Чисто политически въпрос.

Въпрос: Преди години г-н Костов затвори границата за косовските бежанци. Вие бихте ли го направили?

Радан Кънев: Да не използваме погрешна терминология. Не е затварял границата, той отказа заселването в България на определен брой чрез международно посредничество бежанци от косовската криза. Не е затварял границата, но не е и управлявал държавата безхаберно, за да не се знае кой излиза и кой влиза. Това е съвсем отделен въпрос. Сега, 14 години по-късно България не е бедстващата страна, току що излязла от хиперинфлация и криза, в която няма брашно и хляб по магазините. България е член на НАТО и ЕС, с нови международни ангажименти. Ние можем да поемем ангажимент, за разлика от България през 1999г. В рамките на сериозно съгласуване в отношенията между Турция и ЕС, в интерес на непосредствено граничещите държави. Защото в момента ние освен безхаберно отношение на България, имаме и явни дефицити в поведението на ЕС, от които страдат неговите страни - членки, граничещи с Турция – България и Гърция. Г-н Йовчев прави сметки на база на собствената си абдикация като вътрешен министър, на абдикацията на правителството, от което е част от това да си изпълнява функциите. Между другото в поредица от техните задължения са не само това. Ако той смята, че две години може да управлява едно абдикирало правителство, ние не смятаме така. Така че сметките му са грешни.

Въпрос: Смятате ли, че е морално да атакувате едни медийни монополи от позицията на други медийни монополи? Все пак и по времето на управлението на ОДС имаше медиен монопол.

Радан Кънев: Разбрах въпроса, нямам никаква причина да отказвам да го коментирам. Нашата позиция не е свързана с никакви медийни монополи, а и ние не приемаме никакви медийни монополи. Така че от тази гледна точка сме напълно чисти, няма форма на концентрация, изобщо на икономическа власт, която да приемаме. В случая с медиите тя е особено тревожна. По отношение за това, което казвате за период от 12-13 години, то просто е драматично невярно. Истината е, че кабинета на Иван Костов напусна властта в България след двугодишна тежка кампания на повечето водещи медии срещу него, което донякъде в демократична държава е нормално. Т.е. преди сме били доста по-демократична държава отсега. Благодаря ви.

Интервюто е от сайта на Демократи за силна България КС да отмени решението на НС

Като граждани на Пловдив и областта, за нас не е безразличен опитът на управляващата Община Пловдив партийна коалиция, водена от ГЕРБ, да доведе до финансов и икономически колапс общината и региона чрез изтегляне на кредити в размер на 84 932 750 лева, предвидени в проектобюджета на общината за 2014 г.

Решението за това беше взето на последната сесия на Общински съвет Пловдив. Всичко това е въпреки прогнозата на градската администрация, че 2013 г. приключва с дефицит от близо 10,5 млн. лева, а за 2014 и 2015 г. също е предвиден дефицит - съответно 6,2 млн. лв. и почти 7 милиона. В проектобюджета, подготвен от общината и гласуван на общинската сесия, са включени 10 договора за заеми и две гаранции. Общата им стойност е 84 932 750 лева. Това са кредитът с Райфайзенбанк, от който за погасяване са останали 36 млн. лева, договори с лизингови компании, по два договора с фонд “Енергийна ефективност”. В сумата фигурират също така два договора с “Флаг” ЕАД за 6 261 753 лева и 3 000 000 лева, с “Джесика” - за 10 757 065 лева, с Европейската банка за възстановяване и развитие - за 27 772 786 лева. За справка - собствените приходи на общината са в размер на 100 млн. лева. Елементарна сметка показва, че това е почти 85% от приходната част на общинският бюджет.

Всички тези разчети са непълни, без да е включен и гласуваният 30 млн.заем на предходната сесия, който беше върнат от Областната управа и отново прегласуван. Този заем беше гласуван без точни разчети за изразходването му и се оказва, че с него ще бъде финансиран ремонтът на малко над 7 км. пътни артерии, при съществуващи над 400 км. такива.

Изтеглянето на тези заеми очевидно целят захранването с финансови средства по престъпен начин на обръчите от фирми, финансиращи политическите партии от коалицията, управляваща Пловдив и областта, вкарване на общината в спирала от задължения и липсата на реални средства за съживяване на колабиралата общинска икономика.

Ние категорично възразяваме на опита да бъде допълнително затруднено развитието на Пловдив и региона за сметка на тесни партийни интереси и за създаване на условия за липса на средства за капиталови разходи и в следващите три години.

Категорично сме за оставка на загубилата обществено доверие управляваща коалиция в Пловдив и областта в лицето на кмета на Община Пловдив г-н Иван Тотев и общинските съветници.

Членове на Националното представителство на ПП Синьо Единство:

• Костадин Шанков – координатор за град Пловдив
• Адв. Янко Радунчев – координатор за Област Пловдив

“По всичко личи, че Бюджет 2014 ще бъде бюджет на наместване на числа, в който липсват ясни намерения за реформи. Ще се увеличи задлъжнялостта на държавата. Неефктивното управление на публичните финанси ще покачи средната индиректна задлъжнялост на всеки един българин до около 2100 лева , а през 2012 г. тя беше 1870 лева.”

Това обяви днес на пресконференция финансистът и член на Националния съвет на "Движение България на гражданите" Бисер Манолов. Той допълни, че поради ангажиментите си към БСП и ДПС правителството няма шанс да овладее задлъжнялостта и това ще влоши бизнес климата и ще доведе до по-високи ипотечни и корпоративни лихви.

По думите му заложените в проектобюджета допълнителни приходи от 1 млрд. лева са свръх оптимистични, както и заложения ръст на БВП от 1.8%. "Ще бъде пробито психологическото ниво на дълга от 20% спрямо БВП“, прогнозира Манолов и допълни, че само бюджет на икономическия растеж е изход от ситуацията. „За пореден път ще бъде направена грешката този растеж да се търси на база вътрешно потребление, докато той може да дойде само от експорт", категоричен беше Манолов и напомни, че икономики с над 3,5 % ръст генерират нови работни места, докато у нас това и през 2014 ще е непостижимо, защото правителството разчита на вътрешно потребление, вместо на експортно-ориентирана икономика.

От "Движение България на гражданите" и Реформаторския блок следим със загриженост и това, което се случва с българските общини и тяхната задлъжнялост, коментира Найден Зеленогрски, също член на Националния съвет на Движението. Той цитира данни, според които общинските дългове и гаранции възлизат на 920 млн. лв. и коментира, че държавата е абдикирала от задълженията си към общините. Като изход от ситуацията Зеленогорски посочи рестариране на блокираната от ГЕРБ финансовата децентрализация, което би оставяло част от данъците на разположение на общините, допълнително стимулиране на общини при преизпълнение на плана с приходите, деактуване на държавна собственост в полза на общините, прекратяване на практиката държавата да им възлага нови дейности, без да ги обезпечава финансово.

Зеленогорски посочи, че правителството продължава тенденцията за дебалансиране на регионите, като в Югозападния влизат 2/3 от инвестициите, а в Северозападния - едва 3%. А е неравномерното инфраструктурно развитие определи като „отказ на държавата от териотиря без война“.

На въпрос за вотовете на недоверие срещу кабинета Зеленогорски посочи, че очевидно ГЕРБ не са разчели добре препоръката вместо един-единствен вот на недоверие за общата политика на правителството, да внасят много вотове. По думите една от темите, които един такъв вот трябва да засегне, е социалната и пенсионната политики, които в момента са неадекватни, според Движението. Зеленогроски напомни, че Реформаторският блок е представил далеч по-ефективни мерки за пенсионната реформа, които да включват 240 направени от лицето осигурителни вноски и навръшени 62 години, които да са възможен праг за пенсиониране, като пълната пенсия да се получава при навършени 65 години.

На въпрос за бежанската вълна Найден Зеленогорски коментира, че правителството очевидно не е използвало смислено 30-те милиона лева, предвидени за превенция. Той постави въпроса за настаняването на бежанци на различни места във вътрешността на страната, вместо само около границата, и коментира, че липсват гаранции, както че в страната заедно с бежанците не влизат и хора, свързани с терористични организации, така и че не е достатъчна медицинската превенция срещу епидемии, която правителството трябва да организира, наред с гарантиране на сигурността.

