Реформаторски блог

Г-н Кънев, да започнем от най-актуалното събитие - сформирането на Граждански съвет на Реформаторския блок. Идеята за подобен орган беше ли заложена в първоначалната ви визия за начина на функциониране на блока, или се зароди на по-късен етап?
Това е нещо, което говорихме от самото начало, като разбира се имаше различни виждания и вариации по темата, но идеята, че блокът като партийно обединение ще бъде надграден с представители на гражданския сектор беше от първия момент и ние многократно сме коментирали тази идея с медиите. Забавихме я, защото август не е месец за новини.

Този въпрос винаги е много недодялан, но не мога да не го задам - защо точно тези 25 души влизат в съвета? За да му придам по-адекватен вид ще добавя - какво представляваше процесът на неговото формиране? Политическите лидери и партийните ръководства поканиха тези хора, или те самите заявиха желание да се включат? Получихте ли откази от участие в съвета?
На първо място искам да уточня, защото видях в медиите, че се е получило известно разминаване, може би ние не сме били съвсем ясни. Съветът е в състав от 39 души - 25 представители на гражданския сектор и по двама от всяка партия, тоест още 14 души. Хората в голяма степен бяха избрани с консенсус, естествено повечето са предлагани от политически партии или отделни политически лидери. Често пъти някои хора са предлагани от няколко партии, така че в никакъв случай не може да се говори за квоти вътре в съвета - няма такива квоти. След едно първоначално сформиране има и хора от гражданския сектор, който предлага други свои колеги, разговаряха с тях и ги убеждаваха. Големият брой на участниците показва, че почти не получихме откази. По-скоро изненадващо за мен, защото с много от тези хора сме имали и предишни срещи и разговори и мнозина от тях са се съгласявали да заемат консултативна, но не и ефективна роля. Този път получихме единствено отделни откази от хора, чиито професионални ангажименти не им позволиха да се включат.

Задавам този въпрос, тъй като за тези последни 24 часа след обявяването на състава Вие сам сте свидетел, най-вече в социалните мрежи, на бурната реакция, която предизвикаха част от членовете на Гражданския съвет. Сериозни нападки получи г-н Харалан Александров, включително бяха извадени стенограми от разговори... Другото силно атакувано име беше това на г-н бившият енергиен министър Трайчо Трайков. Очаквахте ли подобна реакция и как бихте и отговорили?
Да, няма как да не очакваме реакция, защото смисълът на гражданския съвет е да разширява платформата, върху която стои Реформаторския блок, а освен това да представлява хора с различни възгледи и убеждения. Ако например активните и убедените избиратели на ДСБ харесват всички тези хора, това би било по-скоро тревожно и би възникал въпросът защо просто не сме ги поканили в ръководството на партията?
Съвсем логично е, че тези хора трябва да привличат различни групи от обществото, да имат влияние върху различни групи и няма как да се харесват на всички. Добре е обаче да погледнем практиката на големите европейски партии, защото в случая ние говорим за едно гражданско и политическо обединение, което е с амбиция да прерасне в коалиция, но големите партии в Европа, особено тези от десния център сами по себе си представляват едни мащабни коалиции, в които влизат най-различни групи от обществото, най-различни интереси и вероизповедание. В този смисъл очакването, че може да има едно ръководно тяло, което да се хареса на всички, е едно от обясненията защо в последните 12 години се делим непрекъснато. Ако всеки избирател очаква да види ръководство, в което всички му харесват, най-накрая ще се принуди да е единственият избирател на това политическо тяло.
Аз вярвам, че г-н Александров ще даде отговор на тези въпроси, защото към него са насочени много конкретни лични въпроси. Колкото, например, за г-н Трайков и Юлияна Николова, аз направо не разбирам атаките. Това, че някой е бил под една или друга форма участник в управлението на ГЕРБ - г-н Трайков като министър на икономиката и енергетиката, където направи всичко по силите си да защити българския национален интерес и г-жа Николока като съветник, дори не изпълнителна длъжност, а съветническа, в опит да осигури на България отпушване на еврофондовете и финансиране, което тя и успя да направи, след което се раздели с правителството на ГЕРБ, просто за мен е несъстоятелно като атака.
Естествено, че хора които са били във властта и във едно управление с големи реформаторски амбиции, за съжаление неуспешни, и са си тръгнали, виждайки, че тези амбиции няма да се осъществят, то тяхното място е политическата алтернатива, която се стреми да ги осъществи, тоест да свърши това, което ГЕРБ не успя или не пожела да свърши.

Да разбирам, че не се притеснявате от варианта да се стигне до отвод и подобни по-сериозни последствия от атаки в социалните мрежи?
Не, не. Вижте, съветът функционира цял месец, без да бъде публично оповестяван и вече изпълнява тези функции, които са му заложени. Прави го много добре, защото се търси консенсус между повече от 30 души, което не е никак лесно и аз съм обнадежден и приятно впечатлен от начина, по който това се постига. В този смисъл не може да става дума, че сме изненадани от нещо. Преценили сме рисковете, атаките са очаквани, а в политиката едно от големите умения е да защитиш друг човек, когато е подложен на атаки и ние със сигурност ще го направим.

Другият голям въпрос, който се роди вчера, се отнася до делегирането на правата за вземане на политически решения на съвета. Не бламира ли това самите партии? Не се ли опасявате, че може да доведе до брожения вътре в самото ДСБ и сред членовете, които са дали доверието си на това политическо ръководство, а сега им се казва, че Граждански съвет ще взима решенията?
Всяка форма на коалиране по някакъв начин преотстъпва правата на едно партийно ръководство. Единственият вариант компетентните органи на партията да взимат всички решения е самостоятелно явяване на избори и ние всички под една или друга форма го преживяхме, много неуспешно. След като ние от националното събрание на ДСБ имаме мандат за широк реформаторски блок и на практика за една сериозна коалиционна политика, това значи, че имаме мандат и за отстъпване на права в някакви параметри.
В случая по интересното е, че не става дума за пазарлък между 2, 5 или 7 партии, а е въпрос на политическо решение, включващо хора от тези партии и хора извън тях. Това е всъщност по-меката форма, защото в голяма степен гражданската квота в съвета внася умереност и убива чисто партийните интереси, които винаги съществуват и въпреки, че досега не сме имали такива конфликтни ситуации, те рано или късно в някаква сфера ще се появяват. В този един месец можем да кажем, че Гражданският съвет чудесно върши и тази функция, като напипва чисто партийния интерес, който няма общо с големите задачите пред блока и го елиминира.

Ако Гражданският съвет взема решенията, тогава неминуемо изниква и въпросът кой ще носи отговорността? Каква ще бъде вашата лична отговорност и тази на другите лидери?
Ние сме част от гражданския съвет, но нека да няма съмнения, че пред избирателите и структурите на ДСБ отговорността е на този, когото са избрали за председател, така че без съмнение тя е моя. Не се съмнявам, познавайки останалите лидери в блока, че това са хора, които могат да носят отговорност и пред своите членове и избиратели те ще го направят пълноценно.

До голяма степен, поне за мен, неубедителен беше изложеният вчера аргумент заседанията да не се предават на живо и да не се публикуват стенограми от разговорите. Не смятате ли, че в името на така желаните публичност и прозрачност, за които дори малко панически се говори в момента, трябва да се плати цената на това, че „хората ще видят как член на съвета спори сам със себе си", както се изрази вчера г-жа Ковачева?
Не съм присъствал на заседанието, на което е взето това решение, доколкото разбрах и било почти единодушно. Ще ви кажа моето мнение. Аз не се притеснявам от нищо, което съм казал на заседание на гражданския съвет и може би не трябва да се притесняваме. Но прякото публично излъчване носи няколко много сериозни риска.
Първо, Гражданският съвет е политическо тяло, а не някакъв представителен форум за дебат. Това не е кръгла маса, а орган, взимащ решения. Ако беше парламентарна комисия или кръгла маса, най-нормалното нещо е да се излъчва пряко. Тогава има и този театрален момент на участниците, които трябва да впечатлят публиката. В случая такъв елемент не трябва да има.
Не трябва да има сдържане на аргументи и криене на факти, които често пъти не са придобити по начин, по който позволява да бъдат споделени с публиката. Човек получава информация от приятели, не говорим за класифицирана информация, но все пак получава информация от хора, на които не може да цитира публично имената, но тази информация може да бъде важна за вземането на решения. Ако ще заседава гражданския съвет публично, то следва и ръководството на всяка една от партиите да заседава публично. За да приведем нещата в абсурд, следва и предизборните щабове да се предават публично, но това очевидно е невъзможно.
Всеки орган, който взима оперативни решения, трябва в дадени моменти да заседава при условия на поверителност. Ако съветът заседава публичност, ние го оперираме от такива решения и го превръщаме в кръгла маса, а тези оперативни решения започват да се взимат в друга стая. Аз много се гордея, че нямаме две стаи. Всичко до този момент сме решили в този състав и настояваме така да бъде и занапред.

Важно е да отбележим, че този Граждански съвет няма да бъде подобие на обществените съвети, въведени от служебното правителство, които според доста хора се превърнаха в говорилня от която не излиза нищо.
Точно така. Не става дума за такъв тип обществен съвет, а за един сериозен политически орган, който взима решения и те понякога трябва да взимат при закрити врати. Ще ви дам един пример - в момента в който премиерът Борисов направи заседанията на Министерски съвет публични и започна да публикува изцяло стенограмата, много скоро след това разбрахме, че важните решения за България се взимат на една маса за белот. Очевидно от четирима души, колкото стоят на една маса за белот, може би с няколко така наречени кибици. В Реформаторския блок няма маса за белот, на която да се взимат решенията и от която да няма стенограма.

Нека ви върна на блока и на неговия състав. Единни ли са членовете и симпатизантите на Демократи за силна България относно състава му. Как приемат така наречените твърди десебари факта, че блокът е по-скоро реформаторски, отколкото е десен. Убедени ли сте в така популярния напоследък „катарзис" на хора, които бяха решени да изхвърлят от политиката Иван Костов и го заявиха включително с огромен плакат на „Раковски" №134?
Моето усещане от наистина много разговори, които съм провел е, че естествено сред твърдите ядра и актива на ДСБ има напрежение, не харесваме всеки, но знаете ли - така беше и през 2008 и 2009 година, когато правехме Синята коалиция. Тогава аз, макар и на съвсем друго политическо ниво, бях един от малцината отявлени противници на Синята коалиция. В момента съм достатъчно зрял, за да си призная, че това е било грешна позиция. Защитавах я с жар, с аргументи, но слава Богу партията взе друго решение.
Тогава не всички харесвахме СДС, но това беше един добър опит да се върни напред към консолидация в дясно и в реформаторското пространство. В последствие той се провали именно поради възхода на партийните ревности и на личните отношения. Не можем да очакваме, че всеки харесва всичко, но тук се връщам в началото на нашия разговор - всяка една голяма политическа формация в демократичния свят съдържа в себе си дори неподменими възгледи и по пътя на консенсуса, компромиса и взимането на тежки решения успява да постигне влияние сред 30, 40 или 50 процента от обществото.