Изключително съм притеснен от новината, че управляващите се готвят да закрият Комисията по досиетата.

Убеден съм, че работата на тази комисия е много актуална днес, защото тя разкрива връзките на сътрудниците и на апарата на репресивните служби с днешната мафия. Точно това я прави опасна и неудобна за кукловодите на управляващите.

Премиерът Орешарски незабавно да отговори, обсъждано ли е закриването на комисията в Министерски съвет?

Лидерите на парламентарните групи на БСП и на ДПС да изразят официална позиция по случая и да отговорят дали те са вносители на идеята.

Правителството на БСП, ДПС и Атака вкарва България в нова криза.

Невъзможността му да се справи с бежанците е на път да се превърне от управленски провал в хуманитарна катастрофа за потърсилите помощ у нас и в дълбока рана в националното достойнство на самите българи.


В продължаващата месеци ситуация правителството:

• Не охранява границите на страната
• Не гарантира националната сигурност
• Не осигурява задължително ниво от хуманно отношение към бежанците
• Не спазва международните спогодби и изисквания в подобни случаи

Всичко това не само пряко заплашва здравето на подслонените у нас бежанци, но и драматично уронва международния престиж  на държавата ни, но и поставя под съмнение състрадателността и цивилизоваността на българските граждани.

Реформаторският блок настоява:

1. Правителството незабавно да промени неглижиращото си отношение към проблемите и здравето на бежанците у нас 
2. Да направи спешен финансов анализ за нужните средства и те да бъдат публично отпуснати и разпределени за нуждите на хората
3. Обосновано и настойчиво да поиска от ЕС необходимото финансиране
4. Медиите да бъдат допуснати до всеки момент от процеса, за да гарантират прозрачност и ефективно изпълнение на задачите
5. Президентът да свика КСНС и да се приема план за справяне с бежанската криза.

В началото на октомври Реформаторският блок представи пакет от икономически мерки и даде заявка, че ще работи за изпълнението им, независимо дали участва във властта. В интервю за "Дневник" икономистът Георги Ганев, член на гражданския съвет към блока и на работната група, разработвала мерките, представя основните идеи, залегнали в пакета, прикачен като файл към разговора. Публикуваме разговора в две части.

В тази той обяснява как блокът ще работи за прилагането на мерките. Представя идеите за облекчен старт и по-евтин фалит при малкия и среден бизнес, необходимите промени в Закона за обществените поръчки, разказва защо е необходим нов, по-гъвкав кодекс на труда.

Във втората част (четете утре) Ганев представя идеите на блока за пенсионна реформа, за необходимите промени, които да гарантират прозрачност в работата на регулаторните органи, за енергетиката, коментира и по-общи въпроси като очакванията за икономически растеж и за бюджета за 2014 г.

Как мерките, които Реформаторският блок предлага, могат да бъдат приложени, ако блокът е извън властта?

- Имаме три стратегии - ако Реформаторският блок е извън парламента, се опитваме да ангажираме гражданското общество в дебата, да натискаме, да се борим.

Вторият сценарий е да има избори и Реформаторският блок да влезе. Ако е в ясна опозиция, прави същото, но използва и парламентарната трибуна, която е значително по-голяма и ефективна.

Третият вариант е, ако блокът участва в управляващо мнозинство. Тогава изписаните мерки просто се слагат на масата. Ако отсрещната партия ги подпише, те се изпълняват, ако не ги подпише, оставаме в опозиция. Големият въпрос е с кого ще бъде това управление. Теоретично единствената възможност в момента е с ГЕРБ, но аз не виждам как те биха подписали подобни мерки или пък биха ги прилагали. Там гаранция няма, защото подписваш договор не с партия, а с физическо тяло. Така че в тази конфигурация на ГЕРБ това е невъзможно.

По кои въпроси имахте най-големи противоречия при подготването на мерките?

- Спорихме по много въпроси. Може би най-малко противоречия имаше, когато се оформи ясно идеята за нов Кодекс на труда. Предлагаме изцяло нов кодекс, защото сегашният е писан през 50-те години и мислен с представа за икономика, която представлява един цех, в който едни хора удрят чукове и въртят болтове. И след като разбрахме, че това е важното решение, бързо подредихме и основните приоритети. Разбира се, най-противоречива си остава идеята служителите да могат да запорират сметките на работодателите при неплащане на заплати. По-късно ще говорим за нея. Тя беше наричана левичарски популизъм...

Същото важи и за кодекса за държавните изисквания към стопанските дейности. Имаме идея да намалим тълкуванията от страна на държавата и нейните служители про започването на бизнас. Всички изисквания да бъдат записани в закона и всеки да може да ги прочете. Фокусът ни е малкият и среден бизнес - бакалия, фризьорски салон, фото студио, не говорим за някакви по-сложни бизнеси. Въпросът е в това държавата да не може да си измисля нови и нови бюрократични пречки пред започването на такъв бизнес. Вместо това да бъде засилен последващият контрол.

Имахме сериозни спорове за създаването на експертен съвет към агенцията за инвестиции и създаването на инвестиционна стратегия. Аз останах скептичен, но аргументът беше, че няма забогатяла нация в света след средата на XX век, която да не е развивала подобна стратегия.

Обмисляли ли сте варианта, в който правителството в жест на добра воля взима една от мерките и решава да я приложи?

- Не. Но без да изразявам позиция на гражданския съвет, аз лично не виждам проблем. Ако решат да премахнат осигурителните прагове, не съм аз този, който ще ги спре. Както и ако приложат процедурите за контрол при назначенията в регулаторните органи.

Премиерът има опит в тези неща, но в момента е в състояние на неуправляемост. Държавата не може да се управлява така. Парламентът е блокиран, аз не мога да си представя как се приема някакъв сериозен закон. А предстои приемането на бюджета. Те не могат да се съберат и да направят кворум, а дори да се съберат, парламентът е в международна изолация, защото не могат да се разберат и да пратят една делегация.

Освен това правителството не е добре прието от обществото. Да, то разполага с традиционните властови механизми, но нищо не може да направи, защото в една демократична държава обществото трябва да го приема. За да правиш реформи, трябва да имаш легитимност. Но трябва да имаш морален и обществен аргумент да ги прокараш - нещо, с което настоящият премиер има опит, защото преодоляха дори учителската стачка, най-голямата стачка в историята на България. Там обаче имаше огромна политическа подкрепа, сериозни политически сили и огромни групи българи, които бяха съгласни с това. Сега няма. На всеки опит ще се противопоставят и синдикати, и пенсионери, и университети... Обществена подкрепа е нужна и за реформа в енергетиката, защото арестуването на Богомил Манчев не е точно реформа, а по-скоро разчистване на сметки.

Някои от мерките са много конкретни, други са само маркирани. Документът изглежда като компромис между партиите от блока. А и вероятно ще срещнете критики и отляво, и отдясно.

- Затова говорим за мерки, а не за програма или платформа. Основният фокус е ясен: водещото ни начало е деолигархизация и демафиотизация. В момента не става дума за ляво, дясно, типове избиратели, обществени групи, представители на политически партии. Става дума за това, че държавата е в лапите на една мафия много повече, отколкото досега е била, и задачата е да бъде извадена от тези лапи и върната обратно на гражданите. Затова са тези мерки. Някои критикуваха идеята и настояваха, че е по-добре да се борим за идеологическа чистота, но в крайна сметка стана ясно, че навлизането в детайли е излишно, докато държавата не принадлежи на гражданите си.

Опитали сме да се аргументираме за всяка мярка достатъчно кратко, въпреки че само от дискусиите бихме могли да напишем по десетина страници "за" и "против". А най-отдолу, в графата "ефекти", поискахме (и не успяхме) да представим постигнатото в рамките на един туит - 140 знака. Не се получи. Би било още по-добре, ако можехме да вкараме всичко в един туит, или поне по един за всяка тема. Имахме лозунги: "Лесен вход, евтин изход за бизнеса", "По-малко държава в бизнеса, повече в държава в реда".