Споменавайки г-н Костов, той несъмнено е една много сериозна фигура, чието място заехте. Силно обичан и силно мразен. Част от десните симпатизанти все още търсят неговата сянка у Вас, търсят последовател и наследник, а други път искат точно обратното. Как се справяте с тези поляризирани очаквания? В какви отношения сте днес с Костов и как гледа той на състава и пътя на блока?
Последният въпрос е нещо, което няколко пъти казах, че няма да коментирам, за да не става плод на спекулации. В траен контакт сме и никога не сме го губили. Ако обаче ви кажа, че той подкрепя всичко половината наблюдатели ще кажат „ето, ние ви казахме - Костов дърпа конците, а Радан е кукла". Ако пък кажа, че не той подкрепя другата половина ще каже „казахме ви, че Радан изневерява на принципите, заложени от г-н Костов". Аз съм избран за председател на ДСБ и нося пълната отговорност за тази политическа линия, а това какви съвети получавам няма да го коментирам.
Съвсем естествено е да сме в това трудно положение, защото това ръководство наследява ръководство, оглавявано от един много силен лидер в дълъг период от време, на практика от 1994 - 1995 година насам, когато г-н Костов беше избран за председател на СДС. Той е неизменно най-силната фигура в дясно на българската политика. Пътят напред обаче е съвсем ясен и той не зависи от тези неща, за които говорим. Той зависи от успеха да се спечели доверието на избирателите, да се модернизира десницата, да се консолидира тя е реформаторското пространство, да се предложат наистина ново поколение реформи.
Защо е най-силен в дясно и за дълго най-запомнен Иван Костов? Защото сам той успя в един период от четири години начело на изпълнителната власт да проведе последователни реформи и да направи единствената до момента голяма промяна в България. Нашата задача е да направим следващата промяна, която не се случи през тези 12 години.


Да поговорим за протестите срещу сегашното правителство. Получава се малък парадокс в отношението към участието на партийни фигури в тях. От една страна се твърди, че „партиите не трябва да си позволяват да присвояват и да яхват протеста", защото това ще го убие. От друга страна обаче протестиращите са обвинявани, че не предлагат реална политическа алтернатива и не казват „след оставката - кого?". Къде е тънката разделителна линия?
Тук ще се върна на г-н Костов, за да дам илюстрация в какво човек с неговия опит е много важен. В последното си изказване на националното събрание на ДСБ, когато той подаде оставка, Костов каза нещо, за което ние си даваме сметка и работим по този начин.
Протестът може да посочи огромни проблеми и дай Боже може да свали едно правителство на мафията. Но протестът не може да даде алтернатива. Алтернативата може да я дадат една, две или десет политически партии, това е тяхната функция. Ние всички протестираме като граждани, на практика целият граждански съвет на Реформаторския блок излиза на протест, но ние се събираме като политици, за да прекъснем тази спекулация, че в България няма алтернатива и че сме сме изправени пред фалшивата алтернатива ГЕРБ и БСП, която в твърде много отношения не предлага нищо различно.
Поради тази причина ни се задава и въпрост „като сваляте БСП и ДСП искате да върнете ГЕРБ ли?". Първо, не сваляме БСП и ДПС - не е толкова просто, не е синьо и червено. Кабинетът „Орешарски" за първи път от средата на 90-те е един политически безотговорен кабинет, който се отчита на мафията. Нещо наистина страшно и с ужасни последици, особено, ако остане на власт да прави бюджет и да взима заеми, да договоря европейски фондове... това ще бъда катастрофа.

Добре, но едно от основните твърдения в тези близо три месеца на противниците на протеста е, че тези 5000, 10 000 или дори 20 000 души в центъра на София не могат да претендират, че изразяват волята на целия български народ, който имаше правото да я изрази и го направи на 12-ти май. Факт е също така, че с изключително малки изключения, протестите са единствено в София, за разлика от тези през февруари.
Не можем да очакваме, че протестът ще бъде от 2 000 000 души, няма как това да стане в България. Факт е, че както много нови големи политически промени и събития у нас и тази тръгва от София. Да се твърди, че протестират само софиянци е изключително несъстоятелно, защото сигурно половината от хората на този протест не са раждани в София. Те са дошли в София, за да търсят по-добро образовани, по-добра работа и един по-добър стандарт на живот, така че всеки ден протестират срещу феодализма в родните си градове, който ги е изхвърлил, който е оставил родителите им без работа и аз съм сигурен, че техните семейства не са разделени на София и на провинция. Затова и виждаме, че все пак една доста голяма част от населението подкрепя директно протеста, а една още по-голяма отхвърля правителството, макар да не познават добре протеста, защото не присъстват.
Един протест, който продължава повече от 3 месеца в подобни мащаби, включително и в най-празните за София летни месеци показва огромен обществен проблем. Имаме изборни резултати, които показват абсолютна нестабилност. Това правителство на практика няма легитимност извън коалицията между ДПС и „Атака", която е очевиден и пълен абсурд за избирателите на тези две формации. Да не говорим какво представлява коалиция с „Атака" за хората с реални социалистически убеждения, каквито върхушката на БСП не са. БСП и ДПС са партии на мафията, но вярвам, че голяма част от избирателите на БСП са социалисти и не могат да понесат управление с „Атака". В този смисъл легитимност няма дори в изборните резултати за това правителство, а да не говорим в последващите действия.

Сам казахте, че протестът продължава вече повече от три месеца. Очаквате ли той да ескалира поне като масовост, без да говорим за насилие. Очаквате ли да тръгне и в други градове, както беше през февруари?
Да, вярвам, че ще има отново по-големи протести в София. Вярвам, че ще има такива и най-малкото в другите големи градове на страната. Те ще бъдат свързани с конкретни политически решения. Същевременно смятам, че смяната на това правителство ще бъде по-скоро политически феномен, а не плод на радикален натиск, който да преминава границата на закона, както някои хора си го представят, а плод на непрекъснати провали на това правителство и тотална липсата на доверие, в което то се намира.
Със самото си присъствие начело на държавата в момента руши данъчната система, която колабира; все повече затъва бизнесът - днес разбираме от данните за заплащане, извършени от бюджета, че никакво разплащане с бизнеса няма. Обещаните 160 млн. лева са около 30 млн. лева, идва и въпросът къде са останалите 130 млн. лева, но разплащане няма.
Предстои предлагането в Народното събрание на един катастрофален Закон за обществените поръчки, срещу който общините вече първи нададоха вой с пълни основания. Предстои приемането на бюджет в условията на пълна непредвидимост за това какви данъци може да събере това правителство. В обобщение, това са хора без верен политически ход - те ще подадат оставка под натиска на собствената си безпомощност и некомпетентност.

Кажете ни малко повече за Закона за обществените поръчки, който управляващите посочват като една много силна своя стъпка?
Донякъде силна стъпка беше първото предложение, което беше предложено на обществено обсъждане от министър Бобева, въпреки че и то страдаше от много недостатъци. В крайна сметка нищо хубаво не е останало от него. Станало е дори по-сложно, тоест остава един проблем, който законът има от край време и дори става много по-тежък. Много по-мъглявите са критериите, което дори при по-добро правителство значи само едно - повече корупция.
Да не говорим какво се случва при едно правителство, което не може да си обясни елементарните назначения. Законът е и отказ от електронната поръчка, което беше първото голямо обещание. Искам да подчертая - говорим за пълен отказ. Европейската практика е еднозначна - връзката между електронните поръчки и намаляването на корупцията е единствената пряка връзка и доказан начин за елиминиране на корупцията е възможността за публична електронна процедура. Нищо такова няма в сегашния законопроект.
Има оставяне на обжалването в КЗК, която е доказала, че действа като агент на корупция, а не като бариера пред нея и няколко мерки, които са още предложения за затрудняване на съдебното обжалва, което обезсмисля целия закон.
Всичките десетки страници нормативен лабиринт, в който дори адвокатите трудно се ориентират. Кой налага този закон, ако не съда? Тук има огромна и поредна корупционна язва, която управляващите се опитват да вкарат в българското общество и ще предизвика сериозен отпор.

Г-н Кънев, вчера проф. Тодор Танев каза, че преди да реформират системата, реформаторите трябва да реформират себе си. Какво се промени у вас от изборите, които вие загубихте, до днес? Вярно е, че политическата ситуация се промени, но нали не разчитате само на нея? Четири месеца дадохте ли си сметка кои са новите променени идеи, основи и, които ще накарат хората да изберат вас, както не го направиха на 12 май?
Мога да говоря естествено за себе, а не за еволюцията на други лидери, въпреки че тя е видна. Ние оценихме сериозни стратегически грешки. Ако мога да резюмирам в едно изречение това беше дългогодишно очакване, че в конкуренцията между различни малки формации в дясно от центъра и с не малки лични, а и програмни разминавания, то острата конкуренция може да доведе до това, че една от тези формации да обедини десните избиратели. Тоест шест формации да отпаднат, а това тяло вариращо между половин и един милион избиратели, минимум, в крайна сметка да подкрепи една партия. Тази конкуренция обаче лека-полека ерозира всички партии. Опитите за създаване на нови субекти, които да подритнат труповете на останалите и да останат единствени - такива опити имаше няколко, нека не се тълкува като нещо лично към някого. Оказаха се много неуспешни. Оказа се, че колкото и да са малки, партиите в българската десница са жизнени и имат структури и могат да се борят. В крайна сметка резултатът беше това всички да останем извън парламента. В момента сменяме цялата стратегия.
Ще се върна на вашия въпрос за формата на участие на политически лидери в протестите. На 4 септември се видяха ясно две форми на участие. Имаше минимум 15 добре познати на обществото фигури от Реформаторския блок, които кой за десети, кой за четиридесети, който за осемдесети път протестирахме сред гражданите и приятелите си, както го правим всяка вечер. Появиха се обаче на протеста за първи път двама лидери - господата Борисов и Цветанов, които веднага намериха някакъв добре режисиран начин да се появяват във фокуса на камерите, да бъдат приветствани от своя агитка привърженици с идеята, че по този начин могат да извлекат политически ползи. Не го направиха и това показва, че политиката се променя страшно много. Идеята, че вместо да гасиш пожар, хвърляйки кофи с вода можеш да се снимаш с кофата, преди да я хвърлиш, е вече тотално мъртва. Това е еволюция в цяла Европа. Така наречената мрежова политика и хоризонтална политика не са добре звучащ шаблон, а са реалност в Германия, Дания, Франция и Австрия, докато старите пирамидални йерархично структури, които не могат без лидер, сниман до кофата в момента фалират в цяла Южна Европа, независимо дали говорим за Гърция, България или Испания.