Документът действително е неравен и това е нормално. Ето например, записано е, че трябва да се прилага съществуващото законово изискване всички нормативни актове да включват оценка на въздействието. Това е една промяна в закона за нормативните актове, която разработихме преди години с Красен Станчев от Института за пазарна икономика и за която имаме съвсем конкретен текст. Целта е да получи изискването за оценка на въздействието исатински зъби, каквито засега има само ОВОС. Искаме икономическа и социална оценка на въздействието, т.е. икономическа от гледна точка на икономическата ефективност, а социална - кои социални групи как ще бъдат засегнати. Най-малко тези три оценки - околна среда, икономика и общество, трябва да съпътстват досието на всеки един законопроект още в момента, в който започне да се създава.

"Лесният вход", за който говорите, прехвърля тежестта върху контрола впоследствие. Как може да се гарантира този контрол и няма ли корупцията, която сега съпътства създаването на нов бизнес, да се прехвърли върху него?

- Ако имаме налице корумпирана администрация, тя ще се опита да намери начин да корумпира всяка една подредба. Но в момента контролът е като бариера пред започването на бизнес и отварянето на нови работни места. А когато е след това, ти вече си започнал, вече си наел хората.

Освен това изискванията са записани в закона, те са извън усмотрението на проверяващия. Ние настояваме да има отговорност на проверяващия. Ако се окаже, че проверяващият не е бил прав и решението му е атакувано в съда, той е лично отговорен за това. Искаме да въведем принципа на лична отговорност на всякакви служители на администрацията и надзорните органи. Това вероятно ще влезе в мерките на правната група на гражданския съвет.

Разбира се, винаги ще има по някоя корумпирана мишка, плъх, който ще се опитва да гризе нещата. Но въпросът е поне тези от тях, които са нормални, да не бъдат изкушавани с корупционни възможности.

А с предложението за закон за изисквания за стопанските дейности искаме да наложим и единната проверка. В момента пожарната те проверява един път, ХЕИ те проверява втори път и така нататък. Идеята е да минава една проверка, а не всяка седмица да идва нов проверяващ, защото това също е част от рекета.

Какво ново предлагате в Закона за обществените поръчки, какво му липсва на сегашния и какво не е наред с предложенията, които в момента се гледат в парламента?

- Имаме няколко цели. Първата е да сложим край на практиката съвсем малък брой фирми да печелят лъвския пай от поръчките. Поставяме и акцент върху текущия и последващия контрол върху качеството на изпълнението, който в момента не съществува и винаги това става проблем на следващото правителство, което се оплаква, че магистралите на предишното не били качествени, а човек се чуди така ли е наистина, или всичко е политиканстване.

Третото е да разделяме фигурите на възложители и изпълнители: този, който се ползва от поръчките, и този, който ги изпълнява. За целта всичко минава през междинен орган, например Агенцията за обществените поръчки.

Ще дам пример: министерството казва, че има нужда от кламери, и пуска поръчка за кламери. Но не се занимава с нея, а пуска заявка към агенцията. Тя обявява публично, тя изпълнява исканите от министерството параметри, тя събира кандидатите, тя решава кой да печели, а не министерството, което има нужда от кламери. Защото олигархичните връзки възникват там, където министерството работи с определени "свои" фирми, специализирани в производство специално за него.

Така не се ли концентрира корупционният риск в агенцията?

- Съзнаваме тази опасност. Но политическата идея е, че когато корупционният потенциал е концентриран в един орган, надзорът и политическата отговорност също се концентрират в този орган. Така се отварят и възможности за по-сериозен граждански надзор, защото става по-важно гражданските организации да наблягат на контрола над един определен субект, а не на цялата администрация.

Има и друго. Агенцията не може да реши сама, че еди кое си министерство има нужда от кламери, т.е. олигархът, който продава кламери на държавата, не може да се обади на агенцията и да поръча, защото това може да направи само министерството. Той може да се обади и в министерството, но тогава не е сигурно, ако няма връзки с агенцията, дали ще получи поръчката. С други думи, става по-скъпо за олигархията да си гарантира поръчката, защото трябва да си купи повече от един държавен орган. Съответно асиметрията, възможността за опортюнистично поведение между министерството и агенцията се нарушава.

Няма ли опасност по този начин да се бавят много изпълненията на поръчката?

- Бързината в крайна сметка зависи от административния капацитет. Допуска се, че административният капацитет на агенцията ще е достатъчен, за да може бързо да прави поръчките. Между другото, именно корупцията забавя процедурите сериозно, защото нагласянето на поръчките така, че да бъдат спечелени от определена фирма, също отнема време.

Какви са основните положения в предложения нов кодекс на труда? От ГЕРБ също бяха предложили такъв като част от предизборната си програма.

- Предлагаме изцяло нов кодекс, защото сегашният както казах е писан през 50-те години и мислен с представа за друга икономика. Затова залагаме на гъвкавост във взаимоотношенията между работодател и нает - гъвкаво работно време, почасови ставки, гъвкаво място на работа.

Предлагаме и нещо много важно, скрито зад фразата "други форми и степени на обвързаност между работника и работодателя". Идеята е да можем да имаме различни "нива" на трудов договор. Ако работникът иска много голяма сигурност, то работодателят ще може да има сериозни права спрямо него, а не, както е сега, трудовият договор да се разтрогва от страна на работодателя по-трудно от брачен, докато от гледна точка на работника е елементарно.

Ако служителят иска сигурността на безсрочен трудов договор, тогава от другата страна и работодателят ще може да разчита на него и да не може той да напуска така лесно. Ако служителят иска да бъде по-свободен, тогава и работодателят трябва да може да го освобождава по-лесно. Стремим се към реципрочност в отношенията. Така двете страни действително договарят условията на труд.

Така стигнахме до големия дебат - трябва ли да се премахнат осигурителните прагове. Първата стъпка е диференцирането им географски според стандарта на живот и според нивото на безработицата. Там, където цените са по-ниски, а безработицата е по-висока, няма смисъл да се изискват високи осигурителни прагове.

По-крайният вариант е изобщо да няма осигурителни прагове. Те бяха въведени преди десет години с аргумента за борба със сивата икономика - да се предотврати укриването на заплати. Десет години по-късно питаме постигнаха ли те ефекта си и си отговаряме - не. Тогава да ги махнем! Ако ще борим сивата икономика, нека намерим инструмент, който да върши работа.

А предлагате ли такъв инструмент?

- Засега не. Извън гъвкавостта на пазара на труда и закона за държавните изисквания, който би изкарал някои бизнеси на светло, не сме предвидили конкретни стъпки. Всички индикатори сочат, че сивата икономика в България намалява, макар и бавно, със степен, в която и в Западна Европа през 70-те години на ХХ век. Изчистването на сивата дейност е бавен процес, до голяма степен културен и следователно инертен. Защото дори една брънка от веригата да е сива, тя кара цялата верига да посивява. Така че докато не се изчистят всички, веригата ще сивее и ще поддържа и връзките с черната, престъпната икономика, която винаги по някакъв начин съществува.

Смятаме, че когато има върховенство на закона в една държава, малко по малко този процес ще върви от само себе си. Още повече, когато има по-малко корупция.

Предлагате всеки работник да може да запорира сметките на работодателя си.

- Това е едно от нещата, които будят най-големи скандали заедно с необлагаемия минимум.

За съжаление в България много работодатели, особено държавните, се опитват да оцеляват, като не плащат заплати. Много по-малко се опитват да оцеляват, като не плащат на доставчици, въпреки непрекъснатите оплаквания за междуфирмената задлъжнялост. Най-малко се опитват да оцеляват, като режат, реформират, т.е., по начина, по който трябва. И работниците нямат големи механизми да контролират работодателите. Такива механизми има, между другото, във футбола, където, ако на футболиста не бъдат изплатени две заплати, той може да разтрогне договора и да стане свободен.

В случая идеята е, когато работниците по определена законова процедура докажат, че има системно неплащане, да могат да инициират неплатежоспособност и евентуално несъстоятелност на работодателя - да се изравнят правата на работниците с правата на кредиторите, а още по-добре - с правата на държавата.

И тук това е двояко - първо, има социален ефект, защото принуждава работодателите да плащат редовно заплати, и второ, заедно с останалите промени в кодекса на труда, създава стимул за работодателя в трудни времена да предоговаря отношенията с работниците навреме с анекси към трудовите договори. Тоест, да има гъвкавост, която обаче да става със съгласието на работника, така че той да може да отиде да работи другаде, ако не е съгласен. А не работниците да бъдат изненадвани с неплащане. Това е първият аргумент - равнопоставеност, при цялото ми уважение към работодателите.

Вторият аргумент е, че тогава несъстоятелни фирми ще излизат по-бързо от бизнеса, а не да оцеляват по няколко години, след като на практика са фалирали, като плащат на работниците веднъж на няколко месеца, за да се предпазват от стачки. Това е аргументът на ефективното пренасочване на ресурсите.

Това засяга само трудовите договори?

- Да, но те стават много по-гъвкави благодарение на другите заложени мерки.

Тук става дума за голяма културна промяна - хората в България не са свикнали да възприемат фалита. Той изглежда като най-страшното нещо на света.

Опитваме се да преодолеем това. Думата "фалит" се превърна в мръсна дума, също както "бизнес" и още много такива. Тя не е мръсна дума. За много предприемачи в България е едва ли не срамно да фалират. Срамно е да фалираш само ако си мошеник или го правиш нарочно. Напротив, шапка ти се сваля, че си опитал, не си успял и това е изключително ценна информация за обществото. И когато не успееш, трябва бързо да можеш да затвориш, за да се освободи ресурсът и да бъде пренасочен към нещо друго - независимо дали от теб или от някой друг.

Тази стигма съществува още при банките, където не можеш да бъдеш член на борд, ако си бил член на банка, която е фалирала. Това е погрешно. Понякога банки фалират просто защото животът е неприятен, а не защото са били мошеници. Едно време наистина бяха такива, но племето от български банкери вече е различно племе, не онова отпреди 1997 г. Но стигмата върху ликвидацията стои.

В крайна сметка, ако фалитът е наложителен, най-добре и за самия предприемач е той да става бързо и евтино, а не той да се опитва дълго време да "запазва", а след това да "изчиства" името си. Това важи и за персоналния фалит. Фалитът на физическо лице изобщо не е развит в България. Опитали сме да наблегнем на това в частта за кредитополучателите.

Важно е човек да може да обяви персонален фалит със съответната защита. Това дава възможност и на кредитора да се замисли къде е сбъркал, защото вината не е само на кредитополучателя. Отново не обсъждаме въпроса с престъпното, измамно поведение. Това е друга тема.

Интервюто е от сайта на ДНЕВНИК Георги Ганев, икономист: Не представяме програма на Реформаторския блок, а мерки за деолигархизация и демафиотизация

Ние, представителите на местните структури на партиите от Реформаторския блок в Пловдив, като изразяваме своето твърдо убеждение в принципите на демократичния политически модел и подкрепяйки решенията на националните ни ръководства за провеждане на единна политика от нов реформаторски тип, категорично се разграничаваме от използване на имената на партиите ни като съорганизатори в тазвечерното мероприятие под надслов „Не на комунистическата реставрация! Не на олигархичното управление!“.
       
Считаме, че бившите управляващи от ГЕРБ и техните представители и отделни личности от местен тип като част от статуквото не могат да предложат излизане от дълбоката икономическа, институционална и морална криза, обзела страната. Парламентарно представените партии, както и тези партии, представени в местния Общински съвет, са част от проблема и не могат да бъдат в никакъв случай част от решаването му. Това са депутати и общински съветници, които са в зависимости и икономически кръгове, които гарантират статуквото и задкулисието.      

Трайно и неотменимо е убеждението ни, че съществуването на Народното събрание в сегашния си вид на политическо представителство е вредно за България и не трябва да продължи да изпълнява функциите си. Подобно е състоянието и в Общински съвет-Пловдив. Ние подкрепяме продължаващите вече повече от 120 дни протести на демократична България срещу олигархията и сливането на политиката с мафията. Ние сме за незабавна оставка на правителството на Орешарски и насрочване на извънредни парламентарни избори, за незабавна оставка на Областния управител на област Пловдив и неговите заместници, за създаване на механизми за действен контрол на гражданите върху администрацията, за избягване на задкулисните и безпринципни договорки в управлението на града и област Пловдив.

Като убедени демократи и представители на партии с утвърдено присъствие в демократичното политическо пространство и претендирайки да даваме алтернатива на това морално деградирало управление, ние оставаме твърди в убеждението си за налагане на ефективен правов ред, за постигане на по-добър стандарт на живот на всеки гражданин, за липса на какъвто и да е досег с олигархията и мафията в политиката, под каквато и да е форма и за каквато и да е „добра“ кауза. Считаме, че поетият морален ангажимент към симпатизантите ни изисква от нас честност, откритост и твърдост в отстояване на принципите на демократичността и свободата.

Новината е от сайта на Синьо Единство Декларация на регионалните структури на партиите от Реформаторския блок в град Пловдив и област Пловдив

Регионален граждански съвет е учреден от партии в Реформаторския блок в Перник. Формированието е едно от първите в страната.

Това обявиха на пресконференция представители на "Синьо единство", „Движение България на гражданите", БЗНС, СДС и ДСБ.

Гражданите ще задават дневния ред, в зависимост от техните инициативи ще се формира политиката на Реформаторския блок, каза Николай Драгомиров - общински координатор на "Синьо единство".

Формацията е отправила покана и към обществено активни и значими личности, необременени политически.

В структурата влизат и общински съветници от Радомир, Перник, Ковачевци и Земен.

Засега в Регионалния граждански съвет членуват 34 души. Той остава отворен, каза Драгомиров.

Новината е от сайта на Синьо Единство Регионален граждански съвет учредиха пет партии от Реформаторския блок в Перник

Всички партии от Реформаторския блок в Пловдив се разграничават от организирания днес концерт, заяви преди минути за GustoNews.bg лидерът на “Синьо единство” под тепетата Костадин Шанков. Безумие е мотото на концерта: “НЕ на комунистическата реставрация. НЕ на олигархичното управление”, да стои редом с партиите от Реформаторския блок и ПП ГЕРБ, срещу която ние също се борим. Никой от нас не подкрепя гербаджийската олигархия, както и формацията на Спас Гърневски, който се пробва да пробие Реформаторския блок.

Подготвили сме Декларация, в която всичко това е записано. Ще я представим на медиите в 15.00 часа днес, на пресконференция, която организираме, каза още Шанков. На срещата с журналисти ще бъде представен Регионалният съвет на Реформаторския блок, ще бъдат поставени и проблеми в политиката, породени от управляващите в Пловдив.

Новината е от сайта на Синьо Единство Реформаторите се дистанцират от ГЕРБ и Гърневски

Водещ: На стола сяда евродепутатът от ЕНП Надежда Нейнски. Здравейте, г-жо Нейнски!

Надежда Нейнски: Здравейте!

Водещ: Съжалявам, че обърках името на покойния председател на ЕНП, ама наистина се развълнувах. Вилфрид Мартенс си отиде миналата седмица – човек с изключително големи заслуги за създаването на най-голямата партия в момента в цяла демократична Европа. Какво мислите за това, което направиха депутатите от Атака миналата седмица?

Надежда Нейнски: По силата на обстоятелствата се намирах в Европейския парламент, когато беше поискана минута мълчание в ЕП. И то от председателя Шулц, който е социалист. И в тази зала всички депутати, независимо от своите политически убеждения и държави - всички се изправиха на крака - и крайните националисти, и хора с крайно леви убеждения, и хора, които може би не във всяко едно отношение са приемали неговата политика. И си помислих, че това са двата свята. Защото в случая става въпрос, освен за политика, или повече отколкото за политика, става дума за принципи и за цивилизованост и за някакъв особен тип сетивност, която, за съжаление, като слушах предишното изказване, изключително много липсва в България. Защото Вилфрид Мартенс не е просто политик, който има заслуги за белгийската история и за белгийската нова политика. Не знам какво имаше предвид вашата предишна събеседничка с това, че бил спорен в собствената си държава. Но той е министър-председателят след Кол, който най-дълго време е бил министър-председател. Белгия е държава с доста сложна история и сложна политическа структура на управление. И един човек, който умее да води диалог, показа не само в белгийски, а и в европейски мащаб умението и значението на това да се води диалог.