Пред камерите Вие очевидно не се показахте по начина на Цветанов и Борисов в този ден. Появиха се обаче доста спекулации, че има между вас, между тях и между Протестната мрежа някакви предварителни договорки. Разговаряли ли сте вие в дните преди 4 септември с лидерите на ГЕРБ за подобни действия?
Ще дам съвсем ясен отговор, защото спекулациите наистина са много. Става дума за две напълно отделни неща. Едното са така наречените технически контакти, което са връзка между хора от софийските ни щабове на много ниско ниво с цел да няма сблъсъци между симпатизанти на партиите от Реформаторския блок и тези на ГЕРБ, именно защото много различни често пъти активисти и избиратели нямат добро отношение един към друг. Поради тази причина е имало някакъв контакт, за който аз разбрах по-късно, защото не ми е работа на това ниво да договарям каквото и да било, за определено чисто физическо разделение на площада, за да не снимат камерите как се карат привърженици на ДСБ с такива на ГЕРБ кой е по-голям и по-автентичен десен.
Другата страна се отнася до една група протестиращи, доколкото разбрах извън Протестната мрежа. Аз не познавам органограмата на протестите и не следя техните групи в социалните мрежи, въпреки че вероятно съм добавен в доста от тях. Една такава група от хора, които виждам всяка вечер, проведоха по собствена инициатива - това не са хора на ДСБ и не са хора на ГЕРБ, срещи в тази поредност - първо с г-н Борисов, после с мен, а след това при г-н Лукарски в СДС с предложение да се снимаме заедно и да призовем за масово участие в протеста на 4 септември.
Това беше може би в понеделник на 2 септември. Разговаряхме с тях, аз ги приех в залата, говорихме около половин час. Казах им, че ние вече сме призовали за масово участие, такъв призиви имаше и от ГЕРБ и не виждам защо трябва да се появяваме заедно пред камерите. Не им дадох категоричен отговор, казах че трябва да го съгласувам с ръководството, което е нормално. Така или иначе, доколкото разбрах такъв е бил отговорът и на останалите лидери и подобно нещо не състоя, защото не това е волята на избирателите. Те не искат коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, те виждат огромни разлики. Това са фактите, те са доста безобидни.

Стигаме и до тази може би най-гореща тема, която предизвиква най-сериозни противоречия - вашето взаимодействие с ГЕРБ и „незазиданата" стена към тях, поставена от вас вчера. Следя вашият профил в социалната мрежа и е безспорен факт, че голяма част от хората стигат до там почти да ви се молят да наредите тухлите и пред Борисов и Цветанов, за да запазят доверието си. Г-н Кънев, ще ви попитам директно - част ли са от мафията, срещу която се борите г-н Борисов и г-н Цветанов или не?
Много неща в управлението на ГЕРБ бяха това, което ние наричаме мафия в политиката - нелегитимна връзка между власт и бизнес, нелегитимна връзка между власт и медии. В този триъгълник се върти българската мафия от общинско до национално ниво. Искам обаче да кажа защо аз намирам много сериозна разлика. Ще се върна на нещо, което говорихме преди малко. Ако въпросът е дясно или ляво, БСП или ГЕРБ, или както някои коментари, включително в моя „Фейсбук" профил - дясната мафия по-добра ли е от лявата, най-вероятно не. Най-вероятно, ако това беше въпросът не би имало разлика.
Има обаче огромна разлика в това да злоупотребяваш с една медийна империя от типа на тази около г-н Делян Пеевски, което ГЕРБ правеше системно и което е отвратително като поведение и това да предадеш на една подобна империя политическата власт. Този конгломерат, който съвсем не е единствен, но е безспорно най-мощен, нарасна около четири пъти по време на Тройната коалиция до над 4 мрлд лева активи и поне се удвои по време на управлението на ГЕРБ, когато пипалата му достигнаха навсякъде.
Все пак в България имаше политическа власт, олицетворена от ГЕРБ и премиера Борисов, който на всяко свое решение казваше „аз съм тук, за да нося отговорност", което трябва да прави всеки премиер - добър или лош. Той понесе отговорност за неуспехите си, постигна изборен резултат, който не му дава възможност да управлява и го изпраща в опозиция.
В момента обаче се връщаме във времето на Беров, което най-вероятно читателите добре помнят. Скоро след това то беше наречено управление на „Мултигруп". Няма политическа отговорност, има три напълно несъвместими партии, които поддържат властта, те и тогава бяха ДПС и БСП, като и тогава лидерите им се скриха в очакване на по-добри дни, както и сега се крият, но те предадоха лостовете на публичната власт, в ръцете на нещо, с което Борисов просто злоупотребяваше. Има огромна разлика.

Въпреки, че не обичате да отговаряте на хипотетични ситуации, но пък хората често ви поставят в точно такива, ще го направя и аз. Ако в едно 43-то Народно събрание от едната ви страна сегашните управляващи се нуждаят от вас за мнозинство, а от другата страна са бившите управляващи, приемайки, че с БСП и ДПС няма да работите, ще подкрепите ли ГЕРБ или ще направите това, което не направи „Атака" - да отидем моментално на нови избори? И вярвате ли, отново, в „катарзиса" на ГЕРБ, който те със сигурност ще ви обещаят?
Нека първо изчистим това, което е ясно - няма да подкрепим БСП и ДПС под никаква форма. Програмно, експертно, правителство на националното спасение или както и да се нарича. Това значи зазидана стена, няма пътища през нея, няма промъкване.
По отношение на ГЕРБ - ние създаваме Реформаторския блок, създаваме и Гражданския съвет, за да направим своите предложения, за да има България политическа алтернатива. Защото БСП - ГЕРБ не е алтернатива. В начина, по който те упражняват властта те твърде много си приличат и в тежките последици за икономиката и за работата на хората също си приличат. Нечестното управление продуцира кризи. Законността е единственото, което създава богатства.
За нас ГЕРБ не е решение, казвали сме го много пъти. Ще бъдем остра конкуренция с тях, когато и да е предизборната кампания, защото вярваме, че предлагаме много различни неща. Абсурдно е обаче, без да знаем резултата, съотношение на силите и това какво е разположението на фракциите в Народното събрание да отговорим на такъв въпрос. При всяка положение, ако искаме да променяме страната и имаме ясни предложения, каквито се видя вчера, че имаме и имаме експертиза за тях, ние трябва да участваме в управлението, за да наложим точно тези решения. Това е компромисът, който няма да направим.
Оттам нататък по отношение конкретно на възможни съюзи с ГЕРБ или съвместни мерки, аз мисля че Реформаторският блок скоро ще излезе с изключителна чиста позиция, за да не спекулираме повече. Не мога да го направя аз от името на блока, но тази задача ми е ясна. Това е първият въпрос, който винаги ни задават.

Засега отказа от оставка на правителството на Орешарски ви дава известно време да избегнете и отговора на друг въпрос, а именно как точно Реформаторският блок ще се яви на избори? Дали ще бъде предизборна коалиция, дали ще бъде единна сила, дали изобщо ще се яви в този си вид на избори? Това първо и второ - ще успеете ли да подредите листите, без да настъпи разрив в редиците на блока в най-неподходящия момент?
На първия въпрос се надявам да дадем отговор много скоро, през октомври, като моето виждаме съм споделял много пъти, то не е тайна. На този етап то е за трайна политическа коалиция. Трайна означава съдържаща ангажимент за явяване на повече от едни избори заедно, надградена с този тип гражданско участие на национално и на местно ниво. Това ще се види в близките дни, когато започнем да обявяваме нашите регионални съвети, които са съставени на същия принцип - авторитетни личности на местно ниво заедно с представители на политическите формации. Вярвам, че ще има приятни изненади като хора, които ще се включат на местно ниво.
Това е отговорът на ДСБ - ние нямаме времето и политическите решения за единен субект. Стремеж към претопяване е малко странен, а повечето големи партии в Западна Европа са започнали като федерации и десетки години по-късно са станали единни субекти, ако въобще са станали.
По отношение на втория ви въпрос за листите. Естествено, че когато видим един съвет от 39 души и знаем, че амбициите на всяка партия са сериозни и когато дойде момент за избори всяка партия търси път към властта, това е един резонен и труден въпрос. Моят отговор е, че когато доверието расте, а ние сме в такъв период, листи се редят лесно. Когато доверието се топи става трудно.
Ние сме редили и само партийни, и коалиционни листи многократно в ситуация на топящо се доверие и сме станали майстори в това нещо и в сметките, и в пазарлъците. Амбицията сега е да излезем от сметките и пазарлъците и да редим листи в ситуация на нарастващо доверие. Зависи само от нас дали си вършим добре работата.

Като казахте доверие, вярвате ли дълбоко в себе си на всички лидери в блока? Вярвате ли, че няма точно преди изборите, може би с отдавна поставена цел, някой да ви „скрои номер" и да предизвика разцепление?
Не мисля, че някой е влязъл в това обединение с цел да крои номера, защото изглежда, че той е успешен. Личи по медийното внимание и по социологическите проучвания. Най-вече по проучванията на Бойко Борисов. Аз много обичам неговите проучвания.
Аз съм пешеходец, движа се над 80% с градски транспорт и много добре познавам социологията на Борисов, по която разпознавам, че това е успешен проект.
Ако някой е влязъл в него с цел да го разсипе, той няма да успее да го разсипе, а ще плати умопомрачителна цена. Да съсипеш нещо от типа на късната Синя коалиция, вече отровено от политическо недоверие - виждате какво се случи със СДС и каква цена платиха заради отделни хора в тази партия, които успяха да постигнат тази цел. А Синята коалиция за съжаление не беше обичана от хората.
Представете си каква цена ще плати някой сега, ако се опитва да руши Реформаторския блок, който в момента е обичан от хората. Никой няма да си го позволи.
Колкото до въпроса за пълното доверие, извинете, но аз съм 13 години адвокат, така че предпочитам да не ви отговарям и да говорим сериозно.

Видео от интервюто на Радан Кънев пред news.bg можете да видите на сайта им http://news.ibox.bg/interview/id_845954818

Без редакция публикуваме мнение на Елица Златева, показано във Фейсбук.

Гражданският съвет към Реформаторския блок е безспорната новина на деня според днешния ми ФБ фийд - цял ден гледам въпроси, дискусии, размисли и страсти от всякакъв порядък и цветове на дъгата.

Здравословна активност, без съмнение, която отразява един според мен новоразбуден инстинкт за гледане под лупа на политическите събития и особено на тези с етикет "граждански".

Активност, която отразява и ангажирането (най-после!) на редица умни, знаещи и можещи хора със събитията в националния ни политически живот - място, където доскоро те се гнусяха да припарят, водени от къде повече, къде по-малко интелигентско-интелектуалски съображения.


Защото точно в конкретния случай структурата и членовете й са две различни неща.

Към структурата "Граждански съвет", донякъде към състава й, но най-вече към ролята й функциите й, признавам си, и аз имам дълбоки резерви.

Но личностите извън партийните квоти, които застанаха днес пред медиите имат уважението ми защото:

1. Заложиха лицата и имената си в името на промяната, която всички смислени хора в България очакват, но която е толкова сигурна, колкото и изборната победа на Реформаторския блок. За тези хора място в една нереформирана България след изборите няма да има, нали разбирате? Ама, ламтели били за постове в новата власт. При 7-10 - 15% прогнозиран дял на РБ в новия парламент - seriously? 
2. Тези хора застават не само срещу политолигархията и прогнилата държавна машина. Те са призвани да помогнат за реформирането и на самите партии в Реформаторския блок. Една тежка, неблагодарна и не-съм-сигурна-дали възможна задача. Което лично за мен (донякъде) отговаря на въпроса за странното позициониране на "Граждански съвет" хем вътре, хем вън от Реформаторския блок. 
3. Ако на този етап БГ политиката може да предложи на смислените и можещи хора само непохватния формат на участие под формата на "Граждански съвет", така да бъде. Това е за предпочитане, вместо да влязат в месомелачките на казионните партии, за да демонстрират уж обновлението им.
4. Енергията, която породи и все още поддържа настоящите протести, трябва да се насочи освен върху разграждането/оставката и върху последващото съграждане. А за тази цел ключово е усещането за общност. Участниците в Гражданския съвет са хора от моята общност, затова ще имат подкрепата ми, докато с действията или бездействията си не докажат обратното.
5. Най-после, в моите очи тези хора са там и заради онези, които се измориха да се разхождат всяка вечер на Ларгото, защото вече не е сезонът на отпуските, позастудя и се поотегчихме всяка вечер да искаме една и съща "Оставка". На тези хора се разчита да свършат и работата на другите, които не са тук, но вероятно някой ден не биха имали против да се възползват от възможностите на една по-добре уредена България. 