Водещ: Кого, впрочем включително и като бивш заместник на ЕНП, кого бихте искали да видите на негово място?

Надежда Нейнски: Знаете ли, там дори самата личност не е от значение. Въпреки, че по естествен начин на преден план излизат онези, които са в състояние да обединят и политиката, и мислите, и душата на хората, които ги следват. Не случайно подчертах, че неговото най-голямо предимство беше в умението му да обединява, да води диалог. И в ЕС съм присъствала на много тежки дебати по теми, които са разделяли държавите-членки на ЕС, но той винаги е търсен като медиатор. Така че кой ще седне на стола, е рано да се каже. И смятам дори, че е въпрос и на лош вкус да обсъждаме...

Водещ: Все още е твърде рано.

Надежда Нейнски: Твърде рано е. Уважението към него е наистина много сериозно.

Водещ: За бежанците. Това е темата, която интересува не само България и Европа. През седмицата в ЕП имаше много задълбочен дебат по тази тема. Какво е усещането Ви? България сама ли е оставена да се справя със сирийските бежанци или има европейска солидарност и ще й бъде помогнато като на страна-членка в ЕС?

Надежда Нейнски: Всъщност акцентът в моето изказване, което направих в зала, беше точно това: че в периоди на криза, каквато е кризата със сирийските бежанци, Европа наистина може да покаже действително ли е солидарна или не. Защото прословутите договори за бежанците, т.нар. Дъблин 1 и 2 бяха ревизирани, променени съобразно новата ситуация. Тази солидарност невинаги се проявява достатъчно по сериозен начин. Истината е, че аз говорих и с много мои колеги, че няколко държави поемат удара с бежанската вълна. Ето, Италия е една от тях, Гърция, България. Говорим за европейските държави. Защото тези, които имат граница със Сирия, примерно да кажем Ливан или Турция, те наистина понесоха много тежко бежанската вълна.

Водещ: Съгласна ли сте с Вашата колега от ПЕС Илияна Йотова, че ЕС се е оказал твърде неподготвен за предизвикателство като бежанската вълна от Сирия?

Надежда Нейнски: Смятам, че да. В много отношения да. Защото солидарността е духовно понятие. Много се говори за солидарност, почти както се говори много за справедливост.

Водещ: Не знам дали не изтъркахме дори значението на тази дума, която е иначе много хубава.

Надежда Нейнски: Да. Защото, ето примерно България. България е потенциален член на Шенген. Ние говорихме толкова много и естествено извървяхме дълъг път към Шенген и станахме естествена притегателна точка за бежанците, които смятат, че през нас могат да отидат в Европа. Но тъй като ние не сме членки на Шенген, на практика се получава нещо като джоб – бежанците идват в България и става много по-сложно. Българо-турската граница се приема и от Фронтекс като най-важната граница в момента за пропускане на бежанците. Истината е, че тук много голямо значение има и политиката на българските институции.

Водещ: Каква е политиката на българските институции? Адекватна ли е реакцията на българските институции досега?

Надежда Нейнски: Hяма как да е адекватна политиката на българските институции, като по принцип и българските институции, и държавата ни като цяло, в момента не се ползват с голям авторитет. За съжаление общата политическа нестабилност се отразява включително върху авторитета на тези институции. Отделен въпрос е, че сега те си прехвърлят топката – предишното или сегашното правителство има по-голяма вина за това, че не сме подготвени за тази бежанска вълна. Виждаме, че тази престрелка протича включително и днес между вътрешния министър, между кмета на София...

Водещ: Йорданка Фандъкова, да.

Надежда Нейнски: Нали, трудно е за нас отстрани да преценим до каква степен кой е в основата на тази неподготвеност. Но според мен, темата с бежанците, и аз това пледирах и пред моите европейски колеги – тази солидарност е изключително важна, за да не се радикализират обществата. Защото виждате как се говори, включително и в това студио, по отношение на бежанците. А става дума за една хуманитарна катастрофа. Но това, което Европа не бива да допусне, е хуманитарните бежанци да се превърнат в икономически бежанци. Защото тогава реално от Африка и от тези държави, които в момента са нестабилни, наистина ще дойдат много икономически бежанци. Комплексен въпросът.

Водещ: Защо през 1999 г. Вие като външен министър и Иван Костов като премиер успяхте да устоите и не допуснахте косовските бежанци тук, тоест възможно беше границата да бъде затворена, а днес, 2013 г. няма как да затворим границата си?

Надежда Нейнски: Ние тогава бяхме много категорични по една сериозна причина. Конфликтът беше много близо дo българските граници. Едно е косовските бежанци да бъдат приети от Германия, от Франция, от държави, които са далеч от конфликта. Съвсем различно е да се приемат от съседна държава, в която, каквото и да си говорим, поради редицата нестабилни политически процеси тези хора много лесно могат да се въоръжат и да се превърнат в част от проблема и да завлекат България в този проблем. Това беше основният ни аргумент и пред нашите потенциални съюзници. Ние тогава положихме изключително много усилия да помогнем на Македония, която наистина беше пред колапс от бежанската вълна и помогнахме икономически, по всякакъв възможен начин, включително и логистично.

Водещ: Днес опция ли е затварянето на границата?

Надежда Нейнски: Днес ситуацията е много по-комплицирана оттогава. Първо, България вече е член и на ЕС, и на НАТО. Разбира се, за хора като Вашата предишна събеседница това едва ли има някакво особено значение. Вероятно и за много от хората, които ни слушат в момента, тъй като при сегашната тежка икономическа криза темата за хляба веднага излиза на дневен ред. Но тук се появяват онези чисто цивилизационни и хуманни аспекти, за които се предполага, че една държава-членка на ЕС вече трябва да бъде част от тази солидарност. И в този смисъл моят голям апел и към властите в България, и моето огромно притеснение по отношение точно на българо-турската граница, е за контрола върху това какви хора влизат в България. Това е ангажимент точно на МВР и негова е отговорността, ако наистина хората, които влизат, са не просто семейства, бягащи от трагедията, но и хора, които се възползват от ситуацията и могат да представляват риск за националната ни сигурност.

Водещ: Добре, да завършим с една инициатива на Реформаторския блок. Ще се поиска от президента Росен Плевнелиев отново да сезира Конституционния съд по казуса Делян Пеевски. Вярвате ли, че българският държавен глава ще откликне на това намерение, на тази молба на Реформаторския блок?

Надежда Нейнски: Надявам се. Помня неговата реакция по случая Марковска. И това ни даваше основанието и мотивацията да се обърнем към него за повторно сезиране. Най-големият проблем в България е делегитимацията на институциите и това, че хората отдавна са загубили доверие в тях. Причините са много и са комплексни. За мен най-важната причина е в това, че корпоративното задкулисно влияние върху институциите ги обезсмисля. Най-основната движеща сила на протестите, които видяхме през всичките тези месеци, е това недоверие в институциите. Хората смятат, че трябва сами да се справят. А това е тежък удар.

Водещ: Знаете ли, като гледам как се развиват нещата в България, само се питам кога темата Делян Пеевски ще бъде приключена, ще бъде затворена.

Надежда Нейнски: Делян Пеевски се превърна в символ. Смятам да не му отдаваме толкова голямо значение като персонаж. Но аз прочетох писмото, което Делян Пеевски е изпратил. Не знам той ли го е написал, или някой го е изпратил до КС, друга тема е дали го е писал сам. Но се замислих за модела, който той лансира в съвременна България – по какъв начин се става богат и известен в съвременна България. Ако това е начинът, по който Делян Пеевски демонстрира, той казва – аз на 33 години съм един успешен човек, по памет цитирам, с доходи, които... Никой не го пита от къде и по какъв начин ги е придобил. И това се приема за нещо нормално. Смятам, че Реформаторският блок и хората, които все пак претендират, че са демократи, трябва да издигнат друг модел, за да може да се даде право на хората да избират. Не може това да бъде моделът за успешния човек в България. Не може интелигентните, работливите и почтените хора да бъдат във втора, във „В” позиция.

Водещ: Нека това да бъде финалът на нашия разговор. Благодаря Ви за този разговор. Надежда Нейнски, гост на „Хладнокръвно”.

Публикацията е от сайта на Надежда Нейнски Нейнски: Не можем да затворим границата, ситуацията не е като при Косово

"Ние не допуснахме косовските бежанци, защото имаше опасност да се въоръжат и да въвлекат и България в конфликта". Това разкри в предаването "Нека говорят" по bTV евродепутатът Надежда Нейнски, която по време на войната в Косово бе външен министър в правителството на Иван Костов.

"Тогава не откликнахме на нашите бъдещи партньори от ЕС и НАТО, защото много по-безопасно беше бежанците да бъдат приети от несъседни държави като Германия или Италия", припомни Нейнски. През онази криза сме оказали голяма логистична подкрепа на Македония. По думите на Надежда Нейнски в сега не може просто да затворим границата си за бежанците. "Сега сме в НАТО и ЕС и става въпрос за цивилизационни ценности",  коментира още Нейнски.

На въпрос за възможността с потока от бежанци да влязат и екстремисти, евродепутатът коментира, че отговорността за това е на вътрешния министър.

Тя коментира и казуса „Делян Пеевски”, като изрази надежда, че президентът отново ще върне случая в Конституционния съд, както настояват от Реформаторския блок.

Пеевски е модел да станеш богат и известен без никой да те пита как се е случило това. Ние, от Реформаторския блок, залагаме на друг модел – не може почтените хора да са натикани в Б-група, обясни още Надежда Нейнски.

Новината е от сайта на Надежда Нейнски Надежда Нейнски: Сега сме в ЕС, не можем да затворим границите си за бежанците

Едно ново решение на Конституционния съд (КС) за Делян Пеевски ще бъде важно не само, за да каже ясно, че той не може да е депутат, но и също би могло да оправи кашата, която парламентът създаде, опитвайки се да спаси мандата на Пеевски. Това заяви днес адв. Йонко Грозев от "Движение България на гражданите" в предаването "Неделя 150" по БНР по повод внесеното в петък от Реформаторския блок искане до президента да сезира наново КС.

Той обясни, че в опита си да спаси Пеевски след гражданското недоволство и да запази депутатското му място, парламентът на практика извършва нарушаване на Конституцията, отменяйки първоначалното си решение за избора му като председател на ДАНС. Към онзи момент - 19 юни 2013 - Делян Пеевски е бил избран, подал е оставка като народен представител и е положил клетва като шеф на ДАНС. С тези си действия той вече представлява изпълнителната власт и Народното събрание няма конституционни правомощия да отмени решението си за избор, без да наруши принципа за разделение на властите, обясни Грозев. Това е сблъсък между властите и узурпиране на правомощия от страна на Народното събрание, посочи още той.

"Целият този модел на политическо влияние зад кадър в последните години се крепи на ерозиране на независимите управленски органи, които не са пряко политически", категоричен беше Грозев. Той коментира, че тези институции - Конституционния съд, ВСС, ДАНС - са измислени, за да гарантират , че държаванта машина работи в обществен интерес, а не става проводник на частни и партийни интереси. По думите му обаче партиите в парламента се опитват да ги поставят под контрол.

Според Грозев самото решение на КС не дава абсолютна яснота за статута на Пеевски. 'Понеже знаят колко е абсурдно е решението им, КС е замазал становището си така, че да не може да бъде разбрано", коментира още Грозев.

По думите му ако президентът или другите институции решат да сезират съда за ново гледане по казуса, очакванията са той просто да каже дали едно решение на парламента е противоконституционно или не, а не да взима управленски решения като това кой и как да е председател на ДАНС.

Грозев беше категоричен, че КС може да излезе с решение в рамките на два месеца. "Фактът, че проекторешението на обявеното в понеделник решение е било готово още през юли, поставя въпроса то съзнателно ли е бавено и засилва подозренията за политически натиск", каза още той и добави, че от блока очакват скоро да чуят становището на президента.

Решението на Конституционния съд за Делян Пеевски е хореография и съдът не трябва да отваря вратата към хаоса. На конституционните съдии, въпреки че са хора със сериозен жизнени  професионален опит, им е удобно да се дръпнат и друг да реши казуса, като го върнаха обратно в Народното събрание. Така правят всички институции в момента – бягат от отговорност. Затова ние, от Реформаторския блок, настояваме да бъдат попитани съдиите отново, за да вземат абсолютно изчерпателно решение и да покажат, че са се еманципирали и че отговарят само пред нацията. Това заяви днес в ефира на Радио К2 Меглена Кунева – председател на „Движение България на гражданите“.

По думите й, правните аргументи за връщането на Д. Пеевски за народен представител трябва да се разгледат с цялата им сериозност и по тази причина правното становище, депозирано вчера в президентството публично от представители на Реформаторския блок, е било изпратено до всички институции, които могат да сезират конституционните съдии, включително и до Министерския съвет и главния прокурор.

На въпрос защо не се избират пряко съдиите в КС, Кунева отговори, че последните избори са показали 18 % корпоративне вот и 5 % купени гласове, което прави 23 % подкупност на изборните резултати, което при пряк избор на конституционни съдии би довело до негативни последици.  За нас въпросът не е толкова „кой“, а „защо“ беше предложен г-н Пеевски за шеф на ДАНС и отговорът води към факта, че в българската политика никой не иска да носи отговорност. По думите й, България прилича на  пациент, на който му се изключват системите една по една – съдебна, икономика, граждански права, медии, Конституционен съд, Народно събрание – и остава някой да се произнесе, че пациентът си е отишъл.

Според Кунева обаче, не е продуктивно от публичната криза обществото да потъва в депресия, затова трябват действия. Тя определи призива на реформаторите за преразглеждане казуса „Пеевски“ от Конституционния съд като такова действие и напомни, че „Движение България на гражданите“ обяви и започването на широко обсъждане на нова конституция. Тя каза, че събирането на предложения ще се провежда през интернет по примера на съставянето на конституцията в Исландия и чрез преки срещи с хората, както и че ще се сформира широк конституционен съвет от най-добрите юристи, експерти и специалисти в тази материя. Кунева допълни още, че партиите трябва да дадат реална възможност на хората да ги контролират и напомни, че именно гражданите спряха скандалните назначения на Марковска и Пеевски, но че системата продължава да се възпроизвежда и се правят нови подобни назначения.

Тя напомни, че „Движение България на гражданите“ отдавна е предложило в парламента да се направи публично изслушване на лицата, за които се твърди, че комбинират политическа, икономическа и медийна власт, но вместо това Народното събрание превръща парламентарният контрол в смешен и обиден за търпението на гражданите инструмент. Тя каза, че се отнася положително към идеята медиите да обявяват политическите си пристрастия, за да не заблуждават хората и напомни, че ДБГ отдавна говори за правила, които да дават яснота кои са собствениците на медии, социологически агенции и други с влияние върху общественото мнение, какви отношения имат с банките, към кого са дълговете им и т.н.

На въпрос дали Реформаторският блок е заявка за коалиция, Кунева отговори, че има мандат от Националното събрание на партията да работи в тази посока с партньорите от блока, но това е дълъг процес. Ще трябва да се кажат тежки истини и някой може да реши, че предпочита да се яви самостоятелно, а не в коалиция, допълни още тя като каза, че е важно да се запази форматорската инициатива и тя да се разраства.

На въпрос дали Блокът ще се коалира с ГЕРБ, Кунева отговори, че тя лично има редица принципни възражения към управлението на ГЕРБ и припомни 60 % опорочени обществени поръчки, натиск над бизнеса и медиите, скандални назначения и облагодетелстване на близки на ГЕРБ фирми, подслушването, управлението с тефтерчета, нарушаването на граждански права. По думите й, да се оттегля Искра Фидосова и да се казва: „ами вижте, ние вече сме добри“, не означава скъсване с тези негативни практики и доказва, че ГЕРБ продължава да се държи като неприлична партия.