Неучастието и негативизмът са двата най-сигурни начина за пропиляване всяка обществена енергия. В тези капани вече сме падали. Силно се надявам да не го направим отново, защото в моя, твоя, нашия живот вече няма време нито за губене, нито за пилеене.

Ралица Ковачева и Трайчо Трайков в предаването на БТВ „Тази сутрин” дават отвоговори и разяснения на два главни въпроси: „Каква е ролята на гражданския съвет към Реформаторския блок”  и „Ясна ли е принципната основа на коалицията?”.

Представителите на гражданския съвет на Реформаторския блок Харалан Александров и Любомир Христов гостуват в предаването на НТВ „Здравей България”, за да обсъдят въпроса: „Реалистични ли са обещанията на Реформаторския блок”.

Гражданският съвет на Реформаторския блок е безпрецедентен- до момента няма създаден граждански съвет към партия. Пределната партизираност на политиката в България е големият бич, който ни брули в последните двайсет и няколко години. Имаме нужда от огражданствяване на политиката. Политиците от Реформаторския блок единствени ни чуха, че трябва да има модерна партия, която приема властта като средство, но по-важното от властта е доброто управление.

Българските старовремски политици, които искат властта и само властта, едвам се дотътрят до края на мандата си. Ние, гражданите, сме един вид борд - както има валутен борд, за да не се правят глупости, така трябва да има и политически борд към партиите. Искаме да еманципираме управлението, да дадем шанс на доброто управление като всички участват в правенето на публичните политики – гражданите, бизнеса, а не както е в момента – властниците, една тайна партийна централа някъде, забъркват политиката според интереса на собствения си кръг.

Това е голямата реформа, която се опитваме да внушим и имаме добра чуваемост от страната на партиите в Реформаторския блок. Обединяват ни общите ценности. Политиците имат мандатно мислене, но гражданите не се вълнуват от преизбирането и могат да мислят стратегически. Голямата политика умря, да живеят малките конкретни политики и доброто управление – това е новата политика на 21 век.

Идеята за създаването на Гражданския съвет на Реформаторския блок е политиците да освободят пространство за взимане на решения, в което да влязат гражданите - това единствената гаранция че ще направят същото и когато са на власт. В момента България е овладяна от мафията, затова точка първа в дневния ред е да бъде отнета от мафията. Това управление не се съобразява с желанията на хората, а с олигархията която му дърпа конците.

Това, което трябва да бъде променено, е разписано в 12-те начала на Реформаторския блок – трябва да се направи фундаментална промяна в системата за правосъдие и сигурност, така че гражданите да видят, че българската държава може да въздава и справедливост. Трябва да се промени начинът, по който се случват назначенията на всички нива в администрацията – пълна публичност, много кандидати и прозрачна процедура.

Какъвто и да е следващият бюджет, той е заложник на задкулисните интереси и обслужва мафията. Бизнесът няма какво да очаква от това управление. Той е в неведение, не знае къде ще го ударят, кой олигарх ще хвърли око на неговия бизнес и ще започне да го цака. Управляващите нямат никакви намерения да се изсветлява икономиката- на тях им трябва всичко да е на тъмно.

Трайчо Трайков коментира проекта Белене в предаването на БНТ „Още от деня”. Бившият министър на икономиката и енергетиката даде повече информация и относно включването си в гражданския съвет на Реформаторския блок.

Вижте цялото интервю в сайта на БНТ Трайчо Трайков за старите лица в новите формации.

Нов тип отношения между политиците и гражданите, основани на взаимно уважение, равнопоставеност, доверие и честност. Не противопоставянето между нас е отговорът на проблемите ни, а да работим заедно срещу  мафията, превзела държaвата.

Гражданският съвет на Реформаторския блок е пример как гражданите и политиците могат да работят заедно. Основан на идеята за взаимно уважение, търсене на консенсус и споделена отговорност. Партиите отдават част от партийния суверенитет на гражданите, а гражданите поемат риска да участват във вземането на политически решения. Така взаимно си гарантираме, че голямата ни обща цел няма да стане заложник на дребни партийни сметки и че интересите на гражданите са представени и защитени. В Гражданския съвет на Реформаторския блок ние, гражданите и политиците, седим на една маса, ние сме равнопоставени партньори в предлагането на идеи, обсъждането на политики и вземането на решения.


Какво е Гражданският съвет?

• Платформа за взаимоотношение на РБ с гражданското общество
• Изработва политическите позиции на РБ
• Взима решения за разширяване на РБ и за политически взаимодействия

ГС на Реформаторския блок е обединен около идеята, че това правителство не може (няма способност, нито възможност) и не може (не трябва, не бива) да продължава да управлява, затова не просто иска оставката му, а работи по изработването на реформаторските политики, с които да променим модела на управление. Сформирани са четири работни групи, в областта на икономиката, правосъдието и вътрешните работи, административната реформа, гражданското участие и медиите, в които активно работим всеки ден.


Разгледайте списъка от членовете на Граждански съвет на Реформаторския блок.

Искаме избори веднага, но е реалистично те да се забавят и след зимата, казва лидерът на ДСБ Радан Кънев. Вратата, която дели неговата партия и БСП и ДПС е „зазидана“, но по отношение на ГЕРБ Радан Кънев е уклончив. За себе си младият политик казва: „Роден съм на 30 септември 1975 г. в Първа градска болница в София. "Родовата памет", за разлика от личните спомени, обаче не е софийска - в нея има спомени от Варна, но още Добрич, Брацигово, Габрово и ... Кордоба. Учил съм в 127-мо (сериозна школа, макар не тъкмо образователна в тесния смисъл) и във Френската гимназия. От 2002 г. съм адвокат, от 2006-та - блогър, от 2003 г. се занимавам с политика. През 2013-та за първи път бях (неуспешно...) кандидат за изборен пост - за народен представител на ДСБ/БДФ от Варна. След изборния неуспех, бях избран за председател на ДСБ. Женен съм, с едно дете. Човек с много отговорности, с много приятели, с повишен холестерол и малко свободно време. Щастлив човек.“

- 100 дни правителство на Орешарски. Това повод за равносметка на правителството ли е или за равносметка на протестите?

- 100 дни това правителство го нямаше. Ние неслучайно казахме, че за нас те изтекоха на 14 юни – ако кабинет, който обединява усилията на ДПС и "Атака", може да ползва кредит на доверие, той беше напълно изчерпан с назначението на Делян Пеевски, който беше представен на Народното събрание като ултимативен избор на премиера Пламен Орешарски. Ние всички знаем, че той не е такъв. Самият Орешарски не крие, че изборът не е негов, но фактът, че сенчести сили – меко казано – могат да го наложат на министър-председателя, а чрез него и на парламента, срина всички шансове на това правителство да бъде давано доверие в аванс. Няма никаква равносметка на стоте дни на кабинета, но определено има място за анализ на това, което става в обществото през тези 100 дни – това е наистина интересно.

- Един въпрос, засягащ персонално Орешарски. Много хора, които не подкрепят БСП, се отнасят със симпатия и надежди към него като експерт, прагматичен неполитичен човек, който знае знае какво прави. Да не влизаме в подробности за миналото му като зам. финансов министър в кабинета „Костов“, като припознат за „бивш седесар“ от мнозина… Вашият коментар, отнесен лично към експерта Пламен Орешарски?

- На този въпрос, защото е много важен, ще отговоря с моя любима мисъл от една книга, която в никакъв случай не може да мине за политическа: „Не са нашите качества изборите, които правим, а които показват какви сме.“ Няма никакво значение дали премиерът на България е добър финансов експерт. Премиерът на една бедна, смутна и превзета от мафията държава, трябва да бъде силна личност, готова на смели избори. А Орешарски е обратното. За тези 100 дни той не се появи, не отговори на най-простия въпрос: „Кой го накара да предложи Пеевски?“, което взриви българското общество. Не е направил и няма да направи нито една смела крачка. Ако човек се определя от изборите, които прави, той е човек, на когото друг му прави изборите. Нямам намерение да коментирам нито експертните му качества, нито дали играе добре белот.

- Днешния ден, днешните протести (сряда, 4 септември – бел. ред.) се очакваха с почти революционен жар и патос от едни, но и с доста жлъчен скептицизъм от други…

- Според мен очакването, че 4 септември е дата, на която едва ли не с протести може да бъде свалено правителството, бяха силно преувеличени. В календара на българското общество първата седмица на септември е една от най-свободните за хората, в която най-трудно може да се търси някаква мобилизация. Моите собствени очаквания бяха скромни и днешният протест леко ги надвиши – той беше немалък и даде ясен знак, че тепърва ще го последват доста по-сериозни събития, свързани с недоволството на българите.

- Не ви ли притеснява фактът, че протестиращите не припознават нито една от партиите от Реформаторския блок? Как си обяснявате това?

- Първо, няма такъв факт. Няма тяло на протестиращите, нито организирано, нито еднородно като хора, които ходят на протести. Важно е да държим сметка, че протестът е варирал от 500 до 50000 души в рамките на тези 83 дни. Досега, независимо дали са малко или много, сред протестиращите винаги е имало много хора, които симпатизират на Блока като цяло или на отделни партии в него, и са ги подкрепяли и в миналото. Съвсем очевидно е също, че има хора, които са подкрепяли ГЕРБ и продължават да го подкрепят. А така и, че има хора, които до момента не са направили своя избор – като част от тях са с леви убеждения и не ги крият. Те просто не виждат в БСП лява партия. Което е нормално.

- Гледах блога ви в интернет, където доста обстойно обяснявате защо сте, цитирам, „В защита на политиката на Реформаторсия блок“. Бихте ли го казали за „Гласове“?

- Не ми давате лесна задача, защото беше предвидено онзи текст да е кратък, а в крайна сметка съвсем не излезе такъв. От друга страна, темпото, с което беше споделян и публикуван от множество медии без въобще да съм им го предлагал, показва, че е бил много важен. Но, ако трябва да кажа в едно изречение, моята защита на Реформаторския блок минава през отговорността към хората. Първо, които на изборите през май гласуваха за партиите от десницата, но останаха без народни представители в това много трудно време, и усещат тази липса. На второ място, през отговорността към едно събудено поколение, на което аз самият принадлежа. Което откри важността на политиката и обществения живот скоро и търси своето политическо представителство.

Убеден съм, че голяма част от тези хора могат да видят пътя на консолидацията на реформаторските партии и надграждането им в сериозен политически субект. На трето място, става дума за свободата – за средната класа на България. Това понятие в никакъв случай не дели хората по имуществен признак. Средната класа може да бъде имуществено определена в държава с дълги традиции на пазарна икономика и на законност. В България няма нито едното, нито другото. Така че, средната класа е по-скоро дефинирана като хора независими, търсещи независимостта си и вярват, че могат да напреднат по този начин, а не чрез връзки от типа: „познаваш шурея на братовчед си“ или близостта си със властта. Отговорността е много голяма, залогът също. Далеч по-големи от компромисите, които се правят, за да има Реформаторски блок. Струва си, всеки компромис си струва.