Кунева беше категорична, че за нея не подлежат на коментар неща като изпълнението на програмата на „Движение България на гражданите“, отстъпването на територия на гражданското общество, което е един от трите основни стълба в платформата на ДБГ и пълната прозрачност на решенията, което е отвъд калкулации на тесни партийни интереси и "България на гражданите" с такива калкулации не се занимава.

Едно ново решение на Конституционния съд (КС) за Делян Пеевски ще бъде важно не само, за да каже ясно, че той не може да е депутат, но и също би могло да оправи кашата, която парламентът създаде, опитвайки се да спаси мандата на Пеевски. Това заяви днес адв. Йонко Грозев от "Движение България на гражданите" в предаването "Неделя 150" по БНР по повод внесеното в петък от Реформаторския блок искане до президента да сезира наново КС.

Той обясни, че в опита си да спаси Пеевски след гражданското недоволство и да запази депутатското му място, парламентът на практика извършва нарушаване на Конституцията, отменяйки първоначалното си решение за избора му като председател на ДАНС. Към онзи момент - 19 юни 2013 - Делян Пеевски е бил избран, подал е оставка като народен представител и е положил клетва като шеф на ДАНС. С тези си действия той вече представлява изпълнителната власт и Народното събрание няма конституционни правомощия да отмени решението си за избор, без да наруши принципа за разделение на властите, обясни Грозев. Това е сблъсък между властите и узурпиране на правомощия от страна на Народното събрание, посочи още той.

"Целият този модел на политическо влияние зад кадър в последните години се крепи на ерозиране на независимите управленски органи, които не са пряко политически", категоричен беше Грозев. Той коментира, че тези институции - Конституционния съд, ВСС, ДАНС - са измислени, за да гарантират , че държаванта машина работи в обществен интерес, а не става проводник на частни и партийни интереси. По думите му обаче партиите в парламента се опитват да ги поставят под контрол.

Според Грозев самото решение на КС не дава абсолютна яснота за статута на Пеевски. 'Понеже знаят колко е абсурдно е решението им, КС е замазал становището си така, че да не може да бъде разбрано", коментира още Грозев.

По думите му ако президентът или другите институции решат да сезират съда за ново гледане по казуса, очакванията са той просто да каже дали едно решение на парламента е противоконституционно или не, а не да взима управленски решения като това кой и как да е председател на ДАНС.

Грозев беше категоричен, че КС може да излезе с решение в рамките на два месеца. "Фактът, че проекторешението на обявеното в понеделник решение е било готово още през юли, поставя въпроса то съзнателно ли е бавено и засилва подозренията за политически натиск", каза още той и добави, че от блока очакват скоро да чуят становището на президента.

Новината е от сайта на Движение България на гражданите Йонко Грозев: Едно ново решение на КС би могло да оправи кашата, която парламентът създаде

Решението на Конституционния съд за Делян Пеевски е хореография и съдът не трябва да отваря вратата към хаоса. На конституционните съдии, въпреки че са хора със сериозен жизнени  професионален опит, им е удобно да се дръпнат и друг да реши казуса, като го върнаха обратно в Народното събрание. Така правят всички институции в момента – бягат от отговорност. Затова ние, от Реформаторския блок, настояваме да бъдат попитани съдиите отново, за да вземат абсолютно изчерпателно решение и да покажат, че са се еманципирали и че отговарят само пред нацията. Това заяви днес в ефира на Радио К2 Меглена Кунева – председател на „Движение България на гражданите“.

По думите й, правните аргументи за връщането на Д. Пеевски за народен представител трябва да се разгледат с цялата им сериозност и по тази причина правното становище, депозирано вчера в президентството публично от представители на Реформаторския блок, е било изпратено до всички институции, които могат да сезират конституционните съдии, включително и до Министерския съвет и главния прокурор.

На въпрос защо не се избират пряко съдиите в КС, Кунева отговори, че последните избори са показали 18 % корпоративне вот и 5 % купени гласове, което прави 23 % подкупност на изборните резултати, което при пряк избор на конституционни съдии би довело до негативни последици.  За нас въпросът не е толкова „кой“, а „защо“ беше предложен г-н Пеевски за шеф на ДАНС и отговорът води към факта, че в българската политика никой не иска да носи отговорност. По думите й, България прилича на  пациент, на който му се изключват системите една по една – съдебна, икономика, граждански права, медии, Конституционен съд, Народно събрание – и остава някой да се произнесе, че пациентът си е отишъл.

Според Кунева обаче, не е продуктивно от публичната криза обществото да потъва в депресия, затова трябват действия. Тя определи призива на реформаторите за преразглеждане казуса „Пеевски“ от Конституционния съд като такова действие и напомни, че „Движение България на гражданите“ обяви и започването на широко обсъждане на нова конституция. Тя каза, че събирането на предложения ще се провежда през интернет по примера на съставянето на конституцията в Исландия и чрез преки срещи с хората, както и че ще се сформира широк конституционен съвет от най-добрите юристи, експерти и специалисти в тази материя. Кунева допълни още, че партиите трябва да дадат реална възможност на хората да ги контролират и напомни, че именно гражданите спряха скандалните назначения на Марковска и Пеевски, но че системата продължава да се възпроизвежда и се правят нови подобни назначения.

Тя напомни, че „Движение България на гражданите“ отдавна е предложило в парламента да се направи публично изслушване на лицата, за които се твърди, че комбинират политическа, икономическа и медийна власт, но вместо това Народното събрание превръща парламентарният контрол в смешен и обиден за търпението на гражданите инструмент. Тя каза, че се отнася положително към идеята медиите да обявяват политическите си пристрастия, за да не заблуждават хората и напомни, че ДБГ отдавна говори за правила, които да дават яснота кои са собствениците на медии, социологически агенции и други с влияние върху общественото мнение, какви отношения имат с банките, към кого са дълговете им и т.н.

На въпрос дали Реформаторският блок е заявка за коалиция, Кунева отговори, че има мандат от Националното събрание на партията да работи в тази посока с партньорите от блока, но това е дълъг процес. Ще трябва да се кажат тежки истини и някой може да реши, че предпочита да се яви самостоятелно, а не в коалиция, допълни още тя като каза, че е важно да се запази форматорската инициатива и тя да се разраства.

На въпрос дали Блокът ще се коалира с ГЕРБ, Кунева отговори, че тя лично има редица принципни възражения към управлението на ГЕРБ и припомни 60 % опорочени обществени поръчки, натиск над бизнеса и медиите, скандални назначения и облагодетелстване на близки на ГЕРБ фирми, подслушването, управлението с тефтерчета, нарушаването на граждански права. По думите й, да се оттегля Искра Фидосова и да се казва: „ами вижте, ние вече сме добри“, не означава скъсване с тези негативни практики и доказва, че ГЕРБ продължава да се държи като неприлична партия.

Кунева беше категорична, че за нея не подлежат на коментар неща като изпълнението на програмата на „Движение България на гражданите“, отстъпването на територия на гражданското общество, което е един от трите основни стълба в платформата на ДБГ и пълната прозрачност на решенията, което е отвъд калкулации на тесни партийни интереси и "България на гражданите" с такива калкулации не се занимава.

Новината е от сайта на Движение България на гражданите Меглена Кунева: Решението на Конституционния съд е хореография и не трябва да отваря вратата към хаоса

Боят по Реформаторския блок започна. Бият го с всички средства - от тарикатски социологически изследвания до публицистика от общ характер.

Това обстоятелство, макар и мъчително и донякъде обидно за новото формирование, е блага вест, защото означава, че силите на статуквото вече гледат на блока сериозно и виждат в него съперник, с когото си заслужава да се разправят по познатия начин. Кое обаче дава сила на блока и кое го прави сериозен претендент за властта? Отговорът се съдържа в епитета - "реформаторски". Едно от най-устойчивите политически заклинания през последния четвърт век е "реформи, реформи, реформи..."

Когато едно състояние не ти харесва, естествено е да поискаш да го промениш. Когато виждаш, че едно общество е деформирано, нормално е да желаеш да го реформираш. Дано не бъркам, но скоро не сме имали претендент за властта, който да не е долитал на крилата на реформите.

За съжаление обаче, много трудно е да реформираш някого, пред когото се отчиташ и който те избира. Това е парадоксът на демокрацията. Последните, които направиха истински реформи в България, бяха комунистите, които през 1944-та ни реформираха до кокал под одобрителния поглед на червената армия. После падна мрак, а половин век по-късно падна Стената. Дали обаче тази промяна беше така радикална като предишната.

Дали демократичната промяна успя да възстанови нещата такива, каквито бяха унищожени след войната? Аз мисля, че не. Мерило е структурата на собственостт.

След Берлинската стена обществата започнаха да изглеждат наистина твърде различни и твърде реформирани, но прослойките, които преди контролираха благата чрез привилегировано отношение спрямо държавната собственост, след демократичните промени започнаха да ги контролират като техни законни частни собственици. От друга страна, какво толкова, нали все някой трябва да контролира благата на обществото? Има ли значение кой? Има и това е въпрос на справедливост.

Когато справедливостта в едно общество е нарушена, всяка власт става под въпрос. Хората започват да се съмняват, да не вярват, че това е автентична власт и навсякъде провиждат задкулисни заговори и кукловоди, като в много случаи са прави в подозренията си.

А щом има такива подозрения, независимо основателни или не, управленията са слаби и не могат да правят реформите, заради които са били избрани. Защото реформаторството е болезнено.

Трябва да вярваш на реформатора, както вярваш на зъболекаря си. Ако не си отвориш доброволно устата, и най-добрият зъболекар няма да ти направи пломба.

Най-лошото на реформите е, че, макар и полезни за всички, те са неприятни за мнозина и големи групи от хора остават недоволни, когато управлението тръгне да ги реформира. Тоест реформаторското управление е управление на недоволството. Или е такова, или не е реформаторско.

Всеки реформатор още в зората на реформаторската си кариера трябва да е наясно, че ще обиди мнозина и да е готов мнозина да го намразят. Има два вида хора, които ще се обидят. Първите са тези, които ще изгубят работата си, защото получават заплати от сектори, които не произвеждат нищо и с нищо не оправдават съществуването си.

Вторите са онези, които се занимават с организирана престъпност, контрабанда, данъчни измами, корупция и т.н. Но докато обидата на първите ще свърши само като горчива буца в гърлата им, то обидата на вторите ще избухне в яростна съпротива, която може да въздига и да сваля правителства.

Следователно, параноичният извод е, че обществото има крещяща нужда от реформиране, но обществото  не желае да бъде реформирано.

В момента в света или поне в света на нашата цивилизация няма ляво, няма дясно, няма капитализъм, няма и социализъм. Има само популизъм с известно разнообразие във формите на демагогия.

Затова и властта е в криза, защото няма съревнование на идеи, ценности и концепции, а само надпревара в обещаването на едно и също: ще работите по-малко, ще печелите повече, ще се пенсионирате по-рано и няма да плащате дълговете си.

И всички приказки за грижа към предприемачи, капиталисти, малки и средни предприятия са само досаден шум в ефира. Естествено процесът на обещаване на неизпълними неща и (което е по-лошо) опитът тези неща въпреки всичко да бъдат изпълнени, прави живота не по-добър, а по-лош, защото това е живот на вересия, на закърпване на положението до следващия мандат, когато други ще му мислят.

А другите не могат да измислят нищо по-различно, защото и тях трябва да ги избират. Ако някой знае как се излиза от този §22, да каже...

Новината е от сайта Движение България на гражданите Обречени на реформиране

Решението на Конституционният съд (КС) за Делян Пеевски директно попада в категория нелепи, делегитимиращи. С него съдът произведе масово убеждение, че решенията му могат да са резултат на влияния от тъмните сили, срещу които протестират гражданите над три месеца. Това убеждение ще заседне трайно в институционалната история и ще трови и без това минималното доверие към институциите.

Накратко, съдът се оказва разделен наполовина и не може да събере необходимото мнозинство от 7 гласа за положителен отговор на искане от група народни представители за установяване на т.нар. "несъвместимост" на постове.

Искането се позовава на чл. 68 (1) от конституцията, според който изпълнението на друга държавна служба е несъвместимо с положението на народен представител. От тази конституционна забрана за съвместяване на постове следва, че, ако г-н Пеевски е станал председател на ДАНС, той е освободил мястото си на народен представител. И, напускайки ДАНС под натиска на протестите, не може да възстанови статута си на народен представител, тъй като подобно изключение се допуска, отново с изричен конституционен текст, единствено за министри.

Причините за решението са трудни за проумяване от здравия разум на човека в правовата държава. Шестима съдии отхвърлят искането за установяване на несъвместимост с дузина аргументи, които не се позовават пряко на конституционни положения.

Това би било нормално, ако текстът на конституцията бе неясен, неопределен, изобщо отсъстващ, противоречив и т.н. Но в случая текстът е пределно ясен и подлежи на непосредствено приложение без особени увъртания и тълкувания.

Позоваването на множество детайли, вземането на примери от специфични закони (като този за конфликт на интереси), позоваването на правата и интересите на народа - избирател, и множество други само засилват подозрението за изкуствено, насилствено, манифактурно издялкано решение. Какво стои зад него информираният гражданин си е отговорил в мига на публикуването му, без дори да чете заплетената аргументация.

Това е много жалко. Решението е поредна демонстрация за отсъствие на функционираща държава. И е още по-жалко, защото имаше години, когато единствен Конституционният съд поддържаше убеждението за възможността по тези земи да има разум, въплътен в институции. Нормалният човек се пита все пак: Защо? Как се стигна дотам да произведат подобно нелепо решение, в момент, в който гражданската сфера се тресе от възмущение пред криминализацията на държавата и нивата на политическа корупция?

Това личи добре и може да се развие от единственото особено мнение по делото. То твърди, по най-прост, непосредствен и обвързан със здравия човешки разум начин, че искането на групата народни представители за установяване на несъвместимост е излишно, в институционалния жаргон на съда "недопустимо". Няма нужда, тоест не е допустимо е подобно искане да бъде разглеждано. Народният представител Пеевски е (1) бил избран за председател на ДАНС от Народното събрание, (2) е положил клетва, изисквана за този пост.

Със самото му избиране именно от Народното събрание и с полагането на клетвата неговият мандат необратимо се прекъсва. Затова и няма несъвместимост. Толкова, точка. Не е нужно никакво питане, никакво искане.

Посланието е: не бива да се допускат искания, които водят не само до излишно, но и до вредно усложняване на цялата материя, засягаща конституционния ред и неговите институции. Въпросът тук не се свежда до това дали подобно мнение в този конкретен случай е "вярно", каквото и да означава това. То има значение на настояване, че преди да бъде тълкувана като лабиринт от процедурно-бюрократични детайли, конституцията трябва да бъде видяна като опора и място на здравия смисъл.

Но срещу подобна позиция се изправя целият конституционно-правен "естаблишмънт", една цяла гилдия. Тя предпочита широки и неопределени тъкувания, които си играят свободно с невидими за здравия разсъдък процедурни тънкости.

Тези упражнения са парадоксални с това, че зад привидната правна буквалност и позитивистко придържане към текста прикриват произволи и тълкувателни безчинства. Както направиха преди десет години с позорното решението за т.нар. Велико народно събрание, с което извадиха Република България от светските държавни режими и вмениха качества на теократична република, в която промените в държавния ред зависят от провидението.

Съдът днес е хибрид между предвзето академично знание, имунитет срещу здравия разум и колективната гримаса на независимост. Този хибрид не само е фалшив, но е и високо рисков. Той води до загуба на институционална мисия и до пораждане на критични нива на недоверие.

Извън основателното подозрение, че и тази върховна институция е развалена като много други, има и причини в самия съд, неговите институционални нагласи, предписаните му функции, собствената му традиция.

Новината е от сайта България на гражданите Процедурата като произвол