- Да, добре. Но как ще убедите хората, че този Реформаторски блок не е спасителен кораб за потъващи политици, а реална политическа сила?

- Смелост. Убеждаването става със смели политически послания, които в тази нездрава среда в България не всеки смее да отправи. А и със страшно много работа, колкото и шаблонно да звучи – за да стигнат тези послания до хората. Защото, ако Реформаторският блок е проект на центъра на София и на главните улици на още няколко града, той няма да може да промени страната. За да промениш страната, трябва да стигнеш и до малкия град, и до селото, и до етническите малцинства. Въобще, до страшно много хора, които българската десница през последното десетилетие пренебрегваше.

- Няма ли опасност да се получат „орел, рак и щука“ на едно място?

- Кризата в българската десница върна назад не просто колелото на десницата, върна назад колелото на България. Защото у нас „дясно“ и „ляво“ са политологически объркани понятия. „Дясно“ в България наричаме това, което тегли каруцата, това, което движи държавата на Запад – и геополитически, и социално, и политически. Естествено, че в момента е трудно. Последните 12 години бяха процес на по-ниско обществено доверие. Но това не е повод да заплачем.

- Има ширещо се мнение, че без Иван Костов ДСБ умира. Какво е неговото наследство, което получихте?

- Иван Костов не е извън българската политика. А наследството е една съхранена и напълно жизнеспособна организация, която за броени месеци успя да покаже, че няма да последва съдбата на повечето изпаднали от парламента партии. Тоест, няма намерение да изчезне. Наследството ни е в сегашния политически екип, който ръководи ДСБ и който по общо мнение е добър. А и голяма част от новото поколение на българската политика са израснали в ДСБ. Мнозина вече не са в ДСБ, но са формирани като политици при нас.

- Посочете имена.

- Не са тайна, но ще дам пример с Даниел Митов, той е на изключително висока, отговорна позиция в Брюксел. И е от хората, които се опитват или дори, да създават демокрация в Арабския свят след революцията от Арабската пролет.

- Сещам се обаче за социологическо проучване, в което се посочват бъдещите най-влиятелни български политически лица – Георги Първанов, Татяна Дончева, пък даже и Бареков. Но там не срещнах имена на ваши хора. Как ще го коментирате?

- Няма съмнение, че въпреки желанието на хората да виждат нови лица, в такъв тип социологически тест се посочват популярни и утвърдени фигури. Примерът с Дончева и Първанов не се нуждае от коментар, а Бареков не е слизал от екран през последните 12 години.

- Дойде ред да ви задам фундаментален въпрос. Няма политическа логика да изчаквате с отговора на това готови сте на колаборация с ГЕРБ в името на свалянето на кабинета „Орешарски“. Борисов се кани да се върне на бял кон и се опитва да яхне Реформаторския блок…

- Не, колаборация не може да има. Защото нашите цели са да променим цели сектори на управлението, не просто на политиката. Най-важното са правосъдието и целият модел, по който се развива икономиката. Двете неща са изключително свързани. България или ще бъде държава, в която хората, полагащи повече усилия – и в работата, и в образованието си – стават по-богати, или ще бъде държава на онези с по-влиятелните баджанаци ще продължават да забогатяват. Едно от двете! Не може двете заедно.

- Управлението на ГЕРБ не даде добър знак в нито една от двете посоки…

- Да, те не посмяха да пипнат правосъдието и далеч не се и опитаха да пипнат партийните назначения и шуробаджанащината.

- Какво прави ДСБ с ГЕРБ?

- Ние се борим първо да има избори. И изглежда, че в това отношение имаме общо с тях. Съмнявахме се дълго в позицията им, тя изглежда непоследователна, но напоследък изглежда ясна. Борисов често си променя мненията, но в последните седмици изглежда ясен – за бързи избори. А ние от 15 юни искаме оставка и възможно най-бързи избори. А на тези избори ще излезем с предложения, които някак си не се връзват с това, което ГЕРБ направиха по време на управлението си. Оттам нататък не бих коментирал. Но мога категорично да кажа, че вратата към БСП и ДПС е зазидана тя не е затворена, не е заключена. Поне в едното си участие в управлението на България тези две партии успяха да докажат, че от тях не може нищо добро да се очаква. След като експериментът „Орешарски“ – „БСП с човешко лице“, трябва да знаем, че в политически смисъл човешко лице тази партия няма.

- Пак питам за ГЕРБ – там зазидано ли е, или има открехната врата?

- Неслучайно го казвам само за БСП и ДПС. Всичко зависи от изборния резултат. Оттам нататък нищо не можем да гадаем. Дори проучванията, което имаме, показват толкова много въпросителни като разположение на силите, че е излишно да обхождаме всички хипотези. При всяко положение е доверието, което в момента имаме, да е само основа. Оттук насетне трябва да растем, за да бъдем сериозни.

- Истината е, че вие в момента нямате интерес от скорошни избори. Интерес от бързи избори имат БСП – това е положението. ГЕРБ са втори с три и нещо процента назад…

- Ами нека БСП предизвикат избори. Те в момента зависят от един играч като Волен Сидеров, който им съсипва международния имидж, и международния имидж на България. Ако са толкова сигурни, ние сме готови да се явим н предсрочни избори – когато и да са. И по-същественото е, че не е важен нашият организационен интерес. Със стъпките, които прави, с очевидната си пълна зависимост от мафията, сегашното правителство не може да преведе България през зимата. Това е общественият интерес. Не става дума колко депутати ще има Реформаторският блок и каква ще е бакалската сметка на изборите. Изборите са нужни, за да може България да върви напред.

- Следователно, според вас е безсмислено да се правят избори „две в едно“ през май догодина – за евродепутати и парламентарни?

- За нас това е късно.

- Късно, но реалистично?

- Реалистично… Много зависи от първите зимни месеци. Защото, пак казвам, толкова парализирано управление България не е имала. Жан Виденов, в последните си седмици, изглеждаше по-готов да се справи с управлението, отколкото Орешарски през първите си три месеца.

- В момента се случва нещо наистина грандиозно в световен мащаб: събитията в Сирия, позицията на САЩ, страхът от Трета световна война. ДСБ би ли дала категорична позиция?

- Не мисля, че в момента някой на този свят има ясен анализ нито на това, което се случи, нита но това, което следва. Самата българска държава не може да бъде факторът, който ще
дава рецепти, камо ли една или няколко български партии. Виждаме колко е безпомощен външният ни министър в опита си да коментира, но в случая съм склонен да проявя снизходителност дори към него. Защото вижте какво става в Англия, дори там. Премиерът не успява дори през собствената си партия да прекара единодушно решение за Сирия, защото въпросителните са толкова много, че дори първостепенен политически играч като Великобритания, не може да каже каква е неговата еднозначна политика.

При всички положения големият въпрос е как това, което наричаме „международна общност“, може да се справи със ситуацията в Сирия след евентуално отстраняване на Башар Асад. И явно е, че това спря и Англия, спря и САЩ, те нямат отговор на този въпрос.

- Как бихте действали вие, ако бяхте на власт?

- За нас най-важното е България да бъде активен участник във формирането на обща позиция на НАТО и някаква обща позиция на ЕС. НАТО като отбранителен отбранителен съюз може за има ясна позиция как да бъде спряна касапницата – защото от една страна, никой няма идея какво идва след режима на Асад, от друга – това, което се вижда през последните две години, е непоносимо за цивилизования свят. Да не говорим за огромните бежански вълни на хора, които явно не могат да продължат живота си в Сирия. А Евросъюзът, който не дава военни решения на каквито и да било въпроси, може най-добре да коментира какво следва.

- Притеснявате ли се, че наистина предстои Трета световна война – съществуват немалко такива прогнози?

- Не, не смятам, че в момента предстои Трета световна война. И не трябва да пренатягаме подобни напрежения. Но, ако западният свят няма единна и последователна стратегическа позиция, може би предстои дълъг период на несигурност.

- Да се върнем отново в България. Допускаме, че изборите не се случват преди зимата. Каква е вашата прогноза?

- Лошо е да се чертаят мрачни прогнози, но в момента, с това управление, перспективите пред българската икономика са лоши. Няма нито една сфера, в която да се правят крачки напред. Напротив, стъпките на управляващите са в посока загробване на публичните финанси в името на една много груба политика на разделяна на обществото – насила сагрегиране на хора, които се определят като „бедни“ и противопоставянето им с някакви въображаеми богати хора. Пак да повторя – ние нямаме заможна градска класа. Подаването на трохи на обявените за „бедни“ с цел да бъдат групирани и настройвани като електорат на БСП и ДПС е изключително опасна политика, която може да задълбочи всички съществуващи проблеми – и в здравната система, и в образованието, и най-вече – в заетостта. Това е политика, която ще поражда все по-голяма безработица.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Реформаторският блок минава през отговорността към хората.

- Защо се бавите в ухажването на хората от улицата, г-н Кънев?
- На улицата има хора с различни убеждения. Човек не може да ухажва всеки. Аз съм на повечето протести и там срещам и хора, които изобщо няма нужда да бъдат убеждавани в предимствата на ДСБ или Реформаторския блок, и такива с леви    убеждения, които трудно биха ни подкрепили. Отговорът не е в ухажването, а в ясните послания, които да покажат, че сме различни, макар и неподходящи за всеки.

- А за кого сте подходящи? Опишете профила.
- Профилът е широк, защото амбициите ни са много големи в политическия сезон, който започва сега и който ще завърши със следващите парламентарни избори, когато и да са те. Избирателите с трайни десни убеждения. Също така - тези от градската средна класа, които се събудиха политически след изборите от 12 май. И после цяло едно поколение българи - родените от края на 60-те до началото на 80-те години, които поради  спецификите  на  израстването ни в периода на прехода бяха в голяма степен далеч от политиката, постигнаха големи успехи в кариерата си, в образованието си, вече и в това на децата си. Ние влязохме в политическата демокрация като деца, а вече сме родители Не се ограничаваме само в столицата и големите градове. Има сериозен кръг от фермери, хора, които се занимават със земеделие, полагат своя труд и носят своя риск на село. Като говорим за средна класа, тя няма традициите, които да я направят богата. Напротив - България има традицията на корупция и лошо управление, които правят независимите хора бедни, а не богати. Работим за общество, в което полагащите повече усилия, грижещите се за образованието си да виждат материални ползи от това.

- Големият въпрос е, че зее огромна ниша за представителност на активни хора, които не харесват нито управляващите, нито ГЕРБ. И в това златно време вие не правите кой знае какво, освен че малко механично се събирате в Реформаторски блок.
- Нишата зейна, защото дълго време вдясно допускахме стратегически грешки. Поредица от избори от 2007 г. насам показаха, че у нас има много голяма група хора, за които БСП – ГЕРБ не е алтернатива. Задачата е ясна - да се преодолее недоверието на хората в политиката. Виждам решението в две посоки. Едната е обединението - да се покаже, че са преодолени личните напрежения. Другата - че на терена има политически субект, който вижда процесите, новата мотивация на хората.

- Използвате спортна терминология. Как ще убедите феновете,  че сте вече  в Шампионската лига?
- Впечатлението от отминаващото лято е, че едно обединение на извънпарламентарни партии, със сериозно гражданско участие и на хора извън тях, е най-сериозният политически играч в България

- Дават ви 7 процента...
- 7% от общия брой избиратели, което означава от порядъка на 14-15 на сто от гласовете на избори. Това, от една страна, е много силно начало, от друга - недостатъчно за амбициите ни. Разглеждаме го като старт. Когато имаш претенции, че виждаш   сериозните   проблеми пред обществото и интересите на хората, не може да имаш друга амбиция освен управлението.

- И как ще стане, като вие искате бързи избори?
- Ние искаме много бързи избори, защото сме сигурни, че хората осъзнават кризата. А пък и тях не ги интересува какво време и какви технически стъпки са ни нужни, за да се явим достойно на избори. Това е проблем на шепа политици и ние си го решаваме.

- Безкомпромисни сте към възпроизвеждащите се в държавата грешки. Но вие
безгрешни ли сте?
- Ние всички сме участвали като партии, ако не като личности, в управлението и носим  отговорност.  Нито едно правителство, включително това на ОДС, не се справи с промяната в правосъдието. Всички сме наясно, че това е огромната задача пред обществото. До голяма степен тя ни обединява в Реформаторския блок и ни разграничава от ГЕРБ.

- Преди няколко дни Борисов ви каза задочно - с реформаторите сега трябва да се обединим с една-единствена задача - отстраняване на правителството. Можете ли да стъпите на една база, макар и малка?
- ГЕРБ изживя някаква еволюция. От колебание кога да бъдат изборите - сега или напролет, до присъединяване към нашата и позицията на протестиращите, че те трябва да са незабавно. Това правителство няма способностите и доверието да ни преведе зимата през икономическата криза. Но не чуваме преоценка на ГЕРБ във вътрешния ред и правосъдието. А пак повтарям -бедността у нас се дължи на липсата на законност. Без промяна в правосъдието не можем да вървим напред.

- Каква точно промяна?
- От Реформаторския блок предлагаме нови правила за правосъдието. Докато КЗК се избира на партизански принцип, изцяло по партийни и бизнес квоти, тя няма как да защитава конкуренцията, а ще е проводник на интереси. Една от възможностите е да се избира от НС с квалифицирано мнозинство, което ще изисква и конституционна промяна. Без да се налага такава, може да има и нов начин на избиране на ВСС -например пряко от съдиите. Да се отдели административното ръководство на съдиите от това на обвинението - с конституционна промяна, която да промени мястото на прокуратурата.

- Да отиде къде?
- Като агенция, по-близо до изпълнителната власт.

- Прокуратурата и съдът да нямат общи контролни органи?
- Това със сигурност. Те са вече във вредна симбиоза.

- Едвин Сугарев предложи варианта десните партии да се разпуснете и да се изградите наново с участието на гражданите.
- Това звучи като разумна перспектива. Но непосредствено аз съм категоричен противник на такова решение. Смятам, че тези партии получиха своята подкрепа на изборите, макар и недостатъчна. Имат организационните   и   най-вече   експертните качества, за да работят добре заедно и да бъдат основа на нещо силно в бъдеще. Подобни драматични ходове, освен до разпад на организация и на експертен потенциал, до друго не водят. И до лидерски спорове, за които не сме готови.

- Болният въпрос...
- След 12 г. на изборни загуби няма как да имаме изявено лидерство.

- От думите ви излиза, че в по-далечен момент разпускането и сливането наново не е изключено. Кога и при какви условия би могло да се случи?
- Това е в голяма степен функция на политическия успех. Големите обединения се случват на база на вече получено доверие. Те са негова функция, а не обратното. Така че в момента трябва да вървим консолидирани напред. Много важно е да се надградим с хора, които не са били част от партиите, и ние вече го правим. За мен е много важно гражданското начало, т.е. в моите представи поне част от тези листи няма да се водят от партийни лидери. Това е моето лично виждане. Когато политическото доверие очевидно се покачва, а проучванията в момента показват между два и три пъти повече привърженици на блока от хората, които са гласували за отделните партии, тогава листите се редят лесно. Те се редят много трудно, когато доверието спада.

- Каква част от водаческите места на МИР може да се дадат на граждани?
- Нека не говорим бакалски. Аз мога да дам някаква идея, но същественото е, че ние в момента имаме доверие, при което съвсем не само водаческите места са интересни. Ние свикнахме с едно ниво на доверие, при което влизат само част от водачите, и наистина сме стигнали до една много голяма изтънченост в бакалските  сметки. Във  всяка малка партия има страхотни политически математици, които могат да кажат при 4,2% точно кой ще влезе и кого ще уцели рулетката Слава Богу, не сме в това положение и математиците ще отстъпят терен на хората с политическите идеи.

- Беседвате ли с Костов? Какво ви съветва той от позицията   на   огромния   си опит и осъзнати грешки?
- Не сме спирали да поддържаме връзка и да, често търся съвет. Но внимавам да не излезе, че по който и да е въпрос сегашното ръководство на ДСБ си измива ръцете с Иван Костов. Никога няма да коментирам той подкрепя или не определено действие. Ако той има желание, ще го направи. Ние търсим съвети, но отговорността е изпяло наша.

- Какво е отношението на Реформаторите към президента? Подозират ви, че колаборирате с него.
- Реформаторският блок няма нищо общо с някакви политически   планове   на президента, а и искрено вярвам, че президентът няма такива. Моите впечатления са, че той седи стриктно в рамките на правомощията си по конституция, което значи, че не се занимава с политика в нейния партиен смисъл. Така че колаборация няма. От друга страна, не мога да си спестя доброто отношение към конкретни негови ходове, които показаха смелост и ясен държавнически поглед, по-сериозни от впечатленията, които имах за него на балотажа. Гласувал съм за Росен Плевнелиев едва на втория тур, и то от чист антикомунизъм. И сега съм приятно изненадан.   Виждам   един смел държавник. Мотивите му за ветото бяха много различни. Нашите бяха строго политически, а на президента - държавнически.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Искам граждани да водят част от листите ни

Правителството на Пламен Орешарски имаше задачата да оправдае големи очаквания на обществото след политическата криза от февруарските протести и резултатите от предсрочните парламентарни избори през месец май. Заявките на политическите сили, които го издигнаха – БСП и ДПС – бяха за експертен кабинет, който бързо и умело да реши наболелите икономически проблеми на България, да оздрави енергийния сектор, да даде въздух на малкия и среден бизнес и да възстанови държавността и авторитета на институциите, които пострадаха тежко при последното управление.

Още с проектосъстава на правителството Пламен Орешарски демонстрира, че няма намерение да работи в полза на обществото и че ще реди кабинета си под диктовката на бизнес интереси. Министерство на инвестиционното проектиране бе предложено без обосновка и с ясно различимата идея да се превърне във възлова точка за незаконно усвояване на средства от инфраструктурни проекти. Скандалното предложение за министър в лицето на арх. Калин Тихолов събуди мигновено широко обществено недоволство. Наместо да демонстрира професионален подход и да предложи некомпрометирани фигури с висок обществен кредит на доверие, за да възстанови вярата на българите в държавата, Пламен Орешарски се показа незаинтересован от биографиите на министрите си и предложи кабинет, съставен на базата на политически квоти. Мнозинството от министрите не отговарят по никакъв начин на заявката за професионализъм и репутация в ресора си.

Правителството бе гласувано по скандален начин, с един глас, осигуряващ кворума, и с подкрепата на политическа партия, която открито всява етническо напрежение и отрича европейската ориентация на България. Притеснителните назначения като Чавдар Георгиев (МОСВ) и Петко Арнаудов (Странджа) продължиха. Правителството дава откровена заявка, че по никакъв начин няма да работи за опазване на българската природа, напротив, очакваме все по-големи и нарушения и престъпления в тази посока.

Всички назначения демонстрираха нееднократно неспособността и нежеланието на премиера да се справи с политическите и бизнес зависимости и закономерно свалиха доверието в неговата работа до рекордно ниски стойности. В момент, когато обществото очакваше неопетнени и професионални кандидатури, вторият ешелон на властта бе безкомпромисно запълнен с компрометирани личности, свързани със съдебни производства, силови структури и скандали от бивши управления. Върхът в кадровото безочие на кабинета – назначаването на Делян Пеевски  – изведе на улицата десетки хиляди български граждани в серия протести, които задържаха своя интензитет за над 80 дни, запазиха мирния си характер въпреки провокациите и демонстрираха на кабинета, че гражданското общество не желае да продължава да се съобразява с антиобществени политики от страна политическите сили на статуквото.

Масовите протести предизвикаха и понижаване на международното доверие към българската държава и властта. Посланици на приятелски държави от ЕС публично критикуваха кабинета за липсата на диалог. Външната политика на министър Вигенин е хаотична и нееднократно вся смут в дипломатическите среди с необмислени изказвания.

Икономическата политика на кабинета остава спорна. Пламен Орешарски не защити убедително нуждата от актуализация на бюджета и от гласувания въпреки президентското вето заем. Липсват предложени мерки, които да стимулират възстановяването на бизнеса от задушаващата администрация и финансовата криза от последните години. Правителството предложи скромни социални мерки, насочена към печелене на симпатии сред най-уязвимите икономически слоеве на населението, но без да предложи устойчив модел, който да е в състояние да покрие тези социални разходи.

На правителството се разчиташе да оздрави енергийния сектор и да доведе до успешен край либерализацията на разпределителния пазар, която да намали трайно ефектите от олигопола на разпределителните компании и да свали финансовото бреме върху българските данъкоплатци. Вместо това Пламен Орешарски изяви готовност за рестарт на АЕЦ „Белене“ – проект, изискващ огромни средства, с тежки екологични последици и загробващ България в енергийна зависимост от Русия.

Кабинетът продължава да избягва диалог с критиците си. Премиерът почти няма обществени изяви. Вместо да се ангажира да защити назначенията си, властта използва елементарни пропагандни хватки срещу протестиращите, настройва български граждани едни срещу други и се оправдава с обяснението, че предишното управление било още по-безогледно и че скандалните назначения не предизвиквали брожения по време на Тройната коалиция. С тези си действия правителството недвусмислено показва, че не осъзнава реалността на 2013 година и степента на развитието на гражданското общество.

Политическа партия „Зелените“ твърдо заявява подкрепа за справедливите протести на българските граждани и настоява правителството на Пламен Орешарски да подаде оставка веднага.

Призоваваме своите поддръжници да се включат в протеста на 4 септември и всички последващи дни, с което да заявят на депутатите от 42-то Народно събрание, че не одобряват тяхната работа, не вярват в действията на кабинета и че защитават не партийни пристрастия, а гражданските си свободи и правото на достоен живот в родината си.

Публикацията е от сайта на Зелените 100 дена стигат. Оставка!

Във връзка с развитията на ситуацията в Сирия Реформаторският блок настоява правителството на Република България да заеме и огласи ясна позиция спрямо престъпния режим на Башар ал-Асад.

В момент, в който целият западен цивилизован свят не просто осъжда деянието, а преценява по какъв точно начин да прекъсне войната на сирийския президент срещу гражданите на Сирия, България продължава да има неопределена позиция по най-тежкия въпрос в международната среда в момента. Изявленията на министъра на външните работи Кристиян Вигенин с оплетени, несигурни и неясни. Това не са изявления на министър на държава член на НАТО и ЕС. Всъщност не става дума дори за изявления, а за объркана реторика и изчакване проблемът да затихне от само себе си.

Употребата на химически оръжия, а в случая дори срещу собствения му народ, нарежда Башар Асад до най-мрачните международни престъпници в последните десетилетия. Неговото място е на подсъдимата скамейка в Международния наказателен съд в Хага. Това е ясно на света, но не изглежда ясно на българското правителство. Настояваме България да огласи категорична позиция и да заеме своето място в общността на държавите, към които принадлежи по силата и на международните си ангажименти и договори.

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Позиция на Реформаторския Блок за Сирия

ПРИЗИВ НА РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ

Реформаторският блок призовава българските граждани да не се поддават на упоритото, последователно и с лъжи насаждано от БСП, ДПС и АТАКА противопоставяне на София на останалата България. Това е отвратителен опит за възраждане на сталинистки комунистически практики. Жалко е, че в тази акция от последния месец, днес най-активно участват ръководителите на Народното събрание – институция, която трябва да олицетворява единството на българската нация.
Европейското бъдеще на България е, разбира се, не в подлото и безумно разединяване на гражданите, а в осигуряването за всички на възможности за житейски просперитет, мобилност и равенство пред закона.
Вкопчването на БСП, ДПС и АТАКА в зловещата идея, че „София не е България”, че там, на жълтите павета, вече трети месец протестират платените агенти на световния империализъм, нагледно показва, че тези партии са се самоизключили по същество от демократичните процеси, че те не само са антиевропейски, но и антибългарски. Защото какво по антибългарско от това да държиш привържениците си в подчинение чрез лъжи, инсинуации и манипулации.
Граждани на България,
нека се противопоставим на завръщането на провалената идеология на комунизма в каквато и да е форма. Основната ни задача като българи днес е да се противопоствим на сливането на политиката с мафията. Да пресечем пагубния за България контрол на икономически и престъпни групировки върху държавата. Само една единна нация, може да постигне такава цел.
Уважаеми граждани,
разбира се, че София е България, така, както и Смолян и Силистра, Сливен и Каварна, Бургас и Видин, Русе и Стара Загора са България, както всички български селища са малки българии – с драматичните си проблеми, с радостите и празниците си, с историческата и културната си памет. Помнете винаги, че успяват тези нации, чиито граждани се обичат помежду си, желаят да живеят заедно, да градят общо бъдеще, а не тези, където брат за брата е враг.
В желанието си да разединяват и владеят с лъжи, клевети и омраза, лидерите на управляващото мнозинство стигнаха твърде далеч. Време е българското гражданство да прозре в пълна степен фалшивостта на подобни послания. Езикът на враждебността може да ни заведе само в погрешни и опасни пътища!

Публикацията е от сайта на Демократи за силна България Призив на Реформаторския блок към българските граждани

И в момента кметовете и местните функционери на ГЕРБ продължават да мачкат политическите си опоненти и най-вече хората от Реформаторския блок. Това каза на пресконференция в столицата организационният секретар на Движение "България на гражданите", Найден Зеленогорски. Той посочи, че ГЕРБ трябва ясно да се разграничи от тези порочни практики.

По думите му, партията на Бойко Борисов настоява за оставка на правителството, само за да обезпечи собственото си оцеляване, докато Реформаторският блок иска прекратяване на модела на управление с партийни назначения, политически рекет, мафиотизиране и репресии. Зеленогорски допълни, че не е ясно кой управлява ГЕРБ - дали лидерът на партията или местните им функционери. По думите му, в редица общински съвети съветниците от ГЕРБ и БСП гласуват заедно политиките, обединени от общи икономически и други интереси.

Зеленогорски съобщи, че през тази седмица седмица ще бъде обявен съставът на Гражданския съвет към Реформаторския блок, а до средата на месеца блокът ще излезе с документ-стратегия за излизане на България от политическата и икономическа криза. По текста в момента работят 5 работни групи, в които влизат както представители на партиите, така и лица от Гражданския съвет.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Найден Зеленогорски: Кметове на ГЕРБ мачкат по места хора от Реформаторския блок

И вие се включихте с призив към симпатизантите ви да бъдат пред Народното събрание. Нужно ли е партиите да го правят? Защото ако има достатъчно ясна обществена енергия а промяна на това, което ни се случва днес, тук и сега, протестът ще си бъде ясен, обществен, а може би автентично граждански, не политически.

Той е автентично граждански. В нашия случай, когато изказахме открита съпричастност към нашите членове и симпатизанти, които са на протестите, виждате, да, смятаме, че са прави и това личи в текста. Защото ние родихме един абсурд в България - "протест в подкрепа". Това е много сложно словосъчетание. Мисля, че трудно би могло да се преведе на какъвто и да било език, включително и на български. И в този момент да кажеш какво мислиш и на чия страна си е задължително.

Протестът започна като морален и продължава да бъде като морален. Естествено, че има политически последици от това. Има политически последици първо, по отношение на това правителство. Те искаха сто дни. Сто дни минаха. Не могат дори стъпки, които в друга среда може отчетливо да се каже, че са правилни, когато е подсечена моралната основа, когато е подсечено приличието, няма как да хванат корен, няма как да бъдат оценени справедливо. Точно заради това, когато се направи морален гаф в другите страни, хората подават оставки. Не защото не могат да управляват от там нататък по-добре и по-разумно, а защото знаят, че е подсечена до корен основата. Няма как да израсте толкова бързо нещо ново. Хората искаха това - признай си грешката и понеси отговорност. Отговорността от страна на политиците се носи през оставка в най-голямата част.

Въпросът е дали е мястото на партиите на този протест открито, активно. Защото имахме повод тези дни да коментираме в един разговор с проф. Петър-Емил Митев, който сподели тезата, че протестът е пред дилема, той трябва да се определи дали ще бъде партиен, дали ще припознае определени политически сили или да излезе от границите на политиката, да се заяви ясно като граждански с определена платформа от искания например.

Аз винаги с интерес слушам това, което проф. Петър-Емил Митев говори, и в този случай действително има такъв избор, но той е отдавна направен от хората, които протестират. И от партиите бих казала. България на гражданите не е със знамена на протестите, няма да бъде и утре. Но не можем да не кажем какво мислим, когато нашите членове и симпатизанти са там. Аз самата се въздържам от присъствие последователно. Даже през февруари бях обвинявана за това, че не съм била на улицата да протестирам. Смятам, че действително когато протестът е граждански, този жанр трябва да се запази. Но това, което партиите трябва да направят, е да дадат отговор. Хората през протест задават въпрос. Партиите през това, което правят, публикуват, мислят, говорят, трябва да дадат отговор. И когато ние имаме протест за това, че има монополи в България, партиите трябва да кажат какъв е отговорът.

Не ужким, а наистина. Не да има едни любими монополи веднъж и други, по-малко любими друг път, когато техните близки не са на власт. Макар че според мен в момента монополите се чувстват добре, независимо кой е на власт. И аз искам да кажа - малко скачам от темата на февруарските протести, - но ако това беше наистина протест против монополите, то те се чувстват прекрасно и сега. Ние имаме един закон за защита на потребителите, който трябва да хармонизира моята директива, която аз направих като комисар, и това, което аз чувам, е, че има ужасно голяма активност от страна на "Топлофикация" и други монополисти, които искат да изкривят директивата - искам да им кажа, че няма да допусна такова нещо - и да избегнат един текст, който гласи, че ако не си поискал услуга, не могат да те накарат да я заплатиш. Нали се сещате при "Топлофикация" какво е това.

Да заобиколят този текст?

Те искат да заобиколят този текст. Имам доказателства за това. Ето тук партиите трябва да кажат "Няма да стане". И то да го кажат още преди да е влязъл законът включително и в залата в Народното събрание. Аз съм готова да дам отговори по този въпрос и по всяка друга тема, която засяга монополите и българската икономика. Когато днес говорим за това какви са назначенията и как се правят назначенията, партиите трябва да дадат отговор. И първият отговор, който трябва да дадат, е да се откажат от партийни назначения и партийни уволнения. Не съм чула, за съжаление, някоя от присъстващите в парламента партии да го направи. Напротив.

Факт е обаче, че през всички години на прехода в по-малка или по-голяма степен са грешници за начина, по който провеждаха кадровата си политика. Има и добри примери, има и правителства, които не направиха сериозна чистка.

Права сте, нека тогава отделим лошите от най-лошите и от по-добрите. Да кажем кой къде е сбъркал. ГЕРБ направиха безпрецедентна намеса в администрацията. България на гражданите беше партията, която излезе с изследвания, благодарение на достъп до информация, в които оповестихме факта, че две трети от българската администрация по времето на ГЕРБ е назначавана без конкурс. Спомняте си може би този случай и тогава в Министерство на финансите , защото се оказва, че за българската администрация отговоря министърът на финансите, представете си....

Така беше, да.

МФ обясни, че това е защото излизали много хора в отпуска по майчинство. И след това един шегобиец каза, че ние имаме раждаемост, която е близка до "нубийската" в такива темпове, в такива мащаби. Това, че сега продължава и че сега има безпричинни напускания....Ами нека да се каже ето, уволняват, напускат, освобождават- не знам каква е думата - шефът на фонд "Земеделие". Хайде, да не размиваме отговорността, нека да кажем справил ли се е, не се ли е справил, защо си отива. Иначе партиите ужасно удобно замазват границите помежду си. В момента имаме проблем с бежанските лагери. Аз не съм чула оценка какво предишното ръководство на МВР е сбъркало в тази посока. Много искам да разбера.

Не очаквате да чуете, защото смятате, че БСП замита под някаква форма онова, което ГЕРБ е сторило.

Много искам да разбера. Надявам се, че министърът на вътрешните работи, който отговоря и за това, бих искала да го чуя, да знам какво мисли той за това, каква е оценката за управлението на МВР и то точно в областта на бежанците. Това е министерство, което имаше 100 млн. лв. за подслушване, ако не греша. И това така остава - сгрешиха, отидоха си и стига толкова. Ама те са сбъркали политика, на която вероятно днес ще берем плодове. Няма ли някой да го каже. Нали затова се сменят правителствата, за да не се повтарят грешки.

За да го кажем ясно, понеже дадохте поредица от примери - имате това съмнения, че в момента БСП и изобщо коалиционното управление, ако така го формулираме, на стараната, замита онова, което се е случвало...

Надявам се, че това не е съзнателен избор. Но ако не е съзнателен избор, то нека много бързо да се поправят и да отделят спорно от безспорно, счупено от здраво. Защото в страната, например в Плевен, където имаме добър поглед върху ситуацията, благодарение на Найден Зеленогорски, който е член на общинския съвет, там те си гласуват заедно и с в много добра кондиция двете големи партии.

Друг е въпросът, че обратното действие на всяко ново правителство пък обикновено се разчита като реваншизъм, но това е друга тема.

Не, вижте, не е въпрос на реваншизъм. Точно обратното. Реваншизъм е да уволниш някого и да не обясниш защо си го уволнил. Това е реваншизъм - да смениш един човек с друг човек, като вторият човек е „моят" човек. А когато обясниш, това вече е друго. Когато кажеш „Не си си свършил работата", „Сгрешил си тук", „В областта на бежанците е отговарял еди-кой си, той е търпял политически натиск или е сгрешил". Смятам, че заместник-министрите са абсолютно безсмислена институция. Защото сега, както и преди, зам.-министрите се правят на нещо като генерални директори. Те отговарят за определен ресор. Добре, но когато се смени този политически назначен заместник-министър, всъщност отговорност не носи никой. Няма генерален директор под него, който да носи отговорност. Той казва „Нареди ми заместник-министърът", който играе нещо като шапка на администрацията в този ресор. Затова България на гражданите беше против институцията заместник-министър.

Връщам ви към предстоящите в сряда и в следващите седмици събития. Засега като че ли протестиращите българи не дават ясен знак, че припознават даден конкретен политически субект, в случая Реформаторския блок да попитам, като алтернатива. Това дава ли шансове да се мисли за него като бъдещ предизборен политически проект?

Ще ви кажа къде са подводните камъни. В месеците до тук още от преди изборите имаше една отчетлива линия, която беше от страна на ГЕРБ „Гласувайте за нас, защото ако не гласувате за нас, ще дойде БСП". И много хора, които не разпознават ГЕРБ като тяхната любима дясна партия или дясно-центристка, възприеха сигнала и казаха „Ние не искаме да дойде ляво управление, затова, макар и с неудоволствие, но ще гласуваме за ГЕРБ". Обратното направиха БСП. Те казаха „Това е цивилизационен избор. ГЕРБ са мафия. Ако не искате мафията, гласувайте за БСП". И хора, които никога в живота си не бяха гласували за БСП, аз познавам такива, този път на културно основание гласуваха за БСП, защото видиш ли иначе нямало как да изгоним ГЕРБ. Много от тях впоследствие, включително и хора, които добре познавам, с голяма вина казаха „Не знаехме, че така ще стане", „Погледни колко лошо се случи", „Ние искахме да гласуваме за вас, обаче не бяхме убедени, че ще можете да ги биете". Ако нямаш смелост да бъдеш себе си и да подкрепиш това, което ти харесва и в което вярваш, обричаш на много тежки последици... Защо да нямаме възможност да изберем този, който ни харесва? Защо трябва да ни плашат по този начин? Ако сега продължим така... Реформаторският блок, нека да кажа като цяло, защото сме мерени заедно, не е ГЕРБ и няма да бъде и е категорична алтернатива на управлението на БСП.

Всичко това, което се отчита към този етап, ви дава основание да смятате, че това е по-убедително в очите на хората като алтернатива?

Да, и ще ви кажа защо. Първо, че по отношение на изтеклите избори България на гражданите, а и останалите партии от Реформаторския блок не бяха забелязани да купуват гласове, а и да искат да го направят. Не бяха забелязани да ползват най-различни подземни разузнавателни средства, за да оклеветяват политическия противник. Не използваха трикове, не използваха лъжи, не използваха медиите, за да всяват лъжи и неразбирателство и да се държат по начин, който е отвратителен. Затова смятам, че Реформаторският блок в момента има добра подкрепа и се надявам да расте още повече. Искам да кажа на всички: не се страхувайте да бъдете себе си. Само по този начин страната ще стане такава, каквато искаме да я видим.

Избори през май догодина, какъвто най-икономичен от гледна точка на финанси вариант чертаят някои от коментаторите, ще даде ли основание тази подкрепа да набъбне, тоест протестиращите да прелеят по-сериозна подкрепа към формации като Реформаторския блок или напротив времето, което ни дели...

Не го изчислявам така. Първо, не е въпрос за икономичен вариант - как най-малко пари ще платим, за да имаме свободни избори.

Демокрацията е скъпо удоволствие.

Някак не ме радва този въпрос, тази икономия. Ако всяко едно решение е подсечено от корен, ако това правителство, за да може да се задържи като приемливо, се концентрира върху харчовете и не прави никакви реформи, накрая, като теглиш чертата, пак излиза много скъпо. Затова аз се въздържам да изчислявам как ще бъдат най-икономичните избори и кога те ще бъдат. Правителството за голямо съжаление пропусна морален акт. Аз мисля, че по-малко щеше да загуби, но това е друга тема.

Въпросът е нужно ли ви е време.

Работа има много да се върши. Има чисто организационна работа, която трябва да се прави навсякъде из страната, координацията на повече партии, разбира се, че е сложно нещо. Реформаторският блок според мен трябва да се разширява и да запази организационна виталност, жизненост едновременно с това. Аз мисля, че ние ще формулираме по друг начин задачата на партиите в българското общество. Много е важно. Нямаме обаче комфорта да си искаме време. Времето е такова. Темпът го задават хората, няма как. Вижте какво стана със Сирия. От една страна, да, има нужда от стабилност, от друга страна, това правителство и този парламент не могат да се справят с един толкова важен проблем като позицията на България...

Правителствена позиция вече има, която, доколкото разбирам, ще бъде изслушана в Народното събрание.

Правителствена позиция има, която аз прочетох няколко пъти, за да разбера каква казват. Значи казват, че няма да се участва военно.

То не е и поискано от нас.

То не е поискано. Поради голямо стечение на грешки ние всъщност имаме много малко присъствие на адекватна отбранителна способност в нашето министерство на отбраната. Междувпрочем един повод, по който аз също искам да разбера какво мисли това правителство за предишното правителство. Не съм чела. Но оттам нататък ние признаваме това, което е намерено като свидетелство за престъпление в Сирия. Нали така е написано. И едновременно с това ние казваме, че няма да реагираме и ще очакваме ООН да си свърши работата. Смятам, че това е много ниска цел за България, защото ние особено ако Турция е част от коалицията на желаещите, ние на практика сме граница на война. Затова смятам, че ние трябва освен НС да проведе обсъждане за ситуацията в Сирия, МС трябва да информира обществото непрекъснато и всекидневно какви мерки се предприемат, особено за бежанските центрове и ние като пълноправен партньор в НАТО и ЕС да поискаме среща Турция-Гърция-България, защото това е най-близката граница. Ние трябва да поискаме специална подкрепа от страна на ЕС и Фронтекс. Ще ви дам пример: ако отворите страницата на Frontex ("Фронтекс"), ще видите, че има такава специална програма по море за източната граница. Защо в момента, в който това е на нашата граница, ние да нямаме специална програма, за да можем да издържим. Аз видях, че министърът на вътрешните работи говори...

Говорих с еврокомисар Кристалина Георгиева по темата. Тя също смята, че при нужда имаме възможност да поискаме и получим подкрепа от "Фронтекс".

Само че въпросът е, че това е логистична подкрепа, а ние нямаме идея колко ще струва. Министър Йовчев говори за хора, които са влезли на българска територия, без да бъдат отчетени. Днес в едно EuroActiv също се говори, че в България влизат бежанци, които са повече от цифрата, която ние отчитаме.

Как оценявате онова, което се случва с пренесената вече конфронтация между институциите в България - този фронт правителство-президент-парламентарно мнозинство. Успява ли Росен Плевнелиев да влезе в ролята на обединител в тази сложна ситуация на тотална конфронтация?

За обединението се работи дълго и от първия ден. По време на президентската кампания, в която аз бях опонент на господин Плевнелиев, аз казах: смятам, че президентът не трябва да бъде партийно издигнат. За съжаление точно така се случи  и се спечели през партия. Смятам, че трябва както в ЕС нали сме затова, защото ни харесва животът, както го виждаме там, трябва трите институции да имат общ план за работа година по година. Трябва да има регулярни разговори между главите на трите институции. Има много пропуснати възможности. Сега, пред лицето на някаква опасност може би ще успеят да намерят обща територия. Искрено им го пожелавам.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите Меглена Кунева: Родихме абсурда „протест в подкрепа" - трудно е да се преведе дори на български 

“С извършената по “тъмно” смяна на председателя на Държавна агенция „Архиви“ БСП за пореден път доказа, че не е се е откъснала от репресивното си комунистическо минало, а напротив – добре се ползва от методите му и сега”. Това заяви лидерът на БЗНС Николай Ненчев. Като доказателство за думите си той посочи факта, че Мартин Иванов е научил за освобождаването си от медиите. “Г-н Иванов страшно “прегреши” като си позволи направи общодостъпни част от протоколите и решенията на Политбюро на ЦК на БКП в интернет. Да не говорим, че се осмели да публикува полицейското досие на Тодор Живков отпреди 1944 г. и да предложи да бъде създаден  Музей на комунизма. От БСП бързат да се освободят от този неудобен директор на “Архивите”, за да са сигурни, че миналото няма да излезе наяве, че няма да има лустрация, че ще продължат да дърпат конците в държавата”, заяви Ненчев. Според него именно, за да потули репресиите на комунистическия режим правителството поставя начело на агенция „Архиви“ “доверен кадър” като Иван Комитски. Лидерът на БЗНС припомни, че Комитски има зад себе си кариера в трети отдел на ДС; подписвал е протоколите за унищожаването на агентурни дела през януари 1990 г. Вече близо 20 години работи в   архивите на МВР, а от 2006 г.  оглавява дирекция „Информация и архив“ във вътрешното министерство, а после  в ДАНС. “Как от БСП да не му вярват, че ще замете всичко неудобно?” – запита Ненчев.
“С опита си да подменят историята наследниците на БКП извършват поредно престъпление. Липсата на историческа памет лесно води до изопачаване на минали събития, често горчиви.
От БЗНС обаче няма  да позволим този пъклен план да се осъществи!” – заяви Ненчев. “България достатъчно е страдала от комунистическия произвол, репресии, от поголовното разбиване на ценности като: свобода, демокрация, солидарност, семейство!” добави той. “БЗНС – най-старата демократична партия в България, пожертвала в борбата срещу двете диктатури – пронацистката и комунистическата, хиляди свои синове и дъщери, сред които и лидера на Обединената опозиция в Шестото велико народно събрание Никола Д. Петков, решително се противопоставя на коварния опит на бившите комунисти да изтрият историческата памет на българския народ. Няма да позволим архивите да замлъкнат.  БЗНС, като активен член на Реформаторския блок, ще потърси съдействие за възстановяване на справедливостта както от европейската демократична общественост, така и от Европейския парламент – заяви още Николай Ненчев

Публикацията е от сайта на БЗНС БЗНС няма да позволи архивите да замлъкнат

"Движение България на гражданите" изразява своята солидарност с протестиращите вече над 80 дена български граждани.

Правителството на Пламен Орешарски допусна много управленски грешки, за които единственият морален изход е поемането на отговорност и подаването на незабавна оставка. Правителство с толкова ниска обществена подкрепа не е в състояние да проведе крайно необходимите за страната реформи в сфери като икономиката, съдебната система, здравеопазването, образованието и професионализирането на държавната администрация.

Назначенията, на които станахме свидетели в последните месеци ни убедиха, че няма промяна. Това управление също обслужва единствено тесен кръг корпоративни и олигархични интереси, вместо това, за което техните избиратели са гласували - обществения интерес. Воденото от Пламен Орешарски правителство няма необходимата легитимност, за да продължи да ръководи страната.

Солидаризираме се с протеста и срещу тези партии, които в последните месеци доказаха, че казаните думи нямат тежест, че идеологически противници влизат в задкулисни договорки, за да запазят властта на всяка цена. Смятаме, че България има нужда от нов политически ред, и призоваваме управляващите, ако искат да запазят и собственото си достойнство, и достойнството на нацията, да се вслушат в гласа на българските граждани.

Призоваваме всички наши симпатизанти в сряда, 4 септември, да се присъединят към протеста още в 8 сутринта пред Народното събрание и да изразят там желанието си за незабавна оставка на правителството и предсрочни избори.

Публикацията е от сайта на Движение България на гражданите